Решение № 13 от 14.01.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Търговище, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20253530100838 по описа за 2025 година

Производството е за делба във фаза по допускане на делбата.

Постъпила е искова молба от М. С. К. с ЕГН-********** от гр.Бургас, със съдебен адрес гр.Бургас, 8000, ул**********, чрез адв.П. Ж. Ч. против В.

С. М. с ЕГН-********** от гр.Търговище, с предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот– АПАРТАМЕНТ с идентификатор № *** по КК на гр.Търговище, с адрес гр.Търговище, кв..**********, ведно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при равни квоти по ½ ид.ч., с правно основание чл.341 от ГПК.

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са брат и сестра. По наследство от родителите си С. С. М. и Н. Д. М. притежават самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище, с адрес на имота: област Търговище, община Търговище, гр. Търговище, квартал „*********, с площ 59.27 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 59, с площ 7,94 кв. м., както и 1,05% идеални части от общите части на сградата, при равни квоти, по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.

Тъй като не могли да постигнат съгласие за доброволното прекратяване на съсобствеността върху имота, моли съда да постанови решение, с което да допуснете делбата на имота, при равни дялове - по 1/2 ид. ч. за всеки от 1 съделителите.

На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, моли съда да осъди ответника В. С.

М., с ЕГН **********, с адрес: област Търговище, община Търговище, гр.

Търговище, квартал „**************, да заплаща на М. С. К., с ЕГН **********, притежаваща лична карта № *******, издадена на 20.08.2020г. от МВР Бургас, с постоянен адрес: област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, ул.***********, месечно обезщетение, в размер на 250лв., за използването на притежаваната от ищцата 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, считано от датата на връчване на препис от настоящата искова молба на ответника, при условията на евентуалност, от постановяване на решението за допускане на делбата, до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, като сумите да бъдат дължими до последната дата от текущия месец, за който се дължат, ведно със законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска до изплащането й.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника с който признава иска.Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение, за това че е лишил ищцата от ползване на имота. Излага и други факти касаещи собствеността. Твърди, че фамилното му име е неправилно изписано в исковата молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложените с исковата молба удостоверения за наследници изх. № 3175 и № 3176 от 22.02.2024г. на Община град Търговище се установява, че страните – М. С. К. и В. С. С. са законни наследници на Н. Д. М., поч. на **.**.** г.

След смъртта си е оставила за свои законни наследници страните по делото, техни деца.

От приложения с исковата молба Нотариален акт за собственост на жилище строено в парцел отчужден за групово и кооперативно жилищно строителство от 13.05.1971г. на РС Търговище, се установява, че наследодателите са собственици на самостоятелен обект в сграда, придобит по време на брака им с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище, с адрес на имота: област Търговище, община Търговище, гр. Търговище, квартал ***********, с площ 59.27 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 59, с площ 7.94 кв.м., както и 1.05% идеални части от общите части на сградата.

Представена е данъчна оценка на имота, както и схема на апартамента.

Във връзка с искането на ищцата за заплащане на месечно обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК по делото е назначена и изслушана СТЕ. От 2 заключението на вещото лице се установи, че няма техническа възможност апартаментът да се ползва едновременно от двете страни, предвид малката му площ. Месечното обезщетение при предоставяне по наем на процесния имот е 410лв. месечно.

От показанията на св.И. С. – втори братовчед на страните се установи, че в апартамента живее ответника със семейството си. Ищцата живее в гр.Бургас. Отношенията им се влошили след смъртта на баща им. Когато е бил болен и М. е идвала да го види е отсядала на хотел. Знае, че апартамента е малък – хол, спалня, кухня, баня и тоалетна. Ответника има две деца които са обитавали едната стая, а те другата. Заяви, че В. живее в имота от 20 години.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Производството е за делба по чл. 341 и сл. от ГПК .

Съдът намира предявеният иск за допустим, а по същество за основателен.

От събраните доказателства безспорно се установи, че страните са съсобственици на имота описан в исковата молба.

