Решение № 116 от 24.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330203485 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1030003549/20.05.2024г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на С. С. А., ЕГН **********, са наложени админстративни наказания: глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят А., по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез адв. Л. Г., преупълномощена от адв. Б. З., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна НАЧАЛНИК ГРУПА В ОДМВР - Пловдив, СЕКТОР „ПП“ – ПЛОВДИВ, не изпраща представител в съдебно заседание.

До съда е депозирано писмено становище чрез представляващия страната, който пледира за потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 20.04.2024г. в гр. Пловдив свидетелите А. Е. Г. и Н. И. Ф. – ***** в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив изпълнявали служебните си задължения да следят за безопасността на движението на кръстовището на път ІІ-86 и І-8. На същото това място около 12:29ч. жалбоподателят А. управлявал л. а. „Рено Меган“ с рег. № *****, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369, движейки се в посока Пазарджик – Пловдив срещу органите на реда. В автомобила нямало друг пасажер. Полицейските служители забелязали, че жалбоподателят А. не използва обезопасителен колан по време на движението си, с какъвто бил оборудван автомобилът и подали ясно и своевременно сигнал със „СТОП“ палка тип МВР за извършване на проверка.

А. ги погледнал, възприел сигнала за спиране, но вместо да преустанови движението на управлявания от него автомобил на указаното от полицейските служители място, се обърнал на другата страна и продължил. Тогава свидетелите Г. и Ф. го последвали със звуков и светлинен сигнал, за да го спрат принудително за проверка. В движение А. се опитвал да си сложи колана, дърпайки го.

След принудителното спиране, св. Г. съставил на място срещу жалбоподателя А. ак за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 1071320/20.04.2024г. за извършени от последния нарушения по чл.137а ал.1 от ЗДП и по чл.103 от ЗДП. Жалбоподателят подписал акта с отбелязването, че има възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения срещу АУАН, с които жалбоподателят оспорва установената фактическа обстановка, заявявайки, че спрямо него не бил подаден сигнал със „СТОП“ палка.

По случая била съставена и докладна записка.

Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП № 24-1030-003549/20.05.2024г.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани А. Е. Г.

/актосъставител/, посоченият свидетел по акта - Н. И. Ф. и Н. В. К., ангажиран от жалбоподателя.

Св. Г. категорично сочи, че на процесните дата и място, докато упражнявали контрол по безопасност на движението на кръстовището на път ІІ-86 и І-8, е забелязал с колегата си, че срещу тях се задава жалбоподателят А., управлявайки л. а. „Рено“ без обезопасителен колан. За видяното веднага било подходено с вдигане на стоп палка по образец и с посочване на място, където водачът да спре, но жалбоподателят вместо да преустанови движението си, погледнал полицейските служители, обърнал се на другата страна и продължил. Поведението му накарало органите на реда да подадат звуков и светлинен сигнал, за да го последват и спрат принудително.

Свидетелят обяснява, че в движение жалбоподателят се опитвал да дърпа колана, за да го сложи, след като бил забелязан от тях. Обяснява, че се е случвало не винаги водачите да забележат подаден сигнал за спиране, но в 2 случаите като този, когато сигналът е възприет ясно, задължително го последват за принудително спиране.

Посоченото от св. Г. се потвърждава и от показанията на св. Ф. свидетел по акта, който сочи, че въпреки интензивното движение, лично е видял жалбоподателят А. да управлява автомобила без обезопасителен колан, за което му е бил подаден и сигнал за преустановяване на движението му с автомобила, но не спрял на указаното място. Заявява, че след спирането му за проверка водачът вече бил с колан. Обяснява, че щом е бил съставен акт за вмененото нарушение, означава, че по време на движение жалбоподателят е бил без колан.

В противовес с показанията на свидетелите Г. и Ф. се явяват показанията на св. К., ангажиран от жалбоподателя. Свидетелят сочи, че се движел с товарен автомобил зад жалбоподателя, който управлявал процесния лек автомобил в посока „Пазарджишко шосе“. Когато стигнали до кръговото движение се разделили, жалбоподателят завил наляво към „Метро“, а св. К. надясно, в посока „Околовръстен път“. Заявява, че не е видял спрямо жалбоподателя да е бил подаван сигнал със „СТОП“ палка за проверка, но пък забелязал как автопарулът тръгнал след него на „буркан“. Обяснява как преди да тръгне въобще жалбоподателят с процесния автомобил си бил сложил обезопасителен колан. Свидетелят обаче не гарантира дали коланът е бил махнат по време на движение.

