Решение № 516 от 05.08.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Видин, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320102479 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. **********, с която против Е. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, е предявен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се, че на 23.09.2020 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „БАНКА ДСК“ АД, в качеството на кредитодател и А. И.

В., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател. Въз основа на сключения договор за кредит, Банка ДСК АД е предоставила кредит за текущо потребление в размер на 4500.00 лева. Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, срокът за издължаване на кредита е 60 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В чл. 3 от Договора за кредит страните са уговорили гратисен период за издължаване на главницата по кредита за период от 24 месеца. При сключване на Договора за кредит, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя примерен погасителен план, който съдържа информация за размер, брой, периодичност и дати на плащане на погасителните вноски, размера на дължимата обща сума, както и годишен процент на разходите.

Крайният срок за погасяване на кредита е до 23.09.2025 г.

Сочи се, че съгласно чл. 9 от Договора за кредит, за предоставения кредит Кредитополучателят не дължи договорна (възнаградителна) лихва на 1

Кредитора. Съгласно чл. 13.1 от Общите условия, приложими към Договора за кредит, при забава на плащането на месечната погасителна вноска от деня, следващ падежната дата, вноската се олихвява със санкционираща лихва в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху размера на неиздължената главница по кредита до окончателното й погасяване, вкл. и по принудителен ред от датата на предсрочна изискуемост или от крайния падеж. Съгласно чл.

13.3 от Общите условия, приложими към Договора за кредит, Кредиторът начислява законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху размера на неиздължената главница по кредита до окончателното й погасяване, вкл. и по принудителен ред от датата на предсрочна изискуемост или от крайния падеж.

Излага се, че в чл. 13.2 от Общите условия, приложими към Договора за кредит е предвидено правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради допусната забава в плащанията по главница над 90 дни.

Кредитополучателят не е заплатил 18 броя вноски по главница, както следва:

10/10/2022 г. - 45,00 лева; 10/11/2022 г. - 129,50 лева; 10/12/2022 г. – 129.50 лева; 10/01/2023 г. – 129.50 лева; 10/02/2023 г. – 129.50 лева; 10/03/2023 г. – 129.50 лева; 10/04/2023 г. – 129.50 лева; 10/05/2023 г. – 129.50 лева; 10/06/2023 г. - 129.50 лева; 10/07/2023 г. – 129.50 лева; 10/08.2023 г. – 129.50 лева;

10/09.2023 г. – 129.50 лева; 10/10/2023 г. – 129.50 лева; 10/11/2023 г. – 129.50 лева; 10/12/2023 г. – 129.50 лева; 10/01/2024 г. – 129.50 лева; 10/02/2024 г. – 129.50 лева; 10/03/2024 г. – 129.50 лева.

Поддържа се, че предвид гореизложеното и поради смърт на Кредитополучателя по Договора за кредит, Кредиторът е поканил неговия наследник Е. А. И. да погаси задължението. „Банка ДСК“ АД е изготвила и изпратила покана-уведомление до наследника чрез ЧСИ Стефан Нинов, peг.

№ 898 в КЧСИ, с която е предоставен 7-дневен срок от връчването й за изпълнение на задълженията на наследодателя. Същата е връчена лично на Е.

А. И. на 14.03.2024 г. Последната не е погасила задължението в указания срок и не е представила удостоверение за отказ от наследството на своя наследодател, предвид което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 22.03.2024 г.

Твърди се, че Кредиторът е направил и искане по чл. 51 от Закона за наследството (ЗН) пред Районен съд - Видин за призоваване на лицата, които имат право да наследят А. И. В. и за определяне на срок, в който същите да 2 заявяват дали приемат наследството или се отказват от него. Въз основа на това искане е образувано ч. гр. д. № 2014/2024 г. по описа на Районен съд Видин, в рамките на което Е. А. И. е приела наследството на своя наследодател А. И. В., видно от представения Протокол с p e г . № 453/28.04.2025 г.

