Решение № 1067 от 27.09.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1525/2023
- Вид
- Решение № 1067
- Подписан
- 27.09.2023
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Христо Руменов Митев, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 пр.2 · Закон за адвокатурата
- чл.187 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 2 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1 т.1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1 т.1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1067 гр. Варна, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Иванка Д. Д.гова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501525 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр.чл.317, вр.чл.310, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 28194/13.04.2023 г. от ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО СТРОИТЕЛСТВО, АРХИТЕКТУРА И
ГЕОДЕЗИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ" - ВАРНА, адрес: гр.Варна, бyл.“Cливницa “ № 189, представлявана от М.Д.П.-Д., чрез пълномощника адв. Ю. Г., съдебен адрес: гр.Варна, ул."Д." 12, против Решение № 1088/31.03.2023 г. на Варненския районен съд, по гр. дело № 20233110100589 и частна въззивна жалба с вх. № 42667/07.06.2023 г. от ПГСАГ ,,Васил Левски“, срещу определение № 6245/23.05.2023 г. по гр. дело № 20233110100589 на ВРС.
В депозираната въззивна жалба се посочва, че обжалва решението в частта, която е признато за незаконно уволнението на Д. Г. и е възстановена на длъжността „Старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап - Английски език". Изтъква, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Първата инстанция не е обсъдила всички доказателства и доводи, поради което е достигнала до погрешни правни изводи. Посочва, че заповедта, с която е наложено наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение е 1 законосъобразна. Посочва, че след като въззиваемата е заела длъжността, на която е възстановена от съда на 15.09.2022 г., самоволно е напуснала работното си място, което е нарушение на трудовата дисциплина. Изтъква, че недобросъвестността на въззиваемата се потвърждава и от подаването на невярна информация на 15.09.2022 г., към заместник директора на гимназията, че е в отпуск по болест, като представения по-късно болничен лист, който впоследствие е отменен, е издаден на 16.09.2022 г. в гр.Русе.
Твърди, че по делото не е установено, какво е налагало явяването на въззиваемата за заемане на длъжността, на която е възстановена от съда на 15.09.2022 г., след като на тази дата тя е била в отпуск по болест, както е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърлят предявените искове Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. К. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Русе, бул. „ Ц. Ф." №3, ет.2, чрез адв. И. П.. Счита, че въззивната жалба е неоснователна. Излага съображения в тази насока.
Моли да се постанови решение, с което да се потвърди Решение № 1088/31.03.2023 г. постановено по гр.д. № 589/2023 г. в частта, в която първоинстанционния съд е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 т.1 и т. 2 от КТ.
Подадена е и въззивна жалба от страна на ПГСАГ ,,Васил Левски“, в която се моли определението в обжалваната част, да бъде отменено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Посочва, че първата инстанция правилно е приела, че следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част, но е присъдил такива под минимално определения размер. Постъпил е писмен отговор по частната жалба от Г., чрез адв. П., в който се оспорва частната жалба, като неоснователна.
В отговора на частната жалба от Д. Г. се излага становище, че първата инстанция правилно се е произнесла по разноските.
В съдебно заседание въззивникът - ПГСАГ ,,Васил Левски“, моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението на ВРС в обжалваната му част, вместо него да се постанови друго такова, с което да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият - Д. Г., счита двете жалби за неоснователни и недоказани.
Моли да се постанови решение, с което да се потвърди Решение № 1088/31.03.2023 г. на Варненския районен съд.
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната част. По останалите въпроси съобрази следното:
Пред ВРС е бил предявен иск от Д. Г. срещу ПГСАГ „ Васил Левски“ – Варна с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на въззиваемата извършено със заповед 2 на директора на учебното заведение от 24.11.2022г. за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение.
Излага, че с влязло в сила решение № 634 от 31.03.2022 г. по гр.дело 629/2021 на ВОС по гражданско дело №629/2021 г. е била възстановена на длъжност старши учител по английски език. Решението й е било връчено на 05.09.2022 г. На 15.09.2022 г. е депозирала молба да бъде възстановена на длъжност. На същия ден състоянието й се влошило и тя напуснала територията на училището с помощта на своя приятелка и отпътувала за гр.
Русе, където след медицински преглед и бил издаден болничен лист за дните считано от 15.09.2022 г. до 28.09.2022 г., който бил изпратен по куриер на работодателя й. На 29.10.2022 г. й е била връчена заповед, с която била възстановена на работа считано от 15.09.2022 г. На 11.11.2022 г. й е била връчена заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение за това, че на 15,16,19,20,21,22,23,26,27 и 28 септември 2022 г. не се е явила работа и за други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Оспорва законосъобразността на наложеното наказание, като твърди , че за въпросните дни е ползвала отпуска поради временна неработоспособност.
Посочва, че е разбрала, че болничният лист е бил отменен при връчването на искането за писмени обяснения във връзка с производството по налагане на дисциплинарно наказание. Обжалвала решението, с което болничният лист бил отменен и към настоящия момент то не е влязло в сила. Посочва, че не са налице други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззивникаответник ПГСАГ „ Васил Левски“ – Варна. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата е заела длъжността, на която е възстановена от съда на 29.09.2022 г., а не на 15.09.2022 г., на която дата тя се е явила на работа.
Изтъква, че след като ищцата - въззивниваема заела длъжността, на която е възстановена от съда на 15.09.2022 г., самоволно без да й е разрешен отпуск е напуснала работното си място. Изтъква, че недобросъвестността и се потвърждава и от подаването на невярна информация на 15.09.2022 г. към заместник директора на гимназията, че е в отпуск по болест, като представения по-късно болничен лист, който впоследствие е отменен, е издаден на 16.09.2022 г. в гр. Русе, както и от напускането на града, в който е работното и място, без към него момент да е разрешен отпуск, вероятно с намерението да си осигури издаването на болничен лист.