Апартамента е бил съпружеска имуществена общност на родителите им, като след тяхната смърт, всеки един притежава по 1/2 ид.ч. от него. Квотите не се оспорват поради което делбата следва да се допусне при тези дялове между съделителите.

Относно искането на ищеца за присъждане на обезщетение, поради лишаване от ползването на съсобственото имущество, в размер на 250 лв. месечно, от влизане в сила на съдебен акт, занапред.

По отношение основателността на претенцията.

Предявеното искане е привременна мярка, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда, до приключване на делбеното производство.

Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Характерът на искането касае 3 постановяване на привременна мярка в процеса, т. е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения.

Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК.

В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице, доколкото не се твърди и не се оспорва по делото, че ищцата е съделител, който не ползва съсобствения имот. Процесният имот представлява апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, сервизно помещение, с площ 59.27 кв.м., и избено помещение с площ 7.94 кв.м. и е неподеляем по отношение на правото на собственост, тъй като от него не могат да се обособят нови жилища отговарящи на изискванията на чл. 40 ЗУТ. По тази причина не могат да се обособят два реални дяла, като два отделни имота, поради което е очевидно, че не се касае за имот, който безпрепятствено може да се ползва и от двамата съделители. Ответника не оспорва твърденията, че от 20 години живее със семейството си в него, поради което е очевидно, че ищцата не го ползва не поради нежелание за това. Ответника оспорва искането на ищцата, като се позовава на факта, че не е препятствал правото на ползване по какъвто и да е начин. Тези доводи съдът намира за неоснователни - от показанията на допуснатия свидетел не могат да се направят изводи, че ищцата може да ползва имота, предвид влошаване на отношенията им след смъртта на техния баща. В този смисъл доказана се явява първата предпоставка на чл. 344 ал. 2 ГПК, че ищцата е възпрепятствана да ползва имота съобразно квотата си в съсобствеността.

По отношение размера на претенцията.

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно разпределението на ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в съсобствеността. От анализа на нормата е видно, че претенцията на неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването /реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение. Съгласно константната практика и предвид указанията по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване 4 обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, т. е. касае само отношенията между съделителите, като такива, без да се отчитат права на трети лица /дете и пр./.

От заключението на допуснатата по делото СТЕ, неоспорено от страните, се установява, че евентуалния пазарен наем за целия имот средно месечно би възлизал на 410 лева или съобразно правата си върху имота ищцата би могла да претендира 205 лева, като сума, която се дължи, за това че не го ползва.

Поради това съдът намира, че дължимото обезщетение, което неползващият съделител, следва да получи от ползващия имота съделител, е ½ от актуалния пазарен наем или сумата от 205лв. Доколкото искането по чл. 344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, то по него не се дължи отхвърлителен диспозитив.

По отношение началния момент, от който се дължи обезщетението.

Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедлИ.ст до завършване на делбеното производство. Същата е заявена в исковата молба едновременно с претенцията по сметки, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, което не води до промяна на характера на претенцията. Съдебната практика, правейки възможната аналогия с разпоредбата на чл. 31, ал. ІІ ЗС, приема, че ако заявилия такава претенция е ищеца по иска за делба, както е в процесния случай, то исковата молба има ролята на покана, но доколкото искането по чл.344 ал. 2 ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се постановява от влизане в сила на определението на съда до окончателното извършване на делбата.

Поради изложеното искането по чл. 344 ал. 2 ГПК се явява основателно за сумата от 205 лв. и за периода от влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между М. С. К. с ЕГН-********** от гр.Бургас, със съдебен адрес гр.Бургас, 8000, ул.***********, чрез адв.П. Ж.

Ч. АК-Бургас и В. С. С. с ЕГН-********** от гр.Търговище, кв.******* на следният съсобствен недвижим имот находящ се в гр.Търговище, представляващ:

АПАРТАМЕНТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Търговище, с адрес на имота: област Търговище, община Търговище, гр. Търговище, квартал ********, с площ 59.27 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 59, с площ 7.94 кв.м., както и 1.05% идеални части от общите части на 5 сградата, при равни квоти по ½ ид.ч. за М. С. К. и ½ ид.ч. за В. С. С..