Решение № 89 от 13.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000437 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство „България Еър“ АД, подадена чрез адвокат А. Т. срещу Решение № 276 /22.02.2024г. по т.д.№ 351/23 по описа на СГС, VI- 24 състав, с което е осъден на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, да заплати на Столична община, сумата в размер на 300 000 щатски долара, представляваща уговорена и незаплатена наемна цена за 2021 г. и 300 000 щатски долара, представляваща уговорена и незаплатена наемна цена за 2022 г. за отдаден под наем с Договор за наем РД566-229/9.11.2007 г. имот, находящ се в Русия, град Москва, ул. „Ленинградский проспект“, дом 20, строение 1 и строение 2, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда - 20.02.2023 г. до окончателното му изплащане; осъден е на основание чл. 92 ЗЗД да заплати на Столична община, сума в размер на 30 000 щатски долара, представляваща неустойка за забава на плащането за наемната цена за 2021 г., съгласно чл. 11, ал. 1 от Договор за наем РД-566- 229/9.11.2007 г., както и сума в размер от 30 000 щатски долара, представляваща неустойка за забава на плащането за 1 наемната цена за 2022 г., съгласно чл. 11, ал. 1 от Договор за наем РД-566229/9.11.2007 г. и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати на Столична община, дължими на основание чл. 8, т. 6 от Договор за наем РД-566229/9.11.2007 г. суми за местни данъци и такси, както следва: 29 881.56 лева за първото тримесечие на 2021 г.; 31 218.29 лева за второто тримесечие на 2021 г.; 32 450.86 лева за третото тримесечие на 2021 г.; 31 164.37 лева за четвъртото тримесечие на 2021 г.; 42 894.38 лева за първото тримесечие на 2022 г., както и направените разноски

Твърди се, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че срокът на действие на процесния договор за наем, който е бил сключен през 2007г. е изтекъл през 2017г. и срокът му не може да бъде продължаван, тъй като това би противоречало на разпоредбата на чл. 14 ал.3 от ЗОС. Твърди, че сключените към договора два броя анекси не са породили действие поради цитираната забрана. Твърди, че съдът е бил длъжен да следи служебно за действителността на договора и за неговата нищожност поради противоречие с императивни правни норми или поради заобикаляне на закона. Твърди, че в договора е уговорено задължение на наемателя да извърши ремонт на имота през т.нар. гратисен период, уговорен в договора за наем, като през това време наемодателят не е могъл да ползва имота, именно поради сключения договор за наем.

Счита, че именно поради това, че към 2021г. и 2022г. договорът за наем между страните е бил прекратен с изтичането на срока му, то не се дължат и уговорените в него неустойки.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане възражението за прихващане, като поддържа същото пред въззивната инстанция. Твърди, че въпреки, че вземането му към ищеца е възникнало в хода на производството, то следва възражението му да бъде разгледано и съответно уважено.

Моли да бъде отменено решението, като вместо това бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от 2 процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

След проведена конкурсна процедура и решение № 804 по протокол №116/26.07.007 г. на Столичен общински съвет е сключен договор за наем от 09.11.2007 г. с рег. индекс РД-566- 229, между Столична община, в качеството на наемодател и „България еър“ АД, в качеството на наемател, с който е уговорено между страните по договора, че наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване недвижим имот, находящ се в град Москва, ул. „Ленинградский проспект“ дом 20, строение 1 и строение 2, представляващ частна общинска собственост.

В чл. 2 ал. 1 от същия е уговорено, че срокът на действие на договора е десет години.

В чл.2 ал.2 от същия е уговорено, че договорът влиза в сила от деня на подписването му, а двугодишният срок за извършване на уговорения между страните ремонт, започва да тече от предаване държането на имота на наемателя с приемо-предвателен протокол. Уговорено е, че десетгодишния срок на договора за наем, започва да тече от момента на извършване на ремонта и приемането му по руския държавен стандарт.

В ал. 3 на същия член е уговорено, че в случай на независещи от наемателя причини, двугодишният срок за извършване на ремонта може да бъде изменен с двустранно писмено споразумение между страните.

В чл. 8 ал.2 т. 6 от договора е уговорено, че наемателят ще заплаща дължимите за имота данъци и такси, свързани със собствеността и ползването на обектите, предмет на договора, считано от момента на възникване на задължението за заплащане на наемната цена.

На 14.12.2007 г. с приемо-предавателен протокол, подписан от страните, 3 се установява, че наемодателят е предал на наемателя държането върху имота – предмет на договора за наем.

Към договора са представени два броя допълнителни споразумения за удължаване срока за извършване на ремонт на наетия имот, а именно Анекс с рег. индекс РД-566-54 от 11.12.2010 г. и Допълнително споразумение с рег. индекс № РД-566-24 от 04.12.2012 г. Съгласно анекса от 11.12.2010 г. срокът за извършване на ремонта по чл. 2, ал. 2 от договора, който е изтекъл на 14.12.2009 г., е удължен с още две години – до 14.12.2011 г., а с допълнителното споразумение от 04.12.2012 г., срокът бил удължен до 30.06.2013 г. (чл. 1 на раздел III от допълнителното споразумение).

