Решение № 1300 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100503927 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1996/07.02.2025 г. по гр. д. № 60642/2024 г. по описа на СРС, 46 – ти състав е признато за установено спрямо П. П. Л., ЕГН:********** и А. П. Л., ГН:**********, че дължат разделно на „Топлофикация - София” ЕАД,ЕИК 831609046, на основание чл. 422 ГПК във връзка с. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 5578.08 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: гр. София, обл. София, общ. Студентски, ж.к. „********, аб. № ******** за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 03.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 927.08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 14.06.2024г., както и суми за дялово разпределение 27,79 лева, представляваща главница за периода от м.05.2021г, до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 03.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№40581/2024г. на Софийския районен съд, 46 – ти състав, като са отхвърлени иска за главница за ТЕ над уважения размер от 5578.08 лева до пълния 1 предявен размер от 7724.85 лева, иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ над уважения размер от 927.08 лева до пълния предявен размер от 1328.72 лева, претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.97 лева за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2024г.

Отговорността за разноски е разпределена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 70069/26.02.2025 г., подадена от А. П. Л., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Оспорил е да е установено качеството му на „потребител“ на топлинна енергия, доколкото по делото е доказано, че върху имота има учредено вещно право на ползване в друго лице, в който случай отговорността за използвана топлинна енергия следва да е на вещния ползвател. Въззивникът счита, че не било доказано предоставяне на услуга от страна на дружеството – ищец, доколкото определените като дължими суми за начислени единствено на база прогнозни сметки, а не отразяват реално доставена и потребена топлинна енергия.

Оспорил е дължимост на сумите за мораторна лихва за забава и за извършена услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху последната. Изложил е съображения, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 114487/01.04.2025 г., с който въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решение № 1996/07.02.2025 г. по гр. д. № 60642/2024 г. по описа на СРС, 46 - ти състав в частта, с която са отхвърлени предявените искове и в частта, с която са уважени исковете спрямо П. П. Л., като необжалвано е влязло в законна сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството по гр.д. № 60642/2024 г. по описа на СРС, 46 – ти състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против П. П. Л. и А. П. Л., с която са предявени искове с правно основание чл.

422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че П. П. Л. и А. П. Л. са потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот гр. София, обл. София, общ.

Студентски, ж.к. „********, аб. № ********, при равни дялове и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, 1797, обл. София, общ. Студентски, ж.к. „********, аб. № ********. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2021 – 04.2023 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 7724,85 лева. Поддържа, че за периода от 15.08.2022-14.06.2024 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 1328,72 лева. Твърди, че дължат и 3 суми за дялово разпределение в размер на 27,79 лева – главница за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., както и 6,97 лева – лихва за периода от 16.07.2021 г. – 14.06.2024 г. Моли спрямо ответниците да бъде установено, че дължат исковите суми, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. П. Л. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете като неоснователни. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Сочи, че П. П. Л. е вещноправен ползвател на северната стая в апартамента, а ответника не ползва имота и и не е ясно на базата на какво ищецът претендира заплащане на 1/2 част от исковите суми.Поддържа се, че ищецът не е доказал предоставянето на процесиите услуги по договора (извършването на доставки и ползването на топлинна енергия от ответника). Твърди се, че претендираните от ищеца суми не представляват стойността на реално потребената топлинна енергия, в това число и за подгряване на вода, а сумите са начислени по прогнозни месечни вноски, като ищецът не е представил доказателства относно размера на реално потребената топлинна енергия. Оспорват се като неоснователни исковете за мораторни лихви за забава както и за суми за извършена услуга дялово разпределение. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. П. Л. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете като неоснователни. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия. Сочи, че той е вещноправен ползвател на северната стая в апартамента и не е ясно на базата на какво ищецът претендира заплащане на 1/2 част от исковите суми.Поддържа се, че ищецът не е доказал предоставянето на процесиите услуги по договора (извършването на доставки и ползването на топлинна енергия от ответника). Твърди се, че претендираните от ищеца суми не представляват стойността на реално потребената топлинна енергия, в това число и за подгряване на вода, а сумите са начислени по прогнозни месечни вноски, като ищецът не е представил доказателства относно размера на реално потребената топлинна енергия.

Оспорват се като неоснователни исковете за мораторни лихви за забава както и за суми за извършена услуга дялово разпределение. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото 4 доказателства, съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност, както и че е извършено дялово разпределение от ищеца.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Във връзка с установяване на съществуването на облигационно 5 правоотношение с ответниците са събрани писмени доказателства, от които се установява, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №60, том LXVI, дело №03196/ 01.06.1995 г. А. П. Л. дарява на баща си П. П. Л. апартамент №******** в ж.к. Младост I/кв. Мусагеница/, а с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №19, том II, рег. №3518, дело №201 от 28.06.2004 г. П. П. Л. дарява на А. П. Л. апартамент №******** в ж.к. Младост I/кв. Мусагеница, с площ от 78.42 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна кухня и др. сервизни помещения, като дарителят П. П. Л. си запазва правото да ползва безвъзмездно и пожизнено северната стая от апартамента. Правилно районният съд, като е изследвал събраните по делото доказателства и възраженията на ответниците, е приел, че титулярят на правото на собственост върху имота следва да отговаря за ½ идеални части, а за вещния ползвател остава останалата 1/2.

В тази част въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния на основание чл. 272 от ГПК. Съдът приема, че отговорността на въззивника пред ищеца за заплащане на потребената в имота топлинна енергия може да се ангажира само за 1/2 от стойността на това потребление. Това е така, защото с договора за дарение дарителят си е запазил вещното право на ползване върху едната стая. Не се твърди и не се установява по делото това вещно право на ползване върху имота да е било погасено през процесния период. С оглед на посочената в нотариалния акт площ на имота и помещенията, от които същият се състои, съдът приема че запазеното вещно право на ползване съответства на 1/2 ид. ч. от имота. Така за тази част от имота за процесния период потребител на топлинна енергия в имота е дарителят по договора за дарение от 1991 г. запазил частино вещното право на ползване и той отговаря пред ищеца за заплащане на 1/2 от потребените в имота топлинна енергия. За останалата 1/2 част от тях отговаря надарения.