Видно е, че спорен момент в производството се явяват съставомерните обстоятелства дали е бил подаден своевременен и ясен сигнал със „СТОП“ палка, възприет от жалбоподателя и дали последният е бил с обезопасителен колан. В тази насока са налице противоречия в показанията на разпитаните ***** от една страна и показанията на св. К. - от друга. Съдът при сторения анализ на противоречията в показанията на разпитаните свидетели обсъди тяхната логичност, последователност, убедителност, както и възможната заинтересованост на свидетелите. В тази връзка съдът намери, че следва да кредитира показанията на свидетелите Г. и Ф. като непосредствените впечатления на съда са, че същите са последователни, убедителни и напълно логични с оглед развилите се впоследствие събития. Свидетелите са действали напълно в унисон с оглед на развилата се ситуация – при изпълнение на служебните си задължения са забелязали неправомернотото поведение на жалбоподателя, който е управлявал лекия автомобил без да използва обезопасителен колан и именно това е станала причината да бъде подаден сигнал със „СТОП“ палка тип МВР за извършване на проверка. Категорични са показанията на полицейските служители както за липсата на колан по време на движение, така и за ясно възприетия от жалбоподателя сигнал. Липсва всякаква житейска и правна логика полицейските служители да тръгнат да гонят процесния автомобил в случай, че не са били установени нарушенията, а обстоятелството, че полицейските служители са били видими и са се намирали именно на процесното място, като са извършвали проверки за спазване правилата за движението по пътищата, реално се потвърждава и от св. К., който заявява, че е видял активирания „буркан“ на автопатрула за преследване на жалбоподателя. По отношение на това, че на моменти показанията на св. Ф. имат някои неточности, то това от една страна не може да повлияе върху обвинителната теза, нито да внесе съмнения в категоричните 3 показания на актосъствителя и писмените доказателства по делото, а от друга – съдът го намира за нормално, с оглед множеството ежедневно констатирани еднотипни нарушения по ЗДП и изминатото време от момента на нарушенията. Без значение е и обстоятелството дали след принудителното му спиране жалбоподателят А. е бил с вече поставен колан, щом по време на движение категорично е бил видян от полицейските служители без такъв.

Съдът не кредитира показанията на св. К. в спорната част - дали е бил подаден сигнал със „СТОП“ палка. На първо място съдът съобрази обстоятелството, че свидетелят е в приятелски отношения с жалбоподателя.

На следващо място, същият е пътувал в друго МПС, зад жалбоподателя и е възможно вниманието му да е било насочено към други обстоятелства и във връзка с останалите участници в движението. Не послужиха за опровергаване на установената фактическа действителност и показанията на св. К. в частта, в която същият заявява, че преди потегляне с процесното МПС жалбоподателят А. си бил сложил обезопасителен колан, още повече да е бил съсредоточен точно върху това действие на жалбоподателя в този момент.

Всъщност ирелевантно е дали с привеждане управлението на МПС е бил сложен обезопасителен колан, дали по време на движение се е опитал да го стори, дърпайки го, след като е бил забелязан от полицейските органи, или едва след спирането му за проверка – щом към процесния момент жалбоподателят не е бил с такъв, за което сочат в показанията си свидетелите Г. Ф.. По тези съображения съдът счита, че показанията на св. К. са пристрастни и целят оневиняването на жалбоподателя в частта относно релевантните за настоящото производство факти

В останалата част фактите не са спорни между страните, като същите се доказват от събраните по делото доказателства, включително и от показанията на тримата свидетели и приложените писмени доказателства, а именно управлението в процесните време и място на л. а. с рег. № ***** от страна на жалбоподателя, както и наличният на същото място полицейски автопатрул, изпълняващ служебните си задължения, които са последвали нарушителя и са извършили проверката, в която са констатирали нарушенията.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. В разпоредбата на чл.170 ал. 3 от ЗДП са посочени задълженията на контролния орган, който при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка и сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Видно от изложената фактическа обстановка контролният орган не е нарушил задълженията си по чл.170 ал. 3 от ЗДП, тъй като първо е бил подаден сигнал със „СТОП“ палка на водача от 4 униформен служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив по ясен и разбираем начин, намиращ се на видно място на пътното платно, а след като водачът не се е съобразил с това разпореждане е бил догонен от полицейския автопатрул със светлинен и звуков сигнал. Не на последно място следва да се отчете и причината за спиране на автомобила, а именно водачът е извършил и друго нарушение - управлявал е МПС без обезопасителен колан.

Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение, че не бил забелязал подадения спрямо него сигнал от полицейските служители въпреки, че не са били налични никакви фактори, препятстващи видимостта на водача към полицейския автопатрул. Всъщност това е линията на защита, която същият следва, за да бъде освободен от отговорност, а действителното му субективно отношение и ясно възприетият сигнал се отчитат и в действията му впоследствие в обективната действителност – поглеждайки полицаите в момента на подадения сигнал, извръщането на глава настрана с продължаване управлението на автомобила, последвалото дърпане на колана, за да бъде сложен в движение, осъзнавайки, че е в нарушение и че ще подлежи на проверка.