От представените писмени доказателства от гласните доказателства, от становищата на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следните фактически данни:
Между страните не е спорно, че Г. с влязло в сила решение № 634 от 31.03.2022 г. по гр.дело 629/2021 на ВОС, била възстановена на длъжност старши учител по английски език в ПГСАГ „ Васил Левски“. На 15.09.2022 г. тя се е явила на работа и подала молба да бъде възстановена на длъжност. От показания на свидетелите В. С. и Н. Д. се установява следното: на 15.09.2022 3 г. Г. посетила кабинета на директора на учебното заведение, придружавана от св. С. понеже не се чувствала добре. Подала молбата за възстановяване длъжност. Свидетелката Д. и съобщила, че директорът П. в този момент била в среща. Малко след като св. С. и въззиваемата излезли на двора да изчакат директора, здравословното състояние на Г. се влошило и С. я закарала в дома й. Въззиваемата отпътувала до гр. Русе, където живеела дъщеря й се намирал личният и лекар. Посетила доктор В. И., която и е издала болничен лист за периода от 15.09.2022 г. до 28.09.2022 г., който е изпратен по куриер на ПГСАГ „ Васил Левски“.
Срещу Г. било образувано дисциплинарно производство. С писмо вх. № 276/09.11.2022 ( лист 53 от гр. дело № 589 на ВРС) са й поискани обяснения, защо веднага след като е депозирала молба за възстановяване от работа, е напуснала ПГСАГ „Васил Левски“ и предоставила болничен лист, издаден в гр. Русе, който в последствие е бил отменен. С писмени обяснения с вх. № 1069/11.11.2022 г. до директора на учебното заведение ( лист 54 от гр. дело № 589 на ВРС), въззиваемата заявява, че след като е разбрала, че заповедта за възстановяване няма да и бъде връчена, напуснала сградата на училището понеже здравословното и състояние постепенно се е влошавало. Не се е явила на работа защото била болна и се лекувала. От поисканите обяснения е разбрала, че болничният лист бил отменен с решение на ЛКК, за което не била уведомена. Със заповед РД-09-380/ 24.11.2022 г. на Мария П. Директор на ПГСАГ „ Васил Левски“ – Варна, Д. Г. на основание чл. 188, т.3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, и т. 7 от КД, била наказана с уволнение затова, че не се е явила на работа на 15,16,19,20,21,22,23,26,27 и 28 септември 2022 г. във връзка с отмяна на болничен лист № Е 2022 228349, недобросъвестността й при явяването на работа 15.09.2022 г. и неоснователното напускане на работното място в първия учебен ден и напускането на града, в който е работното й мястото без да има разрешен отпуск, и на основание, чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение. Недобросъвестността на въззиваемата при явяването на работа на 15.09.2022 г. е мотивирано в заповедта с явяването й за заемане на длъжността, на която е възстановена от съда в първия учебен ден, без да се срещне с директора на учебното заведение или негов заместник за уточняване на програмата и часовете, в които ще преподава, неоснователното напускане на работното място и подаването на невярна информация, че е в отпуск по болест, като представения по-късно болничен лист е отменен. Видно от отбелязването в заповедта, същата е връчена на въззиваемата на 24.11.2022 г.
От предоставените писмени доказателства - писмо от Регионална здравна инспекция - Русе, вх. № РД-999/03.11.2022 г. и приложеното към него решение на ЛКК № 673/26.10.2022 г експертно решение № 0030/005/17.01.2023 г. на ТЕЛК – Общи заболявания, жалба от 09.02.2023 г.
ПГСАГ „ Васил Левски“ – Варна до НЕЛК ( стр. 58, 59 и 66-70 от гр. дело № 589 на ВРС). Писмо от Регионална здравна инспекция – Русе и приложените към него ЕР № 00304/16.06.2023 г. и 00337/06.07.2023 ( стр. 43 – 49 от в. гр.
4 дело № 1525/2023 на ВОС) и писмо с изх. № 8198/ 18.08.2023 г. (стр. 43 – 49 от в. гр. дело № 1525/2023 на ВОС), се установи следното:
На 26.10.2022 с решение №673 на ЛКК е отменила процесния болничен лист № Е 2022 2283349/16.09.2022, мотивирайки се, че диагнозата на издадения болничен лист не съответства с продължителността на временната неработоспособност.
С решение 0030 постановено на 17.01.2023 г. на ТЕЛК – Русе I състав е отменено цитираното по - горе решение на ЛКК и е признат болничен лист № Е 2022 2283349 на база декомпенсиран Захарен диабет /завишени стойности до 20,4/, както и субективните оплаквания, необходимост от щадящ ХДР и динамично проследяване.
На 09.02.2023 г. ПГСАГ „Васил Левски“ – Варна е подала жалба срещу ТЕЛК до Национална експертна лекарска комисия.
Национална експертна лекарска комисия е отменила решението на ТЕЛК- Русе и е върнала случая за разглеждане от ТЕЛК II състав.
С Експертно решение 00337 от 06.07.2023 г. на ТЕЛК УМБАЛ „ КАНЕВ“ АД – Русе втори състав е потвърдено решение №673 на ЛКК, с което е отменен процесният болничен лист.
Цитираното по- горе решение на ТЕЛК II състав, е било обжалвано от Д. Г. пред НЕЛК, който към настоящия момент не се е произнесъл с решение.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Пред настоящата съдебна инстанция подлежат на разглеждане предявените искове с правно основание чл. 344 т.1, т. 2 във вр. с чл. 188, т.3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КД.