Решение № 269 от 29.05.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Габрово, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20234210101555 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „АПС Бета България” ЕООД гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т., против Д. Г. К. от гр. Габрово.

Ищецът твърди, че на 19.04.2021 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит № 516815 със „Сити Кеш" ООД, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 1 брой вноска в размер на 476 лв. в срок до 03.06.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна часг към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63%. Приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 516815 на 19.04.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Представеният договор не е сключен в противоречие с изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК, поради което същият е действителен.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш" ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочените договори са по електронен път но силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя. при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Дори и съдът да не приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договорът за паричен заем по 1 своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш" ООД е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера-ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД гр. София.

Дльжникьт е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 24.08.2022 година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в РС Габрово и по образуваното ч.гр.д. № 806/2023 г. на ГРС е издадена заповед за изпълнение, като с Определение № 1063 от 1 1.09.2023 г. ищецът е уведомен, че тя е връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47. ал.

5 ГПК. Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи парично вземане, конкретизирано в предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 806/2023 г., а именно - сумата в общ размер от 339.82 лв., формирана както следва: главница в размер на 300 лв.; договорна възнаградигелна лихва върху главницата в размер на 15.02 лв. за периода от 19.04.2021 г. до 03.06.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 24.80 лв. за период от 03.06.2021 г. до 24.04.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и разноските в исковото производство и по ч.гр.д. №806/2023 г. на Районен Съд Габрово.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Пълномощникът му представя писмено становище, в което излага подробни съображения за уважаване на предявените искове.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител, адв. К. Ф. от АК Габрово, с оглед наличието на предпоставките по чл. 47 ал. 6 от ГПК, подробно обсъдени в определение №1511/06.12.2023 г. /л. 27 от делото/.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител е представил писмен отговор на исковата молба. В него се изразява становище за допустимост на предявените искове, но същите се оспорват като неоснователни, по следните съображения:

На първо място, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, следва да е налице идентичност на заявеното в заповедното производство вземане по основание и размер с вземането, предявено пред съда чрез иска по чл. 422 от ГПК, като тази идентичност включва и фактите, от които ищецът твърди, че произтича материалното му субективно право. В случая такава идентичност относно размера на вземането и фактите от които ищецът твърди, че произтича материалното му право не е налице и съответно искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

На второ място, основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник възникнало от сключен договор за за заем, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, поети при условията на солидарност, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на отватника, които се твърди да са неизпълнени.

Съгласно Договора за паричен заем № 516815 от 19.04.2021 година сключен 2 между "СИТИ КЕШ" ООД и ответника, страните не са уговорили, как ще стане усвояването на заемната сума - касово, безкасово, по разплащателна сметка на ответника или по друг начин. Същевременно в заповедното производство, както и по настоящото дело не са представени доказателства за реалното предоставяне от страна на дружеството на уговорената сума. Ако в хода на настоящото производство не бъдат събрани подобни доказателства, то искът следва да бъде отхвърлен изцяло.

На трето място, по делото не е представен валидно сключен договор за паричен заем. Въпреки изложеното от ищеца в исковата молба, не е налице сключен по електронен път договор, по силата на Закона за предостяване на финансови услуги от разстояние, тъй като по делото не са налице достатъчно доказателства дали са спазени изискванията на чл. 10 от Закона, а именно да бъде предоставена информацията по чл.

8 и чл. 9 от Закона на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя, или да бъде предоставена на ответника тази информация веднага след сключването на договора. Доколкото и реалното предоставяне на сумата на ответника от страна на "СИТИ КЕШ" ООД не е доказано по настоящото производство, не може да се счете, че договорът е сключен и с реалното получаване на паричната сума от ответника.

На следващо място, съгласно Договора за паричен заем № 516815 от 19.04.2021 година е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%. Уговорената лихва е възнаграждение за ползуване на известен капитал - парична сума. Но волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. В случая за цялата 2021 г. законната лихва е била в размер на 10%, а трикратният й размер би бил 30%. Съгласно Договора за паричен заем са уговорени 40,05%, което противоречи на добрите нрави. Подобна уговорка следва да бъде счетена от съда за недействителна и ответникът да дължи връщане единствено на чистата сума на заема.

С оглед на факта, че по заповедното производство съдът не е уважил вземането изцяло, се прави искане да бъдат присъдени разноски само съразмерно на уважената част. Въз основа на гореизложеното особеният представител на ответника моли съда да отхвърли настоящия иск с всички законови последици от това или алтернативно да не го уважи в пълен размер.

В с.з. адвокат Ф. моли съда да отхвърли предявените искове по изложените съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени установителни искове за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, които са цедирани на ищеца, със следната правна квалификация: Иск за установяване на вземане за главница по чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл.

99 от ЗЗД; иск за установяване на вземане за договорна /възнаградителна/ лихва по чл.

422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД и иск за установяване на вземане за мораторна лихва по чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.

3

За тези вземания РС Габрово е издал в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №360/05.06.2023 г. по ч.гр.д. № 806/2023 г. по описа на ГРС. С Определение № 1063 от 1 1.09.2023 г. ищецът е уведомен, че заповедта е връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47. ал. 5 ГПК, като му е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. С оглед на това за ищеца-кредитор е налице правен интерес от предявяване на исковете за установявания на вземанията си по процесния договор за потребителски кредит.

Наличието на правен интерес и предявяването на исковете в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК обуславя извода за тяхната допустимост.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид изложените в исковата молба твърдения, по делото следва да се установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл. 240 ЗЗД, уреждащ договора за заем, като спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на валидно сключен договор за заем по силата на който заемодателят /кредитор/ да е предал паричната сума в собственост на ответника-заемател /кредитополучател/; заемателят да не е върнал сумата в договорените размер и срок; прехвърлянето на процесните вземания от кредитора на ищеца по делото.

По делото е представен договор за потребителски кредит № 516815 от 19.04.2021 г., сключен между „Сити Кеш" ООД и ответника Д. Г. К., по силата на който дружеството-заемодател предоставя на ответника-заемополучател заем в размер на 300 лв., като последният се задължава да я върне в срок до 03.06.2021 г., когато е падежирала последната и единствена вноска. Уговорена била възнаградителната лихва в размер на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05% или 15,02 лв. до падежа. Посоченият в договора годишен процент на разходите /ГПР/ е в размер на 48.63 %.