Решение № 1482 от 12.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1482 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000500434 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Н. К. и Б. Н. К. срещу решение № 4397/21.07.2024г. на СГС, ГО, 2 състав, постановено по гр.д. № 11554/22г. в частта, в която срещу тях са уважени искове с правно основание чл. 245, ал.1 вр. с чл. 243 от ЗЗД и чл.248 вр. с чл.243, ал.1 и чл.233 от ЗЗД.

Жалбоподателите твърдят, че в обжалваната от тях част решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е постановен при нищожен иск, противоречащ на добрите нрави. Поддържат, че правната квалификация на исковете е чл.55, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.140 от СК, както и че ищецът Д.

К. е изпълнил свое нравствено задължение като е осигурил жилище на брат си Н. К.. Затова и ищците нямат право да искат заплащане на консумативите за него и за ремонт за вредите, дължащи се на обикновено изхабяване. Считат, че ищците са били напълно незаинтересувани от своите работи и за тяхна сметка са задълженията за ток, вода, парно и за ремонт.

Поддържат, че Б. К. не е била редовно призована, тъй като на 25.06.2023г. не е 1 била на работа и поради това е била лишена от възможността да участва в делото.

Затова молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от тях част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Д. и Т. К. в депозиран в срок писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния им представител оспорват жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.245 от ЗЗД и чл.248 във вр. с чл.233 от ЗЗД. В исковата молба ищците К. твърдят, че са съпрузи от 23.03.1983г. На 06.03.1992г. с договор за покупко-продажба на държавен имот по реда на НДИ са закупили апартамент № 55, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, ет.* с площ от 67, 89 кв.м. През 2006г. на основание договор за заем за послужване са го предоставили на Н. К., брат на Д. К., за да живее в него. От тогава не са поддържали връзка с него и не са посещавали имота. На ********г. Н. К. е починал. През месец май същата година са предприели действия за връщане на жилището като са предупредили жената, с която е живеел починалия да го напусне. През месец юни за първи път са влезли в жилището. Оказало се е, че е задръстено с боклуци и вехтории. Имало насекоми и гризачи. Миришело е. Всички помещения са били с повредени под, стени и тавани, подробно описани в исковата молба. Апартаментът не е бил годен за живеене. За изчистване на боклуците са наели „Кърти БГ“, на която са заплатили 2 880 лв. по 2 бр. фактури от 17.06.2022г. и на „Брайт Салюшън“ ЕООД за същото сумата от 3480лв. по фактура от 11.07.2022г. На 14.03.2017г. са сключили споразумение с „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 2 993, 10лв. при разсрочено плащане. На 09.06.2022г. са сключили ново споразумение със същото дружество за разсрочено плащане на 4 844, 49лв. За 5 472, 06лв. на „Топлофикация София“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение, представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.05.2017г. до 30.04.2020г., мораторна лихва от 683, 84лв., 74, 61 лв. за дялово разпределение, мораторна лихва върху последната от 12, 77 лв. и 147, 87лв. разноски по делото. Въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано 2 изпълнително дело, по което ищците са били длъжници и са заплатили общо сумата от 7 832, 64лв. На етажната собственост са заплатили 645лв. На „Софийска вода“ АД са заплатили сумата от 1775, 04лв. на разсрочено плащане. За потребена електрическа енергия за жилището са заплатили 5 065, 13лв. и 19 лв. – глоба за прекъсване на електрическото. В исковата молба подробно е описано състоянието на жилището към момента на подаването й.

Ищците сочат, че стойността на обикновените разноски за поддържането, запазването и използването на вещта са в размер на 30 479лв. Претенцията за обезщетение за вредите, причинени на жилището е в размер 25 000лв.

Ответниците са отказали доброволно да ги заплатят. Затова ищците молят съда да осъди солидарно Е. и Б. К. да им заплатят сумата от 30 479лв., представляваща обикновените разноски за поддържане, запазването и използването на вещта, както и 25 000лв., представляващи обезщетение за нанесените вреди на недвижими имот. Претендират разноски.

В депозиран в срок писмен отговор

Е. К. оспорва исковете. Не оспорва, че Н. К. й е баща и, че е починал на ********г. Оспорва, баща й да е осъждан, че ищците са му предоставили жилището си в гр. ***, ж.к. „***“, представляващо ап.*, ет.*, бл.* на основание договор за заем за послужване.

За периода 2006г. до 2022г. баща й е обитавал различни жилища в гр. София.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищците. Оспорва приложените към исковата молба писмени доказателства.

Ответникът Б. К. не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

Не е спорно, че Д. и Т. К. са съпрузи – удостоверение за граждански брак от 22.05.1983г.

Безспорно е, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ ищците са закупили на 06.03.1992г. процесния недвижим имот.

За него е издадена схема от АГКК, в който е посочен неговият идентификатор.

Не се спори, а и от удостоверение за наследници на Ц. Н. К. № 98/17.06.2022г. , се установява, че ответниците К. са законни наследници на Н. К.. Той е брат на ищеца Д. К..

Във връзка с твърдените разходи за почистване на апартамента, както 3 и за задължения за електроенергия, топлоенергия и водоснабдяване са представени писмени доказателствафактури, платежни документи, споразумения с „Топлофикация София“ ЕАД, изпълнителен лист, споразумителен протокол със „Софийска вода“ АД от 07.07.2022г., квитанции за платени разноски за ЕС.

Към отговора на исковата молба доказателства не са представени.

