Решение № 37 от 07.03.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Ловеч, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500592 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 118 от 20.10.2021 година, постановено по гр.дело № 591 по описа за 2021 година Троянският районен съд е признал за установено по реда на чл.422 от ГПК, по отношение на М. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Троян, обл.Ловешка, ул.“Г.К.“ № 192, ет.7, ап.19, съществуване на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх.В, за сумата 941.11 лева- представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 3031178614 от 03.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2021 г. до окончателното изплащане, като иска до пълния му размер от 1845.20 лева и исковете за сумата 488.90 лева, представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 10.01.2019 г. до 27.08.2019 г. и сумата 155.78 лева, представляваща непогасена лихва за забава, считано от 11.06.2018 г. до 27.08.2019 г. е отхвърлил като неоснователни.Отхвърлил е като неоснователен и иска за сумата 1 264.79 лева- възнаграждение за пакет за допълнителни услуги. Присъдил е съответните разноски на страните.

Срещу решението е подадена въззивна жалба о т „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, с 1 която обжалва решението като незаконосъобразно и неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията за главница над присъдената сума от 941.11 лева до претендирания размер от 1370.91 лева и за договорно възнаграждение в размер на 488.90 лева, дължими на основание договор за потребителски кредит. Изрично заявява, че не обжалва решението, относно отхвърленото възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер 1264.79 лева.

Оспорва като неправилни изводите на съда за недействителност на Договор за потребителски кредит № 3031178614 поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, в която е транспонирана нормата на чл.3, ал.1 от Директива 93/13/ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори и които анализира и тълкува, като цитира дефиницията за неравноправни клаузи и кумулативните предпоставки за наличието им.

Описва подробно условията, при които е сключен договорът и твърди, че отговаря на всички законови императивни изисквания. Счита, че ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, като е спазена и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Излага аргументи, че за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния размер - 50 %, т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита.Следователно, не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, защото уговореният размер на „оскъпяване" на заетите парични средства не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.

На следващо място, въззивникът не е съгласен със заключението на съда, че размерът на ГПР е по-малък поради невключването в него на вноската по възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги.Развива съображения, че сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не е задължително, а е възможност, която е легално уредено в чл. 10а, ал. 1 и 4 ЗПК. С оглед на това изтъква, че разходите на потребителя за въпросните услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.

Във въззивната жалба са изложени съображения, че съдът неправилно и незаконосъобразно е направил прихващане на всички платени суми по договора от дължимата главница.

Моли да бъде отменено като неправилно обжалваното решение в частта, с която частично се отхвърля исковата претенция на ПРОФИ КРЕДИТ Б. ЕООД срещу длъжника по Договор за потребителски кредит № 3031178614 - М. Н. М., включваща неизплатена главница в размер над уважения размер в 941.11 лева до предявения и за неизплатено договорно възнаграждение размер на 488.90 лева, ведно със законната лихва от подаване на 2 заявлението и да се постанови ново, с което се признае за установено, че ответникът дължи претендираните по процесния договор суми.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна, която счита, че решението е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със закона и с константната съдебна практика, както и със събраните по делото доказателства.

Според ответника, сключеният договор е нищожен, както е приел и районният съд, поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави. В тази връзка, като се позовава на условията на договора, акцентира, че основното възнаграждение за кредитора по един договор за паричен кредит е уговорената в договора лихва.Сочи, че заемната сума е в размер на 2250.00 лева, дължимата сума - 3 338.40 лева и в договора не е посочена като обща сума дължимата лихва, но изчислява, че е 1088.40 лв. Акцентира, че допълнителното възнаграждение за кредитора, което представлява разход за кредитополучателя, уговорено под формата на „пакет от допълнителни услуги", в абсолютен размер на 1687.44 лв. е по-голямо от основното възнаграждение за кредитора.Затова твърди, че действителната воля на кредитора е била да си уговори възнаграждение в размер на 2775.84 лв. (1687.44 + 1088.40 = 2775.84), като липсва информация по какъв начин е формирано възнаграждението за допълнителни услуги, а сумата, която следва да бъде платена на кредитора е общо 6701.04 лева (24 месеца х 279.21 лева = 6701.04 лева), като в тази сума не е посочено, че е включена цената на пакета от услуги.

