Решение № 207 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110213978 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № V-10 от 05.08.2025 година началник на 01 РУ-СДВР е наложил на И. Н. К. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ за нарушение на чл. 8. ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното физическо лице, което го обжалва със срочно подадена жалба. В нея се излагат твърдения, че на 05.07.2025 г. непълнолетният син на жалбоподателката (на 16 години и 9 месеца) е бил задържан от полицейски патрул в непосредствена близост до дома им, докато е придружавал свои познати до денонощен магазин, намиращ се на по-малко от 200 метра от жилището му. Твърди се, че синът на жалбоподателката е излязъл от жилището им самостоятелно, без знанието и съгласието на същата, с цел да върне дреха па приятел, като е слязъл пред блока, в който живеят, срещнал свои приятели, повечето пълнолетни, с които се заприказвал, след което решил да ги изпрати една пресечка надолу по улицата, без да има намерение да излиза с тях. Излагат се оплаквания, че при съставянето на АУАН не са били събрани достатъчно обективни доказателства за извършване на нарушението съзнателно и умишлено, като липсват доказателства, които пряко да установяват отговорността на жалбоподателката, а наред с това не са били обсъдени обстоятелствата, изключващи съставомсрността на нарушението от нейна страна. В заключение се излагат оплаквания срещу размера на наложената глоба, който се равнява на ¼ от получаваното от жалбоподателката месечно трудово възнаграждение, поради което се явява прекомерен и несъразмерен с оглед тежестта на нарушението. По тези 1 съображения се иска обжалваното НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност, да бъде намален размерът на глобата или същата да бъде заменена с по- леко по вид административно наказание.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата и моли да бъде намален размерът на административното наказание.

В съдебно заседание въззИ.емата страна - редовно призована, се представлява от юрисконсулт С., който моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а оспореното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.07.2025г., около 23:45 часа, в град София, на ул. „И.н Асен II“, пред № 52, по повод постъпил в 01 РУ- СДВР сигнал за нарушение на нощната тишина полицейски служители от 01 РУ- СДВР извършили проверка на намиращи се на посоченото обществено място група непълнолетни лица от мъжки пол. Сред тях бил непълнолетният Г.С.Х. на 16 години, син на жалбоподателката И. Н. К., който не бил придружен от родител, нито му бил осигурен придружител- пълнолетно дееспособно лице.

Във връзка с констатациите от извършената проверка, на 07.07.2025г. свидетелката В. Д., на длъжност инспектор в Детска педагогическа стая към 01 РУ- СДВР, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № V-10/756165/07.07.2025 година, с който срещу И. Н. К. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 05.07.2025г., около 23:45 часа не е придружила и не е осигурила пълнолетен дееспособен придружител на непълнолетния си син Г.С.Х.. Посочените факти актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 8. ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателката К., на която бил предявен и връчен срещу подпис.

На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление (НП) № V-10 от 05.08.2025 година на началник на 01 РУ-СДВР, с което на И. Н. К. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЗДет.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля В. И. Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № V-10/756165/07.07.2025 година, Наказателно постановление (НП) № V-10 от 05.08.2025 година, докладна записка до началника на 01 РУ- СДВР, Удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, Заповед № 513з-2374/07.03.2025 г. на директора на СДВР, писмо от началника на 01 РУ-СДВР с вх. № 403127/09.12.2025г. по описа на СРС.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свид. В.

Д., тъй като същите се явяват логични, последователни,

2 вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства, като тя съобщава за повода на извършената проверка и установените при нея обстоятелства – че при извършената проверка са били установени непълнолетни деца на обществено място, сред които и синът на жалбоподателя К., който не бил придружен от родител или придружител, поради което свид. Д. съставила АУАН срещу жалбоподателката. Показанията на свид. В. Д. се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, вкл. докладна записка до началника на 01 РУ-СДВР.

Съдът се довери и на писмените доказателства по делото, в чиято достоверност няма основание за съмнение и които съответстват на разказаното от свид. В. Д., и също допринасят за изясняване на релевантните за делото фактически положения.

Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което същата се явява допустима, като разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на обжалвания акт, се явява основателна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № V-10/756165/07.07.2025 година, който е съставен от компетентен орган съгласно Заповед № 513з-2374/07.03.2025г. и разпоредбата на чл. 46, ал.

1 от ЗЗДет, според която нарушенията по чл. 45, ал. 1-4 и 16 се установяват с акт от полицейските органи, а актосъставителят В. Д. заема длъжността инспектор в Детска педагогическа стая към 01 РУ- СДВР, а съгласно писмо от началника на 01 РУ-СДВР с вх. № 403127/09.12.2025г. (л.25 от делото) същата е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, т.е. полицейски орган. Наказателното постановление също е издадено от надлежно овластен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет и Заповед № 513з-2374/07.03.2025г. на директора на СДВР, с която началниците на РУ при СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления по Закона за закрила на детето. Видно от Удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР със заповед № 8121К - 1324/08.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, издалият НП комисар И. Б. Х. е преназначен на длъжност началник на 01 РУ-СДВР.

Наред с това съдът констатира, че АУАН и НП са съставени в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН и в предвидената от закона писмена форма. При съставянето на АУАН са спазени и правилата на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН.

Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката са допуснати съществени процесуални нарушение, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице и налагащи отмяната на оспорения санкционен акт.

Съдът намира, че съставеният срещу жалб. К. АУАН № V10/756165/07.07.2025 година не отговаря на изискванията относно неговото 3 задължително съдържание, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 ЗАНН относно посочване на мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Видно от приложения АУАН, в него е посочено само и единствено, че на 05.07.2025г., около 23:45 часа И. Н. К. не е придружила и не е осигурила пълнолетен дееспособен придружител на непълнолетния си син Г.С.Х.. Така изложените в АУАН фактически твърдения не изпълват състава на вмененото на жалбоподателката административно нарушение. Съгласно посочените като нарушени разпоредби на чл. чл. 8. ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20:00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22:00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст (ал. 3). Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст (ал. 4).

Видно от текста на посочените законови разпоредби, визираните в тях лица са задължени да придружават непълнолетните лица или да им осигурят придружител, когато децата се намират на обществени места след 22:00 часа.

Видно от изложеното, мястото на нарушението в случая, освен задължителен реквизит на АУАН, се явява и съставомерен признак от фактическия състав на нарушението. В АУАН липсва посочване на мястото, където се е намирал непълнолетният син на жалбоподателката, нито въобще се твърди той да се е намирал на обществено място. Волята на актосъставителя е следвало да бъде изразена ясно и категорично, като не е допустимо същата да бъде извеждана чрез тълкуване във връзка с посочените като нарушени законови разпоредби или да се извлича от представените към преписката доказателства. Актът за установяване на административно нарушение е документът, който поставя началото на административнонаказателното производство и очертава фактическите рамки на повдигнатото с него административнонаказателно обвинение. Липсата на посочено място на нарушението, както и на съществени елементи от състава на нарушението опорочават изначално процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице и ограничават правото му на защита, защото същото е лишено от възможността да разбере в какво точно се изразява вмененото му неправомерно поведение, съответно да организира защитата си, да възрази срещу фактическите констатации в АУАН, в конкретния случай дали мястото, на което е заварен непълнолетния е обществено такова или не, да представи доказателства в подкрепа на тезата си. Констатираните пороци в АУАН не биха могли да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, поради което е без значение обстоятелството, че с издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление са въведени твърдения с посочване на административен адрес на мястото на нарушението – в гр. София, на ул. „Цар И.н Асен II“ № 52, както и че жалбоподателката не била осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на обществено място след 22:00 ч. на непълнолетния си син Г.С.Х.. Поради липса на надлежно описание на нарушението жалбоподателката не е имала възможност нито да разбере в какво точно се изразява то, нито да се защитава срещу посочените по-горе факти, тъй като те не се съдържат в съставения срещу нея АУАН, а са й били предявени за първи път едва с връчването й на обжалваното НП, с което обаче вече е била 4 ангажирана нейната административнонаказателна отговорност. Посочените съществени процесуални нарушения представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.