Решение № 23653 от 25.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23653 гр. София, 25.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110103211 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът Р. Д. К. твърди, че на 03.10.2024 г. е сключен договор за цесия, по силата на който АНИ, е прехвърлила на ищеца вземането си срещу ответника, представляваща платена без основание сума в размер на 80,00 лв. по договор за потребителски креди № 6003213/23.11.2022 г. Прави изявление за съобщаване на цесията на ответника с исковата молба. Твърди, че на 23.11.2022 г. АИ е сключила договор за потребителски кредит с ответника за сумата от 400,00 лева, погасим на 6 месечни вноски. В чл. 11 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за кредит да бъде обезпечен с банкова гаранция или застраховка в полза на кредитодателя, но още при сключването на договора била начислена неустойка в размер на 403,98 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение. Твърди, че към момента на предявяване на исковата молба, задълженията по договора са погасени. Оспорва договора за кредит като нищожен поради неспазена форма и размер на шрифт. Излага, че не е посочена методиката на формиране на ГПР. Оспорва неустоечната клауза също като нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Аргументира, че непредоставянето на обещани обезпечения е предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост. Оспорва клаузата и като неравноправна. Сочи и че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума.

С оглед изложеното ищецът прави искане за осъждане на ответника да заплати на сума в размер на 80 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен за потребителски креди № 6003213/23.11.2022 г., сключен между АНИ и ответника, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 03.10.2024 г., ведно със законната лихва считано 1 от дата на подаване на исковата молба 20.01.2025 г. до окончателно изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „Ф“ ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на всички нормативни изисквания. Твърди, че кредитополучателят е имал възможност по всяко време на действието на договора да предостави обезпечение, в който случай автоматично щяло да отпадне задължението за неустойка. Аргументира, че задължението за плащане на неустойката е възникнало след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение. Твърди, че договорът за кредит е сключен на 23.11.2022 г., като на същата дата била усвоена и сумата по кредита. На 25.11.2023 г. АИ заплатила в брой сумата от 480 лв., след което служители на ответника я уведомили, че може да подаде отказ от сключения договор или молба за предсрочно погасяване на задължението, но кредитополучателят отказал. Впоследствие АИ сключила с ответника още 18 договора за кредит за период от 6 месеца, които също погасявала предсрочно в рамките на 3 дни от сключването. Сочи, че с постъпилата сума са погасени главница, лихва и обезщетение за предсрочно погасяване. Твърди, че не е начислена неустойка, т.к. към момента на плащането сроковете за предоставяне на обезпечение все още не били изтекли, респ. не е било и налице основание за начисляване на неустойката. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

На 23.11.2022 г. в гр. София е сключен договор за потребителски кредит № 6003213 между „Ф“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ГД“ № 103, ет. 2, офис 3, регистрирано като финансова институция в регистъра на БНБ, представлявано от ССН и ИСН, чрез надлежно упълномощен представител, в качеството му на кредитор, и АНИ в качеството на кредитополучател. С договора кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски кредит под формата на паричен заем, а кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума и да заплати уговореното възнаграждение при условията, сроковете и по реда, предвидени в договора и приложенията към него.Размерът на отпуснатия кредит е 400,00 лева, представляващ чистата стойност (главницата) на кредита, в български лева. Средствата по кредита се предоставят на кредитополучателя на датата на сключване на договора или на следващия работен ден, като от представената разписка е видно, че сумата е реално усвоена в брой на 23.11.2022 г.Договорът е сключен със срок до 23.05.2023 г., като е предвидено задължението да бъде погасено чрез шест последователни месечни погасителни вноски, с падежи, подробно индивидуализирани в погасителния план – Приложение № 1, неразделна част от договора.За предоставения кредит е уговорена възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 38,01 %, начисляван на база 360/360 дни. Лихвата е включена в месечните погасителни вноски и възниква като задължение от датата на отпускане на кредита.В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 46,15 %, като е отбелязано, че първоначалното изчисление е извършено при допускането, че задълженията по договора ще бъдат изпълнени точно и в срок и без 2 начисляване на неустойки. Изрично е посочено, че в ГПР не се включват разходи за обезпечения, неустойки и обезщетения при неизпълнение.Общата сума, дължима от кредитополучателя при точно изпълнение на договора, е определена в размер на 476,02 лева, като включва главницата и възнаградителната лихва за целия срок на договора.

Погасяването на кредита е уредено чрез погасителен план – Приложение № 1, който съдържа конкретните падежни дати и размера на всяка месечна вноска, както и разпределението по пера – главница, лихва и неустойка (при настъпване на предпоставките за това). Погасителният план е обявен за неразделна част от договора. В чл.

11 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя в 7-дневен срок от подписването да осигури обезпечение на кредита, като алтернативно са посочени: поръчителство или встъпване в дълг от физическо или юридическо лице при детайлно разписани изисквания; застраховка в полза на кредитора срещу риск от неизпълнение. В случай че кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в посочения 7дневен срок, е уговорена неустойка в размер на 403,98 лева, като същата се дължи разсрочено, заедно с погасителните вноски, и е включена в погасителния план. Размерът на неустойката е почти равен на размера на главницата по кредита. В договора са уредени начините за извършване на плащания – по банков път, в брой в офис на кредитора или чрез платежни системи. При частично плащане е предвидена поредност на погасяване, като с предимство се погасяват наказателни лихви, неустойки, договорна лихва и едва след това главница. При забава на плащане кредитополучателят дължи обезщетение за забава (наказателна лихва) в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата. В договора е включена изрична клауза, която предоставя право на кредитора едностранно да прехвърля вземанията си по договора на трети лица, без да е необходимо съгласие на кредитополучателя, като последният следва да бъде уведомен. Договорът съдържа клаузи относно прекратяване, включително при пълно погасяване, както и условия за настъпване на предсрочна изискуемост при забава на плащанията за определен период.

