Решение № 2873 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2873 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100500165 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20210796 от 11.11.2021 г. по гр.д.№ 11969/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 86-ти състав е прекратен брака, сключен на 22.09.2007 г. с акт.

№ 0398 от 22.09.2007 г. на СО, Район „Средец“ между М. О. П. и Р. Г., като дълбоко и непоправимо разстроен; постановил е съпругът да носи предбрачното си фамилно име – П.; родителските права над децата Ш.Д.Л. / П., роден на ******* г., С. Р.М.К. / Г., родена на ******* г., и С..Е.Д./Г., роден на ******* г., са били предоставени за упражняване на бащата – М. О. П., при когото е определено тяхното местоживеенето, като е определил следния режим на лични контакти с майката Р. Г. – да вижда и взима децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, всяка сряда от 16.00 часа до 20.00 часа, както и 30 дни през лятото през време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата; определил е издръжка, дължима от неотглеждащия родител, когото е осъдил да заплаща на всяко от децата ежемесечна издръжка в размер на 140 лева.

Срещу Решението е постъпила въззивна жалба от майката Р. Г., гражданин на ФРГермания, действаща чрез процесуалния си представител адв. Ж. Ж. от САК. Съдебният акт се обжалва в частта, с която са предоставени родителските права върху ненавършилите пълнолетие три деца на страните на бащата М. О. П. и е определен режим на лични отношения с въззивника, както и в частта, в която тя е осъдена да заплаща издръжка за всяко едно от децата. Във въззививната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, като е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, че бащата е по-пригодният родител, тъй като той и „досега грижи за децата 1 са полагани от бащата“. Твърди, че въззивникът разполага с родителския капацитет и финансовите средства, които да позволят да полага грижи за трите деца. Поддържа се, че по делото не се е установило същата да е във такова здравословно или психическо състояние, което да влияе върху годността като родител, нито пък да поставя децата в опасност. Намира, че тя е по-пригодният родител, поради което моли решението да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което родителските права да бъдат предоставени на нея, а на бащата бъде определен режим на лични отношения. С въззивната жалба се атакува решението в частта на определения режим и размер на издръжка, доколкото се поддържа, че на въззивника следва да бъдат предоставени родителските права.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, депозиран от въззиваемия ищец М. О. П., представляван от процесуалните си представители адв. С.П. и адв. С. Б. от САК, с който оспорва въззиваната жалба като неоснователна и бланкетна. В отговора са развити подробни съображения за правилно приложение на материалния закон от първата инстанция. Поддържа се, че обосновано и законосъобразно родителските права са предоставени на бащата П.. Моли решението да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание в хода по същество пред въззивния съд въззивникът Г. чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Пред въззивния съд въззиваемият П. чрез процесуалните си представители оспорват въззивната жалба и отправят искане решението на районния съд да бъде потвърдено.

В предоставения за това срок от въззиваемия е депозирана писмена защита, в която са изложени подробни съображения, въз основа на които се поддържа, че бащата е попригодният родител да упражнява родителските права спрямо децата. Моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че са родители на децата Ш.Д.Л. / П., С. Р.М.К. / Г. и С..Е.Д./Г., което се установява и от приетите удостоверение за раждане съответно с № 4491140151, № 4491140153 и с № 4491140152 и трите издадени на 12.03.2014 г. от Столична община район „Лозенец“.

С Решение № 20101110 от 22.08.2023 г. по гр. д. 17453/2021 г. по описа на СРС, 89-ти състав е допусната промяна в собствените имената на децата по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР, както следва от „Ш.Д.Л.“ на „Д.-Л.“; от „ С. Р.М. “ на „С. М.“ и от „С..Е.Д.“ на „С.Е.“.

Със същото решение е допусната промяна в имената на децата по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР чрез добавяне на бащино име „М.“ за децата Ш. и С. и „М.“ за детето С..

Със същото Решение е допусната промяна във фамилията на децата по реда на чл.

19, ал. 1 ЗГР, както следва: за детето С. от „Г.“ на „П.“, за детето С. от „Г.“ на „П.а-Г.“.

По делото е прието удостоверение, издадено от „С.“ ЕООД, относно получените доходи от въззиваемия П.. От същото се установява, че за периода м.06.2019 г.-м.05.2020 г. получаваният средномесечен брутен доход възлиза в размер на 25966,66 лева.

Прието е удостоверение № 01-04/16.04.2022 г., издадено от „С.“ ЕООД, от което се установява, че въззиваемият П. е регистриран в Търговския регистър на Република България по договор за управление и контрол на длъжност „управител“ във фирма „С.“ ЕООД.

По делото е прието удостоверение, издадено от „С.“ ЕООД, относно получените доходи от въззиваемия П.. От същото се установява, че за периода м.04.2021 г.-м.03.2022 г. получаваният средномесечен брутен доход възлиза в размер на 18931,91 лева.

По делото са приети два броя характеристики на ученика, издадени от 134. СУ „Д.Д.“ 2 с изх. № 723 и № 722 и двете от 27.04.2021 г., от които се установява, че към момента на издаването им децата С. и С. са били 1. клас в горепосоченото училище, като и двамата са се справяли добре с учебния материал.

По делото е приета характеристика на детето С., изготвена от худ. ръководител Х. А., от която се установява, че детето С. посещава творчески занятия при театрална школа „Артисими“.

