Решение № 74 от 18.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000501980 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 06.01.2021г по гр.д. № 4985/2020г СГС, ГО, І-21 състав е признал за установено в отношенията между страните, че ответницата И. А. И. дължи на Юробанк България АД сумата от 17 636.56евро-главница по договор за потребителски кредит от 21.05.2008г, 2209.74евро- договорна лихва за периода от 28.05.2010г до 14.07.2011г, сумата от 253.91евро- комисионни и 173.08лв- застрахователна премия за 2011г, като съдът е отхвърлил предявените искове в останалата им част. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС се обжалва с две въззивни жалби.

Ищецът Юробанк България АД обжалва решението в частите, с които са отхвърлени иска за установяване дължимост на главница по договора за банков кредит, иска за установяване дължимост на договорна лихва , както и тази за установяване дължимост на такси. Въззивникът- ищец развива съображения, че в обжалваните части решението на СГС е незаконосъобразно. Въззивникът поддържа, че в обжалваната част решението на СГС е в противоречие с ТР №8/2017г на ОСГТК на ВКС. Поддържа,че решението не съобразява факти настъпили в хода на процеса и неправилно не е съобразен настъпилия окончателен падеж на задължението за връщане на получения кредит. Развива съображения за необоснованост на решението в частите, касаещи договорната лихва и претенцията на банката за такси. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваните части и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника И.И. с оплаквания 1 за недопустимост на решението и на съдебния процес. Поддържа,че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, на ГПК и ЗЗД , ЗКИ. Въззивникът- ответник моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В о.с.з.страните не се представляват.

Въззивникът – ищец Юробанк България АД депозира писмена молба, чрез адвокат П. П. И., с която моли въззивната жалба на банката да бъде уважена, въззивната жалба на ответника да бъде отхвърлена. Претендира разноски съобразно представени списъци по чл.80 от ГПК.

Въззивникът И.И. не взема становище по съществото на спора.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, частично недопустимо. Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно и подлежи на частична отмяна.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Установява се, че на 21.05.2008 г. между страните е подписан договор за банков кредит, като банката предоставя на И.И., в качеството й на кредитополучател, сумата от 50 000 евро-потребителски кредит със срок на погасяване на кредита -108 месеца.

Договорено е връщането на кредитната сума на анюитетни кредитни вноски по 632.94 евро. Страните са договорили годишна лихва в размер на сбора на БЛП на Юробанк за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период, плюс надбавка от 6.7%, като към датата на сключване на договора лихвата е в размер на 7.3%. Според чл. 3.5 от договор действащият БЛП на банката става незабавно задължителен, а съгласно чл.6.3 от договора размерът на анюитетната вноска се променя автоматично. Съгласно 18. 2 от договора при неиздължаване на три последователни вноски, изцяло или частично, целият кредит се превръща в предсрочно изискуем, считано от падежа на третата вноска. Договорът е двустранно подписан, подписите не са оспорени.

Н а 16.04.2009г и 30.04.2010г страните са подписали анекси към договора за потребителски кредит, с които договарят да се преоформи главницата чрез натрупване 2 на просрочени суми срещу което кредитополучателят получава облекчен 12 месечен период на погасяване на вноските, съобразно погасителен план.

В о. с. з. на 26.11.2020г е изслушана ССчЕ, изготвена от в. л.Л.Б., който установява, че на 28.05.2008 г ответницата е усвоила кредит от 50 000евро.

Установява, че до датата на подаване на заявлението общо по кредита са погасени 11 758.34евро, от които чрез капитализация 2750.43евро, последната погасена вноскачрез капитализация е - от 28.04.2010г, а последното плащане по месечни втоски е от 21.04.2010г. Вещото лице сочи, че към 16.04.2009г неизискуемата част от главницата е в размер на 46 749.25евро , а изискуемата, но непогасена- 980.03евро, изискуемите лихви- 792.24евро. Според вещото лице след подписвате на допълнителното споразумение размерът на главницата възлиза на 48 521.01евро. Според вещото лице преди подписване на второто споразумение между страните размерът на главницата, дължима от ответницата, възлиза на 48 933.07евро, а след подписването на анекса49 499.68евро Вещото лице сочи още, че за процесния период дължимата лихва, съобразно договорения между страните лихвен процент от 7.3% възлиза на 3910.05евро.

В о.с.з. на 26.11.2020г вещото лице Б. допълва, че освен посочените в заключението суми ответницата дължи и 173.08лв-сума за застраховка.

В о.с.з. на 09.12.2021г е изслушана допълнителна ССчЕ, изготвена от в.л. Л.Б., съобразно която, ако не се включат капитализираните лихви, остатъчната главница към 28.05.2010г възлиза на 47 729.28евро. Дължимата се главница от ответницата за процесния период, без капитализация на лихвите, възлиза на 1 510.54евро. Според вещото лице дължимата договорна лихва за процесния период, без отнасяне на просрочени лихви към главницата, възлиза на 4906.71евро. Вещото лице сочи, че за процесния период няма реално заплатени от ответницата суми по кредита, поради което няма разминавания между договорена лихва и реално погасена такава. Вещото лице сочи, че таксите за администриране на кредита възлизат на 73.63евро, комисионните за управление на кредита за процесния период възлизат на 246.51евро.