Към договора е приложен погасителен план – Приложение № 1, който представлява неразделна част от договора. Планът съдържа подробна разбивка на шест месечни вноски с конкретни падежни дати, като за всяка вноска са индивидуализирани дължимите суми по пера – главница, възнаградителна лихва и неустойка. От плана е видно, че неустойката е разпределена в равни части по 67,33 лева към всяка погасителна вноска, а главницата се погасява основно в последната вноска.

Представена е разписка, удостоверяваща, че на 23.11.2022 г. АНИ, в качеството си на кредитополучател, е получила в брой сумата от 400,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 6003213. Документът индивидуализира датата, мястото, лицето, получило сумата, както и основанието за плащане, като служи като доказателство за реалното усвояване на кредита.

Представен е договор за цесия, сключен на 03.10.2024 г. между АНИ, в качеството на цедент, и Р. Д. К., в качеството на цесионер. С договора цедентката прехвърля на цесионерката свое вземане срещу „Ф“ ЕООД в размер на 80,00 лева, представляващо 3 платена сума без основание, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 6003213.

В договора са индивидуализирани страните, предметът на цесията, цената и правата, които се прехвърлят заедно с вземането.

Към договора за цесия е представено изрично писмено потвърждение, с което АНИ удостоверява извършеното прехвърляне на вземането по договора за цесия от 03.10.2024 г. В потвърждението е индивидуализирано прехвърленото вземане, длъжникът – „Ф“ ЕООД, както и указание, че всички последващи плащания следва да бъдат извършвани към цесионера.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Съдът приема, че уговорената в договора неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като противоречи на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит и на добрите нрави.

На първо място, задължението за предоставяне на обезпечение е поставено след отпускането на кредита, което е в противоречие с принципите на отговорното кредитиране и с вмененото на кредитора задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя.

На второ място, размерът на уговорената неустойка – почти равен на размера на главницата – излиза извън присъщите функции на неустойката и представлява необосновано обременяване на потребителя, без връзка с действително претърпени вреди.

На трето място, неустойката е разсрочена и включена в погасителния план, което по съществото си води до увеличаване на цената на кредита и заобикаляне на ограничението по чл. 33 ЗПК относно последиците от забава.

С оглед на изложеното съдът приема, че платените суми по тази клауза са недължимо платени, поради което подлежат на връщане. След като вземането е валидно прехвърлено на ищеца с договор за цесия, искът за сумата от 80,00 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.

В отговора на исковата молба ответникът не е отрекъл, че сумата, представляваща неустойка не е включена в ГПР по кредита, което както бе посочено по-горе влиза в противоречие с ЗПК, нарушение водещо до нищожност на договора и дължимост на чистата стойност на кредита по него от кредитополучателя.

При този изход на делото право на разноски има ищцовата страна – Р. К., която претендира заплащането на 50 лв. – държавна такса и 480 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, доказателства за чието заплащане се съдържат във фискален бон от 19.01.2025 г. за сума в размер на 480 лв. с ДДС.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сума в размер на 50 лв. – държавна такса за предявения иск, която сума може да бъде заплатена по 4 посочената в исковата молба банкова сметка.

Съдът счита, че на ищцата не се следват разноски за адвокатско възнаграждение по следните съображения. Същата претендира вземането в качеството си на цесионер.

Цедентката е АНИ. В о.с.з. от 25.11.2025 г. ответникът е представил справка за Справка за сключени договори за потребителски кредит, която не е оспорена от ищцата и която справка съдържа пълна информация за всички договори за потребителски кредит, по които АНИ е била страна като кредитополучател. В таблицата са индивидуализирани общо 20 договора, всеки с отделен номер, размер на отпуснатата сума, дата на създаване, дата на отпускане, срок от 6 месеца, месечен тип период, подстатус „Предсрочно приключен“, както и дата на последното плащане. По-конкретно са отразени следните договори: Договор № 6003213 от 23.11.2022 г. за 400 лв.; Договори № 6003223, 6003233, 6003242 от края на 2022 г. със суми между 500–600 лв.; Договори № 6003286, 6003294, 6003309, 6003317, 6003338, 6003349, 6003355 от януари–февруари 2023 г.; Договори № 6003372, 6003381, 6003391, 6003418, 6003429, 6003441, 6003449, 6003471 от март–май 2023 г. Всички договори са еднотипни по структура, със срок 6 месеца и месечна периодичност, като при всеки от тях е отбелязано предсрочно приключване в рамките на дни след отпускането. Таблицата индивидуализира договорната история на АИ с ответното дружество и позволява да се проследи честотата, последователността и еднотипността на правоотношенията. Видно е, че е цедентката е сключвала множество договори с ответника в кратък период от време, които са погасявани напълно няколко дни след тяхното сключване, което навежда на извод, че целта на тяхното сключване не е добиването на паричен ресурс поради възникнала внезапна нужда, а с цел да се водят съдебни дела впоследствие, които да генерират печалба за процесуалния представител на цедентката, който се явява такъв и по останалите дела по цитираните в справката кредити. Касае се за злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, която злоупотреба следва да бъде пресечена с цел да не се допуска използване на съдебния процес за користни цели.