Решение № 46 от 16.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Стара Загора, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20245530103398 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно осн. чл. 56, ал.4 и чл. 57, ал.2, вр. ал.1 от СК.

Ищецът Е. Б. Д., твърди в исковата молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен по реда на чл. 50 от СК с влязло в сила с Решение № **********г., по гр.д.№ **********г., по описа на Старозагорския районен съд. От брака си имат родено едно дете Б. Е. Б.., род. на 23.09.2015г. С решението семейното жилище апартамент, находящ се в гр.**********, лична собственост на ищеца, било предоставено за ползване на ответницата, безвъзмездно, без определен срок, с оглед предоставеното й упражняване на родителските права върху детето.

Твърди, че апартаментът е негова лична собственост, придобит преди сключването на брака му с ответницата, за което е издаден нот.акт за покупко-продажба № 20, том III, рег.№ 2694, дело № 338 от 2001г. на нотариус Динко Господинов, с рег.№ 403.

През периода от прекратяване на брака досега ответницата ползвала личния му имот, заедно с обзавеждане, като понякога живеела там с други мъже.

Според ищеца, споразумението в частта, в която било предвидено безвъзмездно ползване от ответницата М. Б. на неговия личен апартамент, представлява договор за заем за послужване. С нотариална покана рег.№ 2280 т.1 акт № 74 от 16.05.2022г. на нотариус Радка Богданова с рег.№ 435 с район РС-Стара Загора, връчена на ответницата на 18.05.2022г., същата била уведомена, че считано от получаването й, безвъзмездното ползване на имота на ищеца се прекратява и че му дължи обезщетение за ползването на жилището. Счита, че от посочената дата между страните не съществува правоотношение по договор за заем за послужване, като ответницата ползва имота му без основание и следва да го освободи.

Поради това същата му дължи обезщетение, в размерна 300 лева на месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите.

Евентуално, ако съдът приеме, че оттогава е било възникнало наемно 1 правоотношение, то според ищеца, ответницата му дължи наем, в размер на 300 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите, както я бил уведомил с посочената нотариална покана.

Ищецът счита, че са настъпили нови обстоятелства с получената от ответницата на 18.05.2022г. нотариална покана, с която безвъзмездното ползване, представляващо заем за послужване, било прекратено от него. Налице бил правен интерес да иска промяна на мярката и ползването на жилището му, тъй като ответницата придобила жилищеапартамент, находящо се в гр.**********, което сочи, че за нея е отпаднала жилищната нужда.

Моли, съдът да постанови решение, с което:

1. Да промени определеното с Решение № **********г., по гр.д.№ **********г., по описа на Старозагорския районен съд, ползване на семейното жилище - апартамент, находящ се в гр.**********, като същото бъде предоставено на него;

2. Да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 7800 лева, представляваща общ размер на дължимото обезщетение от 300 лева на месец, за периода от 18.05.2022г. до 18.07.2024г. за ползването на собствения му апартамент, находящ се в гр.**********, предоставен й за безвъзмездно ползване като семейно жилище.

II. В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че след прекратяване на безвъзмездното ползване на жилището от ответницата на 18.05.2022г., между тях е възникнало наемно отношение върху предоставения й за ползване като семейно жилище апартамент по силата на Решение № **********г. на Районен съд Стара Загора, моли съдът:

1. Да измени мярката за ползването на апартамента и да постанови ответницата да ползва възмездно личния му имот докато упражнява родителските права върху детето Б. или при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 56, ал.4 от СК;

2. Да осъди ответницата да му заплаща месечен наем в размер на 300 лева за ползването на личния му апартамент, находящ се в гр.**********, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до настъпването на основания за изменението или прекратяването му, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите.

3. Да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 7800 лева, представляваща общ размер на дължимия се месечен наем от 300 лева на месец за периода от 18.05.2022г. до 18.07.2024г. , т.е. от прекратяване на безвъзмездното ползване и възникване на наемно правоотношение до 18.07.2024г., за ползването на апартамента, находящ се в гр.**********, предоставен й за ползване като семейно жилище с горепосоченото решение.

Претендира за разноските по делото.

Ответницата М. Б. Б., чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете. Счита, че след като в споразумението по гр. дело № **********г., по описа на Районен съд - Стара Загора, страните са договорили безвъзмездно ползване на семейното жилище, то налице е договор за послужване, а не наемно правоотношения. Оспорва, че същият заем за послужване е безсрочен, който може да бъде прекратен едностранно, на основание чл.249 ал.2 от ЗЗД, с посочената нотариална покана. Законодателят нормативно бил определил срокът за ползване на семейно жилище, принадлежащо на съпруга,който не упражнява родителските права, като в чл.56 ал.2 от СК е посочил, че когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява. В чл. 56 ал.4 от СК изчерпателно били изброени случаите, когато ползването на 2 семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока.

Счита, че след като съпрузите са уговорили безвъзмездно ползване на имота, няма как това да бъде прекратено, като занапред да се плаща наем, тъй като това е в противоречие на чл. 57, ал.2, изр. второ от СК, а именно, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Според ответницата правото на малолетното дете Б. Б. да ползва безвъзмездно жилището, се основава на родствената му връзка със собственика - родител, който също има задължения по отглеждането и възпитанието на детето.