Видно от приложеното гр.д. № 32589/201гг по описа на СРС със заявление от 26.07.2011г за издаване на заповед за изпълнение Юробанк И Еф Джи България АД са претендирали, че И. А. И. им дължи сумата от 49 087.62евро- главница, 327.54евротакси и 173.08лв- такси, договорна лихва от 5079.19 евро по договор за банков кредит от 21.05.2008г.

Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 22.08.2011г, като е уважил изцяло заявлението на банката.

Поради постъпило възражение от страна на длъжника на банката е указано, че може може да предяви иск за установяване на своето вземане в 1-месечен срок от съобщението , като съобщението е връчено на банката на 22.12.2015г.

3

С искова молба от 22.01.2016г Юробанка България АД предявява иск за установяване на вземането си за сумата от 1403.71евро- главница за периода от 28.05.2010г до 28.06.2011г, договорна лихва от 5079.19евро за периода от 28.05.2010г до 14.07.2011г, такси от 327.54евро и и такси за застраховка- 173.08лв. В исковата молба ищецът сочи, че предявява исковете си само за вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, като не се твърди да е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане на банката и тя да е съобщена на кредитополучателя съобразно разясненията , направени от ВКС с ТР № 4/2014г на ОСГТК.

С молба от 10.05.2019г Юробанк България АД заявява изменение на предявения иск против И.И. като изменя иска по размер от 1403.71евро на 49 087.62евро, съобразно заявеното в заповедното производство

С протоколно определение от 10.05.2019г заповедният съд СРС допуска исканото изменение на иска за установяване задължение на И.И. по отношение на банката за заплащане на сума, като главница по договор за потребителски кредит.

Представени са доказателства, че на 18.07.2012г ЧСИ Б. по изп.д. № 20118380406995 е продал апартамент № 49, собственост на И. И. за сумата от 76480.78лв, както и че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на ИЛ , издаден по гр.д. № 32589/2011г на СРС.

Ищецът е претендирал в исковата си молба установяване на задължение на ответницата – кредитополучател , представляващо непогасени на падеж вноски, лихви и такси, за посочен период .

В отговора си на ИМ ответницата възразява, че вземането на банката е погасено по давност, оспорва задължението си към банката, изцяло.

По допустимостта на производството

Съгласно действащите към момента на издаването на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК по гр.д. №32589/2011г по описа на СРС – чл.415 от ГПК- при постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

Съгласно дадените указания от ВКС с ТР № 4/2013г на ОСГТК –т.11б- в производството по чл.422 от ГПК правилата за последващо обективно съединяване на искове важат при общите предпоставки за допустимост на съединяването на искове в гражданския процес, като измененията на иска по чл.214 от ГПК следва да се съобрази с ограниченията на заповедното производство и издадената заповед за изпълнение.

4

С оглед изложеното, въззивният съдебен състав намира, че допуснатото изменение на предявения иск в о.с.з. на 10.05.2019г е недопустимо и постановеното по така направеното изменение на иск решение като недопустимо следва да бъде обезсилено.

Това е така, защото на ищеца- Юробанк България АД е съобщено за постъпването на възражение от длъжника И. на 22.12.2015г. В 1-месечен срок до 22.01.2016г банката е следвало да предяви иск за установяване на вземането си. В указания срок банката –кредитор е предявил иск за частично установяване на своето вземане- за сумата от 1403.72евро- претендирана главница, ведно с акцесорните претендирани вземания. В срока по чл. 415 от ГПК банката не е предявила иск за установяване на вземането си за сумата над 1403.71евро до заявените по реда на чл.417 от ГПК- 49087.62евро и в тази част издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени. Обстоятелството , че заповедта за незабавно изпълнение и издаденият ИЛ не са фактически обезсилени, не означава, че те поддържат своето действие във времето неограничено, след като има постъпило възражение и указания на съда по чл.415 от ГПК. Обезсилването на заповедта за изпълнение и ИЛ има констативно действие, т.е. съдът само указва на страните, че оспорването от страна на длъжника на издадената заповед за изпълнение и на претендираното вземане от кредитора не е довело до предявяване на иск за установяване на това вземане, поради което и издадената заповед за изпълнение е изгубила своето действие.

Ето защо в случая, след 22.01.2016г ищецът няма основание да се позовава на издадената заповед за изпълнение по гр.д. № 32589/2011г по описа на СРС за тази част от своето вземане, за която не е предявил иск в законоустановения 1-месечен срок.В тази част заповедта няма изпълнително действие. В тази част заповедта за изпълнение следва да се счита обезсилена. За тази част от своето вземане ищецът може да предяви осъдителен оск, но няма интерес от установителен иск, още повече по чл.422 от ГПК, а друг интерес ищецът не е мотивирал.