По делото са приети доклад с изх. № 53/24.08.2019 г. и доклад с изх. №55/29.08.2019 г., двата изготвени от З.М., психолог към Център за индивидуална и фамилна консултация, както и оценка на случая с изх. № К-29#1/15.02.2019 г., изготвена от Фондация „Анимус“, от които се установява, че въззивникът е търсил съответна специализирана помощ. Настоящият съдебен състав намира, че така приетите доклади не установяват осъществени актове на домашно насилие, които подлежат на доказване в отделно производство по предвидения за това ред.

В хода на първоинстанционното производство в открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2021 г., е разпитана свидетелката С. П., леля на въззиваемия. Съдът, като прецени показанията по реда на чл. 172 ГПК, намира същите за достоверни, тъй като са вътрешно последователни и логични. От тях се установява, че към дата на разпита страните са били разделени от около 2 години /считано от дата на разпит/, като грижи за децата полагал бащата.

По делото е прието заключение на комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, изготвени от вещите лица доц. А. А. и д-р Х. К.. Експертизата е допусната като комплексна с цел установяване родителския капацитет на двамата родители, установяване на емоционалната и доверителна връзка на децата с техните родители, както и за установяване на евентуални психиатрични състояние при някои от родителите, наличието на които биха могли да поставят децата в риск. Отговорите на поставените въпроси изисква осъществяване на комплексна оценка от вещите лица психолог и психиатър. В противоречие с допусната експертиза всяко от вещите лица е изготвило свое заключение, отговаряйки според своята експертиза на поставените въпроси. Вещото лице психолог е посочило, че не е в компетентността на психологическата експертиза да отговори на въпроса, касаещ наличието на зависимости при родителите, като дава хипотетичен отговор, че подобни състояние биха могли да представляват рисков фактор. Същевременно вещото лице психиатър дава заключение за наличие на психиатрично състояние „коморбидност“ – персистиращо разстройство на настроението и синдром на зависимост към опиоиди. При така даденото заключение от вещото лице психиатър липсва изследване от страна на вещото лице психолог по какъв начин психиатричното състояние се отразяван на родителския капацитет и поставя ли под съмнение възможностите на майката да полага грижи за децата, както и би ли могло това състояние да представлява риск за децата. От друга страна, въззивният съд намира заключението на вещото лице психиатър касателно установеното психиатрично състояние при въззивницата за необосновано, доколкото за да достигне до своите експертни заключения същият се е позовал на неприети по делото документи, а именно заключение на комплексна СМЕ, находящо се на л. 20-38, както и на информация в социалните доклади относно миналото на въззивницата, като обекивираното в тях не е по нейни твърдения, а по разказ на бащата, както и на твърдения на бащата, изложени в исковата молба. В експертизата не е посочено и конкретно психиатрично изследване, проведено от експерта психиатър. Единствено е посочил, че е проведено интервю с въззивницата, обективирал е съдържанието на същото, но липсват конкретни изводи на база това интервю за психичното и емоционално състояние на обследваното лице. Поради изложените обстоятелства възникват съмнения относно правилността на експертните заключения, които не са дали пълен, точен и обоснован отговор на поставените въпроси, касаещи родителския капацитет на двамата родители. По изложените съображения 3 въззивният съд не кредитира изготвената комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза от вещите лица доц. А. А. и д-р Х. К..

По делото е приета повторна комплексна съдебнопсихологична и психиатрична експертиза, разширена с участието на вещо лице токсиколог, изготвена от д-р Е. М., д-р Т.

К. и Д. В.. Въззивният съд кредитира изцяло изготвената повторна експертиза, която е дала пълни, точни и обосновани отговори на поставените въпроси. От заключението се установява, че към момента на изследването емоционалното състояние на Р. Г. е нестабилно, макар и не в контекста на психично боледуване в тесен смисъл. Според експертите тя се е представяла напрегната, раздразнителна, враждебна и обвинителна. Тези прояви на понижена емоционална регулация могат да се свържат, както с конфликтната ситуация и ограничения контакт с децата , така и във връзка с хроничната болка и ексцесивния прием на опиоидни обезболяващи. По време на изследването експертите не са констатирали прояви, нито са установили категорични данни от предоставените документи по делото, които да им дават основание да предполагат наличие на значителен риск от нараняване на децата или самонараняване от страна на майката.

От заключението се установява, че бащата е с добри родителски годности, свръхгрижовен, с висок резултат в посока приемане и сътрудничество. През последните години той е полагал самостоятелно (с помощта на разширеното си семейство) грижа за трите деца, като те изглеждали добре обгрижени и адаптирани, макар и да имат маркери, че преживяват настоящата ситуация с повишена тревожност. Според заключението майката също формално притежава родителски капацитет, но с някои особености. Те посочват, че тя е фиксирана в травматичните си преживявания свързани с децата (още от зачеването и раждането им, през опасения за развитието на С. до принудителната раздяла с тях). Сочат, че тя няма подкрепяща семейна и има ограничена социална среда, която да оказва помощ в грижите за децата. Въз основа на това заключват, че тя би изпитвала затруднения да полага самостоятелно грижи за децата си в страната, като се има предвид, че тя продължава да не говори местния език. Постоянната силна болка, налагаща лечение с опиоидни медикаменти, е посочена като проблематична и ограничава активностите . Като найсъществен момент вещите лица са посочили продължителната липса на контакт между майката и децата, неизменно водещ до отчуждение и на двете страни, което обстоятелство налага необходимост от постепенно, медиирано опознаване на ново на всички, с възстановяване на емоционалната привързаност и доверие. Според заключението препоръчително е продължително психологично консултиране и работа както за майката, така и за децата, а и за бащата с оглед сложната ситуация, в която се намират всички те.