Решение № 7333 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7333 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110109875 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Н. П. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Смолян, *****, чрез адв. С. Ч., субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД, срещу ответниците УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК 000715054, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Акад. Иван Гешов“ № 15, представлява от Д Д (правоприемник на „Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София“ ЕАД, с ЕИК 000664357) и В. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, **** за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 19000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на допусната лекарска грешка по време на лечение в периода от 08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., което вземане е останалата част над присъдените 1000 лева до общо претърпени вреди в размер на 20000 лв., определен в мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по в.гр.д. № 6345/2023 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2019 г. до окончателното плащане.

Ищецът Н. П. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 08.06.2019 г. при езда в местността „Леденика“ в гр. Враца претърпял инцидент при падане от кон, в резултат на което получил гръдна травма. Транспортиран бил в болницата в града, където бил прегледан и било установено, че има счупени ребра и хемопневмоторакс, след което бил транспортиран с линейка до МБАЛББ „Св. София“ в гр. София, където бил приет от втория ответник – д-р Д., който от своя страна оставил ищеца под наблюдение и му назначил обезболяващи медикаменти. След извършен ехографски преглед от втория ответник на 11.06.2019 г. същият констатирал, че ищецът следва да бъде изписан. Отрича да са извършвани други медицински манипулации, въпреки оплакванията на ищеца от продължаващи интензивни болки в гръдния кош. На 11.06.2019 г. ищецът бил изписан от лечебното заведение с окончателна диагноза „Травматичен хемоторакс ляво и фрактури на ребра в ляво“ и 1 след консултация с втория ответник относно възможността за транспортиране на ищеца с хеликоптер, същият бил транспортиран в гр. Смолян, няколко часа след което колабирал. С екип на „Спешна помощ“ бил транспортиран до болница в гр. Смолян, където спешно бил сформиран екип за операция, в рамките на която се установило, че ищецът има кръвоизлив в лява гръдна област, както и че счупените ребра са 8. Ищецът останал в интензивно отделение до 01.07.2019 г. Сочи, че при изписването от болницата в гр. София му дали да подпише документи, за които не му била предоставена възможност да се запознае с информацията в тях и подписал същите под въздействието на силни болки. По-късно установил, че в епикризата е посочено, че е извършена торакоцентеза, каквато не била извършена в действителност. Ищецът поддържа, че с поведението си вторият ответник е нарушил правилата за добросъвестност, качествено и навременно оказване на медицинска помощ и е допуснал грешка при диагностицирането и лечението на ищеца и с това да настъпили вреди за здравето на последния. Поради непредприемането на описаната в епикризата интервенция е настъпило увреждане и влошаване на здравето на ищеца. Сочи, че ако интервенцията беше извършена навреме от втория ответник, възстановителният период за ищеца щял да е значително по-кратък и нямало да преживее емоционален и психически срив. Ищецът поддържа, че вторият ответник е нарушил/не е спазил утвърдените медицински стандарти с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, което същият счита, че представлява противоправно поведение, в резултат на което ищецът е претърпял болки и страдания.

Доколкото първият ответник, като правоприемник на „Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София“ ЕАД, с ЕИК 000664357, се явява възложител на работа по отношение на ответника д-р В. Д., то същият носи солидарна отговорност с причинителя на вредата.

Твърди се също така, че с влязло в сила Решение № 480/25.01.2024 г. по в.гр.д.

№ 3645/2023 г. по описа на СГС, след отмяна на първоинстанционното решение е уважил предявен от ищеца срещу същите ответници, частичен иск в размер на 1000 лв. за същите вреди, причинени от същото противоправно поведение на втория ответник. В мотивите на решението било прието, че размерът на претърпените неимуществени вреди е 20000 лв., поради което ищецът претендира разликата над уважения частичен иск от 1000 лв. до пълния размер от 20000 лева, а именно 19000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.06.2019 г. до окончателното плащане.

Ответникът УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер при възражения, че не са налице елементите на фактическия състав на деликта. Изложени са твърдения относно проведеното лечение на ищеца, в рамките на което не е допусната лекарска грешка и се позовава на решение на Изпълнителна агенция „Медицнски надзор“, в което е констатирано, че не са допуснати грешки при лечението на ищеца.

Ответникът В. И. Д., в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск с доводи, че в резултат на извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.

София, не били констатирани грешки при лечението на ищеца, както и на Медицинския стандарт по гръдна хирургия, поради което счита, че не е налице лекарска грешка. Твърди, че ищецът е изписан в добро общо съС.ие, а същият сам е избрал времето за изписването, както и начина на пътуване. Сочи, че влошаването на съС.ието му не е в резултат на поведението на д-р Д., а предвид извършените изследвания, които не са установили плеврални изливи, което да налага допълнителни интервенции. Поради изложеното моли за отхвърляне на иска.

2

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед изразените от страните становища, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът с доклада по делото е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 480/25.01.2024 г. по в.гр.д. № 3645/2023 г. по описа на СГС ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата 1000 лв., предявен като частичен от 30000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили по време на лечение в периода от 08.06.2019 г. – 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от 08.06.2019 г. до окончателното плащане. Горното се установява и от приложеното към настоящото дело гр.д. № 15627/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в.