Във връзка с издадени на ответниците съдебни удостоверения са приети такива за постоянен и настоящ адрес на Н. К.. От тях се установява, че те съвпадат и от 09.03.2004г. той е в гр. ***, ж.к. ***. От писмо от МВР, СДВР, отдел „Български документи за самоличност“ също се установява горното обстоятелство.

От представеното писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“ се установява, че в периода 21.02.-********г. е имало обаждания към телефон 112 относно инцидент с Н. К. на адрес в гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, ет.* ап. *. Едно от обажданията е било от Б. К..

В хода на процеса е допусната техническа експертиза, като вещото лице след оглед на процесния недвижим имот, е дало заключение за стойността на необходимите видове СМР за възстановяване и привеждане на жилището във вид, годен за живеене- 20 313, 31 лв. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението.

Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано, основаващо се на познанията на експерта в областта на оценка на недвижим имот и за СМР, който да се извършат за възстановяване на имота в състояние на годност за живеене.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите Д. и З. познават ищците и Н. К.. Първата живее в гр. ***, ж.к. „***“, бл.*, вх. * на етаж *, а ищците са на 12 етаж, а втората е на 12 етаж в апартамент до жилището на ищците.

Те споделят своите преки и непосредствени впечатления за това, кой е живял в ап. * за периода след 2005г.-2006г. до 2022г. И двете заявяват, че там е живял Н. К.. В началото е бил сам, а впоследствие с едно момиче. Посочват, че той е бил зависим от наркотици, че не е плащал задълженията към входа. Брат му е предоставил жилището на Н. К., за да живее в него. Не го е напускал, за да живее другаде.

4

Събирал е боклуци. Имало такива в жилището, по стълбите. Входната врата на апартамента не се е затваряла. Била е вързана с връв. Когато Н. К. е започнал да живее в жилището то е било ремонтирано от ищците. Било е хубаво. След смъртта на Н. са изнасяли една седмица боклуци. Имало е контейнери. Входната врата е била сменена след смъртта на Н. К..

Свидетелят Д. е бил домоуправител на входа до 2016г. Познава Н. К., който е живял на 12 етаж. Свидетелят живее на седмия етаж. Не си е плащал таксите за входа, Наричали са го „Наркомана“. Н. К. е събирал и трупал отпадъци в апартамента и на стълбите във входа. Живял е до последно в жилището. Д. К. е предоставил на Н. К. жилището, защото са братя. Той е живеел с една жена. Според свидетеля Н. К. е живеел в блока след 2016г.

Свидетелят З. познава Н. К. от 2016г. Не познава ищците. Свидетелят живее в „Надежда“ от 2010г. и е виждал там Н. К. в един трафопост. В него е имало кръчма- ресторант. Там са пили бира. Според свидетеля Н. К. е живеел в една бивша дърводелска работилница. Епизодично е идвал там, защото е работел по строежи. Около две години е живял в работилницата, а след като са я съборили, се е преместил в бл.262 в „Надежда“, но не знае в кой вход и етаж. В заведението, където са ходели са се виждали сутрин към 9 9.30ч. и същата вечер. Свидетелят не е бил непрекъснато там.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д., З. и Д. като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелства, които излагат. Те не си противоречат по между си, а установяват, че Н. К. е живял в процесния апартамент през периода 2006г. до 2022г.

Не дава вяра на показанията на свидетеля З., тъй като показанията му противоречат на тези на останалите свидетели. Те са епизодични и не отразяват с достоверност, че Н. К. е живял в ж.к. „Надежда“.

При тези събрани доказателства СГС е уважил частично предявените искове при условията на солидарност и разделност. В отхвърлителната им част решението я влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.245 от ЗЗД и чл.248 във вр. с чл.233 5 от ЗЗД. Заявени са за солидарно осъждане на ответниците К.. Настоящата инстанция счита, че не е налице солидарна отговорност по отношение на въззивниците. Съгласно чл.121 от ЗЗД солидарността възниква от закона или ако е уговорена в договор. В случая солидарността не произтича от договора за заем за послужване съобразно чл.244, ал.4 от ЗЗД. Тя не произтича и от закона, доколкото наследниците отговарят за задълженията на наследодателя съобразно разполагаемите си права от наследството. В случая въззивниците имат равни права от ½ ид.ч. и всяка една от тях отговаря по равно. С оглед на това следва да се приеме разделна отговорност на ответниците или спрямо всяка от тях исковете по чл.245, ал.1 от ЗЗД са предявени за 15 239, 50лв., а тези по чл.248 във вр. с чл.233 от ЗЗД за 12 500 лв.

В жалбата е наведен довод за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с връчване на копие от исковата молба и доказателствата към нея на Б. К.. Твърди се, че от 25.06.2023 тя е била в почивка, а призовкарят е отишъл на място, където тя не е работила. С оглед на това е нарушено правото й на защита. Първоинстанционният съд е приел за редовно връчено съобщението, изпратено до Б. К. на 12.06.2023г. до местоработата й , връчено при отказ на 27.06.2023г. Съгласно чл.44, ал.1 от ГПК отказът на получателя да приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя.

Той има качеството на длъжностно лице, имащо удостоверителна функция относно връчването на съдебни книжа.

Съобщението е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на неговата компетентност, предвидена в закон. Ето защо следва да се приеме, че на Б. К. има редовно връчване на исковата молба и доказателствата към нея по местоработата й. От 27.06.2023г. тече едномесечният срок по чл.131 от ГПК. Той е изтекъл на 27.07.2023г. Депозираната молба от Б. К. на 15.01.2024г. не е отговор на исковата молба. В нея се посочва, че съдебни книжа са й връчени по местоработата й, но не са и предадени своевременно.