Като се основава на чл.20 и чл.20а от ЗЗД, както и §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит и тълкува уговорките в договора прави извод, че след като действителната воля на кредитора е била да си уговори възнаграждение в размер на 2775.84 лв., то неправилно в договора е посочен ГЛП в размер на 41.17% и ГПР в размер на 49.90%, които са различни от фактически приложените. А това, според страната, е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит и по аргумент от чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.Цитира и съдебна практика.

Моли да бъде потвърдено обжалваното решение на Троянския районен съд.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява- в писмена молба поддържа жалбата си, а въззиваемата се представлява от адвокат В.Г. от АК -Ловеч, който изразява становище за законосъобразност на постановения съдебен акт.

Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен.

Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД е предявил срещу ответника М. Н. М. иск за 3 съществуване на вземане в размер на сумата 4 241.52 лева, както и осъдителен иск за сумата 1264.79 лева, представляващи неизплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 3031178614 от 03.05.2018 година, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението. Поискал е присъждане на разноските по делото.

Ответникът е оспорил исковите претенции по основание и по размер. Позовал се е на неравноправни клаузи в договора и нарушение на закона.

От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 01.05.2018 година Р.Ц.Д. от с.ГЖ е подала д о ”ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и получила Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартния европейски формуляр.

На 03.05.2018 г. между страните е подписан Договор за потребителски кредит № 3031178614, по силата на който ищецът предоставил на Димитрова кредит в размер на 2250.00 лева със срок от 24 месеца, размер на вноската 139.10 лева, ГПР: 49.90%, годишен лихвен процент 41.17% , лихвен процент на ден: 0.11%. Общият размер на задължението по кредита е 3338.40 лева. Наред с този договор, е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за които длъжникът се задължил да плати възнаграждение в размер на 1687.44 лева лева, платимо на вноски от по 70.31 лева. По този начин общото задължение възлязло на 5025.84 лева, а размерът на месечната вноска- 209.41лева, дължима на десето число от месеца. Ответникът М. Н. М. е подписала договора като солидарен длъжник.

От приложеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, се установява че тези услуги се предоставят по искане на заемателя и се изразяват в: 1.

Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Не се оспорва от ответника, че ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, предоставяйки заемната сума. Кредитополучателят до настоящия момент е заплатил общо сумата 1308.89 лева, поради което ищецът претендира, че има непогасено вземане в размер на 4 241.52 лева.

На 27.08.2019 г. ищецът е прекратил договора и обявил неговата предсрочна изискуемост и изпратил на ответницата уведомително писмо на 04.03.2021 г., което е връчено на 31.03.2021 година.

На 29.04.2021 г. „Профи кредит Б." ЕООД е депозирало заявление пред Троянския районен съд по реда на чл. 410 от ГПК и в производството по ч.гр.дело № 356/2021 година, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за: 1845.20 лева- остатъчна предсрочно изискуема главница по договора, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2021 г. и до изплащане на вземането ; сумата 488.90 лева непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от от 10.01.2019 г. до 27.08.2019 г.; сумата 155.78 лева- непогасена лихва за забава за периода от 11.06.2018 г. до 27.08.2019 г.; сумата 85.44 лева разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение. Отхвърлил заявлението в частта за сумата 1264.79 лева –непогасено 4 възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата 30.00 лева- такси за извънсъдебно събиране, поради противоречие на искането със закона и добрите нрави.

Предвид подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, районният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.

Като съобрази, че решението на Троянския районен съд е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск, въззивният състав приема, че предмет на въззивното обжалване е претенцията с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК, във вр. с чл.9 и сл. ЗПК, чл.79, вр. с чл.240 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 356/2021 година на Троянския районен съд, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към ч.гр.дело № 356/2021 година на Троянския районен съд, от които е видно, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е вземането на заявителя, а последният е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради което искът е допустим.

Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/09a1d526-b2f1-4cfb-980e-5c387f120459