По делото е представена и Епикриза, издадена от МБАЛ по белодробни болести „Св. София“, Клиника по гръдна хирургия, чийто правоприемник е УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, видно от която ищецът е постъпил на 08.06.2019 г. и изписан на 11.06.2019 г. с диагноза: Травматичен пневмоторакс лява, фрактура на ребра вляво, издадена от ответника В. И. Д., като лекуващ лекар.

В кориците на приложеното към настоящото дело гр.д. № 15627/2021 г. по описа на СРС, 47 с-в са приобщени документите от досието на ищеца от проведено лечение при от МБАЛ по белодробни болести „Св. София“, Клиника по гръдна хирургия и това в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. Смолян.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Н.М. и Н Й.а К

От показанията на св. К която е съпруга на ищеца се установява, че същият някъде около гр. Враца, при любителска езда е паднал от коня и счупил ребра, от където го транспортирали до белодробната болница гр. София. Свидетелката общувала по телефона със съпруга си и той казал, че се чувства добре и скоро ще го изпишат. Казал, че в момента е на обезболяващи и скоро щял да се прибере, като не е споделял да са му правили някакви изследвания. Когато се прибрал в гр. Смолян, Н. бил много блед и дишал трудно, не позволил на свидетелката да го прегърне, защото много го болял гърба. Прибрали се вкъщи, и свидетелката го настанила в стаята и го оставила да си почива. Вечерта към 23.00 ч. свидетелката чула тропот, наподобяващ падане на нещо тежко, отишла в стаята и видяла, че съпругът и е колабирал и не може да си поеме въздух. Свидетелката се обадила на дъщеря си, за да й помогне да вдигнат ищеца на леглото и позвънили на Спешна помощ. Ищецът дошъл в съзнание с вода и шамари, но докато дойдат дъщеря им и Спешна помощ, той колабира още няколко пъти. Ищецът бил транспортиран в Спешното отделение на гр. Смолян. Той си мислил, че си отива. Докато чакал да му кажат какви изследвания ще му направят и какви действия, той се сбогувал със семейството си, като им казвал какви действия да направи свидетеля в случай, че умре. Н. бил два дни в реанимация, след това го преместили в Интензивното. В началото бил с кислородна маска и не е могъл да говори. Ищецът бил много притеснен, а на 5-6 ден, като вече бил по-добре, попозитивно започнал да приема нещата. В резултат на случилото се Н. загубил доверие на лекарите. Наскоро си сменил става през м. октомври 2024 г., като преди това много се колебаел дали да го направи, като се консултирал с още няколко лекари, преди да се реши. Споделил, че се колебае заради недоверието в лекарите и се притеснявал дали няма да се случи нещо подобно. Н. бил в болничното заведение между 20 дни и един месец беше, а след това бил вкъщи. От травмите се възстановявал доста време, ребрата се възстановили бавно, защото е на петдесет и няколко години. След изписването от болницата в гр. Смолян свидетелката го молила да отиде на Пулмолог 3 няколко пъти, но той не искал да отиде и преди година със съдействието на личната лекарка си направил образно изследване. Н. не е посещавал психолог, не е споделял.

Н. споделил на свидетелката, че е имал доверие на лекарите в гр.София, като са му казали, че е добре и го изписват, а след това се оказало, че животът му е спасен в провинциална болница.

От показанията на свидетелката М, която е дъщеря на ищеца, се установява, че след инцидента го е видяла веднага след като кацнал с хеликоптера в гр.Смолян. Бил физически нестабилен, доста блед, казвал, че не може да диша. Когато пристигнал в гр. Смолян го настанили в неговата къща, а свидетелката се прибрала в нейния дом.

Към 23.00 ч. се обадила майката на свидетелката и казала, че баща й е колабирал и я помолила да отида. Свидетелката заварила бащи си трудно да си поема въздух и се оказало, че е колабирал още няколко пъти. Много го боляло и бил много разочарован от болницата в гр.София. Лекарят, който дошъл с линейката казал, че най-вероятно има вътрешен излив, след което бил приет в болницата в гр. Смолян. Ищецът в един момент започнал да се чувства много зле, не можел да говори и единственото, което успял да каже е, че най-вероятно няма да оживее и да се сбогуваме. В Смоленската болница му направили пункция на бял дроб. В Смоленската болница бил около 20 дни. Ищецът се чувствал благодарен за това, че е оживял и изключително разочарован от Болницата в София, тъй като са допуснали да се влоши съС.ието му. От това, което се случило, ищецът изгубил доверие в лекарите. Наскоро сменил става, но година, година и половина изгубил време, ходил на второ мнение, за да се довери на лекар за операцията. Притеснявал се за каквато и да е интервенция за здравето си. След изписването от болницата в гр. Смолян ищецът е ходил на допълнителни прегледи във връзка с инцидента и не е посещавал психолог.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.