Оспорва твърдението, че е отпаднала жилищната й нужда, тъй като не притежава друг имот, който да задоволява жилищните й нужди и тези на детето.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира за направените разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява пълномощника му, който поддържа исковите претенции. Претендира за разноски. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание за ответницата се явява упълномощения й представител, който пледира за отхвърляне на исковата молба. Претендира за разноски. Депозирал е писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по силата на съдебно одобрено споразумение по чл. 50 от СК. В решението е обективирано постигнатото между страните желание относно ползването на семейното жилище – в гр.

*************, представляващо лична собственост на ищеца Е. Д., а именно – същото, безвъзмездно, да се ползва от ответницата М. Б..Страните имат родено едно дете – Б. Б., на 9 год.

Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 149, том II, рег.№ 3509, дело №250/2023г., на нотариус Красен Банчев, с рег. № 733 в НК, ответницата М. Б., на 09.05.2023г., е закупила недвижим имот – апартамент, с идентификатор *************, находящ се в град **********. Същият апартамент, по силата на договор за дарение от 18.05.2023г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, том II, рег.№ 3845, дело №281/2023г., на нотариус Красен Банчев, с рег. № 733 в НК, ответницата е дарила на дъщеря си Н. С..

С връчена на 18.05.2022г. нотариална покана, ищецът е уведомил бившата си съпруга / ответницата/ и лицето М. Д., че от получаването на поканата се прекратява безвъзмездното ползване на процесния апартамент, като в срок до 20.06.2022г. следва да освободят имота. В поканата се съдържа изявление, че лицето М. Д. неоснователно е ползвал/ползва собствения на ищеца имот, поради което му дължи обезщетение в размер на 500 лв., месечно, считано от началния момент на ползването 01.08.2019г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Посочена е банкова сметка, по която да бъде извършено плащането.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.

Свидетелят Д. Й. сочи в показанията си, че след развода между съпрузите, в семейния им апартамент е останала да живее ответницата с детето. Жилището е било напълно обзаведено.

3

Според свидетеля К. И., след развода, в жилището са останали да живеят ответницата и детето, заедно с „любовника“ на ответницата и две кученца. Свидетелят твърди, че понастоящем ответницата продължава да живее в апартамента, заедно с „… детето, двете кученца и с новия си любовник.“.

От показанията на свидетелите П. Г. и Н. С. /дъщеря на ответницата/, става ясно, че след развода, ответницата и детето Б. са останали да живеят в апартамента, но ищецът е взел всички мебели, включително и мивката. Оставил е гардероб и завеси на терасата, за които ответницата му платила. Последната, впоследствие, сама направила ново обзавеждане.

Двете свидетелки твърдят, че в апартамента не е живял мъж. Ответницата е имала приятел К., от с. Б., но тя не е живяла при него. Твърдят още, че М. Б., с цел да помогне на дъщеря си при закупуването на жилище, е изтеглила кредит, който е поет за плащане от дъщеря й.

Впоследствие, апартамента бил прехвърлен на дъщеря й, която сама плаща сумата по кредита.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите К. И., П. Г. и Н. С., като на последната са преценени, съобр. изискв. на чл. 172 от ГПК. Съдът не следва да кредитира показанията на св. Д. Й. в частта, в която твърди, че апартаментът е бил напълно обзаведен.

В тази част показанията на свидетеля се базират на предположения, както той сам твърди:

„Предполагам, че стоят там вещите.“. Показанията на свидетеля в сочената част се опровергават от останалите гласни доказателства, както и от представени писмени документи. Така например, показанията на св. П. Г. и Н. С., относно изясняване на обстоятелството дали семейното жилище е било оставено за ползване на ответницата с обзавеждането му, се подкрепят от представените по делото договор за покупко-продажба на движими вещи от 14.06.2021г. и приемо-предавателен протокол от същата дата, надлежно подписани от всяка от страните по делото. Установява се, че ответницата е платила на ищеца договорената пазарна стойност на четирикрилен гардероб и завеси на тераса, срещу общата цена от 1 100 лв., като останалите движим вещи, подробно посочени в приемо предавателния протокол са предадени на ищеца.

По делото е изслушано заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено. Вещото лице установява, че пазарният наем за ползване на апартамент, находящ се в гр. *************, за периода 18.05.2022 г. до 18.06.2024 г. е 7472 лв. Пазарният наем за ползване на процесния апартамент като необзаведен за периода 18.05.2022 г. до 18.06.2024 г. възлиза на 6732 лв. Вещото лице установява, че към датата на изготвяне на съдебната експертиза - 19.11.2024г. пазарният наем на процесния апартамент възлиза на 334 лв., и 300 лв., като необзаведен.

Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 СК позволява, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява, а разпоредбата на чл. 56, ал.4 от СК предвижда, че ползването може да се прекрати и преди изтичане на срока, ако отпадане жилищната нужда на ползващия жилището съпруг и в хипотезата на ал. 2 на същата разпоредба - ако той сключи граждански брак (ползващият съпруг).