Столична община е издала по договора следните фактури: за заплащане на наем: Фактура № 5080010235 от 31.01.2021 г. за сума в размер на 483 477 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. наем за 2021 г.“ Фактура № 5080011059 от 31.01.2022 г. за сума в размер на 526 800 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. наем за 2022 г.“ за дължимите местни данъци и такси към Федерален финансов отдел на Москва: Фактура № 5080010355 от 31.03.2021 г. за сума в размер на 28 611.33 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 4-то тримесечие на 2020 г.“ ; Фактура № 5080010485 от 14.05.2021 г. за сума в размер на 29 881.56 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл.

8, т. 6 за 1-во тримесечие на 2021 г.“ ; Фактура № 5080010653 от 05.08.2021 г. за сума в размер на 31 218.29 лв. с основание „По дог. № РД-566229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 2-ро тримесечие на 2021 г.“; Фактура № 5050003328 от 07.02.2022 г. за сума в размер на 31 164.37 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 4-то тримесечие на 2021 г.“;

Фактура № 5080011488 от 05.07.2022 г. за сума в размер на 42 894.38 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 1-во тримесечие на 2022 г.“; Фактура № 5080011488 от 05.07.2022 г. за сума в размер на 42 894.38 лв. с основание „По дог. № РД-566-229/09.11.2007 г. по чл. 8, т. 6 за 1-во тримесечие на 2022 г.“.

В чл. 3, ал. 3 от договора е уговорено, че наемната цена се заплаща до 30.01. на текущата година. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора при забава на плащането на наемната цена, наемателят дължи неустойка в размер на 0.05 % на ден, но не повече от 10% от наемната цена.

4

По делото е изготвено и прието от първата инстанция, заключение по допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, извършена въз основа на справки с счетоводствата на двете страни. В същото са направени изводи, че при счетоводството на ищеца се констатира осчетоводяване на всяка една от приложените в кориците на делото фактури. Също така се установява, че Столична община е изплатила към Федералния финансов отдел на Москва сумите за местните данъци и такси, посочени в приложените фактури.

При проверка в счетоводните регистри на ответника се установява, че същите фактурите са отразени като неплатени по кредита на счетоводна сметка, отчитаща задължения към доставчици.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 232 ал.2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен в писмен а форма, след процедура по провеждане на конкурс, договор за наем на недвижим имот, частна общинска собственост.

Ищецът е изпълнил задължението си по договора да предостави на ответника държането на имота. Съобразно уговореното между страните, ответникът е следвало първоначално да извърши ремонтни дейности в имота и същите да бъдат приети от органите на страната, в която се намира недвижимия имот. В договора изрично е уговорена възможността този срок за извършването на ремонта да бъде удължаван със споразумение между двете страни в писмен вид. Представени са две такива споразумения, от които е видно, че ремонтните дейности е следвало да бъдат завършени към 30.06.2013г.

В писмения договор между страните е уговорено, че договорът влиза в сила от деня на подписването му; срокът за ремонтните дейности започва да тече от предаването с приемо-приемателен протокол и, че срокът на действие на договора е десетгодишен и започва да тече, след извършването и приемането на ремонтните дейности по обектите.

С оглед характера на договора за наем на вещ, същият се определя, като съглашение между страните по него, наемодателят да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.

Задължението на наемодателя се счита изпълнено с предоставянето на вещта в състоянието в което тя се намира, след като то е било известно на наемателя – чл. 230 ал.3 от ЗЗД. В този смисъл, договорът за наем е започнал своето действие към момента на предаването на държането на вещта на наемателя с приемо-предавателния протокол на 14.12.2007г. Срокът на договора е определен като десетгодишен, като същият е нормативно ограничен от 5 разпоредбата на чл. 14 ал.3 от ЗОС т.е. същият се прекратява автоматично с изтичането на този срок. Уговорката на страните, че наемателят ще извършва ремонт на недвижимия имот първоначално за срок от две години, а впоследствие съгласно уговореното продължаване на този срок за общ срок от четири и половина години и този период от време няма да се счита за срок на действие на договора за наем е нищожна, тъй като е налице противоречие на същата с императивна правна норма.

Твърденията на ищцовата страна са, че действието на договора за наем е било отложено и започва да тече след извършването на ремонтните дейности.

Този извод противоречи на уговореното между страните в чл. 2, че договорът влиза в сила в деня на подписването му.

С писмената защита пред първата инстанция и с въззивната жалба, ответникът твърди, че договорът (или част от него) са нищожни поради противоречие с императивната правна норма на чл. 14 ал.3 от ЗОС, която предвижда, че договорите за наем на имоти частна общинска собственост не могат да бъдат сключвани за срок по-дълъг от 10 години. Твърди, че за периода, за който е уговорено да се извършва ремонт, договорът за наем също е бил в действие, поради което срокът му е изтекъл на 09.11.2017г. т.е. десет години след неговото сключване.