Сочи се, че вземането на „Банка ДСК“ АД е станало изискуемо, поради обявена предсрочна изискуемост на 22.03.2024 г. Предвид това, „Банка ДСК“ АД е подала заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Е. А. И., в качеството й на наследник, който е приел наследството на кредитополучателя А. И. В. за следните суми:

Главница: 4 420.00 лева, ведно с дължимата законна лихва върху нея от 01.07.2025 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното погасяване на задължението;

Размер на обезщетението за забава /лихвена надбавка/ до датата на настъпване на изискуемостта: 200.87 лева, начислена за периода от 10.10.2022 г. до 21.03.2024 г.;

Размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостта до подаване на заявлението: 766.71 лева, начислена за периода от 22.03.2024 г. до 30.06.2025 г.

Излага, че въз основа на подаденото Заявление по чл. 417 ГПК е образувано ч. гр. дело № 3927/2025 г. по описа на Районен съд - Русе. По него е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, който е присъединен по изп. дело № 801/2022 г. по описа на ЧСИ Стефан Нинов.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на Е. И., която е подала възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Е. А. И., в качеството й на наследник, който е приел наследството на кредитополучателя А. И. В., дължи на „БАНКА ДСК“ АД сумите, обективирани в Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 3927/2025 г. по описа на Районен съд - Русе, както следва:

Главница: 4420.00 лева, ведно с дължимата законна лихва върху нея от 01.07.2025 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното 3 погасяване на задължението;

Размер на обезщетението за забава /лихвена надбавка/ до датата на настъпване на изискуемостта: 200.87 лева, начислена за периода от 10.10.2022 г. до 21.03.2024 г.;

Размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостта до подаване на заявлението: 766.71 лева, начислена за периода от 22.03.2024 г. до 30.06.2025 г.

Претендират се направените в заповедното производство и в настоящото производство разноски.

Ответницата, редовно призована не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената й възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същата са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В молба вх. № 8771/01.06.2026 г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 238 ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови 4 неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1 т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, обективирани в Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 3927/2025 г. по описа на Районен съд - Русе, както следва:

Главница: 4 420.00 лева, ведно с дължимата законна лихва върху нея от 01.07.2025 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното погасяване на задължението;

Размер на обезщетението за забава /лихвена надбавка/ до датата на настъпване на изискуемостта: 200.87 лева, начислена за периода от 10.10.2022 г. до 21.03.2024 г.;

Размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостта до подаване на заявлението: 766.71 лева, начислена за периода от 22.03.2024 г. до 30.06.2025 г.

За яснота съдът следва да отбележи, че при обсъждане на спорните правоотношения в мотивната част е използвал понятието на националната парична единица в Република България, приложима към момента на възникване на спорното правоотношение и преди въвеждането на еврото.

Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение /ЕС/2025/1407 на Съвета от 08 юли 2025 г. относно приемане на еврото от Република България, считано от 01.01.2026 г. и съобразно Закона за приемане на еврото в Република България, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по 5 официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г., е 1 евро = 1.95583 лева. По този начин те следва да бъдат изразени в диспозитива на решението.

В конкретния случай основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца разноските по настоящето производството за внесена държавна такса в размер от 55.08 евро /равностойността на 107.72 лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро /равностойността на 150.00 лева/ за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното производство по ч.гр.д. № 3927/2025 г. по описа на РС –Русе в размер на 55.08 евро /равностойността на 107.72 лева/ – заплатена държавна такса и 25.56 евро /равностойността на 50.00 лева/ – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, че дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ********** сумите, обективирани в Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 3927/2025 г. по описа на Районен съд - Русе, както следва:

2259.91 евро /равностойността на 4420.00 лева/ - главница, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2025 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното погасяване на задължението;

102.70 евро /равностойността на 200.87 лева/ - обезщетение за забава /лихвена надбавка/ до датата на настъпване на изискуемостта, начислено за периода от 10.10.2022 г. до 21.03.2024 г.;