Решение № 354 от 14.10.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Костинброд, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850100544 по описа за 2023 година

Ищцата С. К. А., ЕГН ********** от гр. К., чрез адв. Д. - САК е предявила против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., / ....., представлявано от С. Р. Я. искове с правно основание : чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10, във вр. с чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за прогласяване за недействителен Договор за потребителски кредит № 2711273, сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : **** в качеството му на кредитодател. Ищцата сочи цена на иска в размер на 13 964.95 лева, която не е конкретизирана точно в ИМ, както и в допълнителната молба вх. № 4319 / 20.09.2023 г. / л. 264 /. В допълнителната молба процесуалният представител на ищцата сочи, че не оспорва обстоятелството, че след като договорът бъде обявен за недействителен ищцата следва да върне само главницата по договора в размер на 4 705.20 лева.

Ищцата в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че на 21.01.2023 г. страните са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2711273, като ответникът е предоставил на ищцата сумата от 6 000.00 / шест / хиляди / лева, за срок от 24 / двадесет и четири / месеца.

1

Общият размер на всички плащания е бил в размер на 8 865.14 лева.

Ищцата сочи още, че обезпечаването чрез поръчителство е било задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставянето на кредитните средства, като ищцата е следвало да посочи лице за поръчител, което да бъде одобрено или да избери посочения от ответника поръчител – „Фератум банк“ . Ищцата не е имала възможност да сключи договора за кредит без да се съгласи по договора да има поръчител / съгласно чл. 4 ал.1 и ал.2 от договора /, поради което възнаграждението за поръчител по договора за поръчителство е трябвало да бъде включено в годишния процент на разходите / ГПР /. Ищцата твърди, че възнаграждението за поръчителя – „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно приложения погасителен план било 5 099.81 лева / договорът за поръчителство не е приложен към ИМ, тъй като ищцата не разполага със същия /.

Твърди се още в исковата молба, че посочването само в цифрово изражение на процента ГПР / годишен процент на разходите / не е достатъчно да се считат спазени законовите изисквания. Тази неточност в непосочване на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно / каква сума в лева / е оскъпяването му по кредита. Също така възнаграждението за гарант не е включено като разход ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредит.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2711273 / 21.01.2023 г., сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : **** в качеството му на кредитодател.

Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата редовно призована пред настоящата инстанция не се явява, не изпраща представител, но адв. Д. – САК е депозирал молба вх. № 4790 / 19.08.2024 г. по така предявеният иск, като моли съдът да постанови решение, с което да уважи същият изцяло.

Ответникът редовно призован не се явява, не се явява и упълномощения му защитник – юрк. Е. В., която е депозирала молба вх. № 5091 / 09.09.2024 г., с която оспорва така предявения иск и излага подробно доводите си. Моли да 2 се уважи така предявеният насрещен иск и да се приеме заключението на вещото лице и да му се присъдят направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не се спори, а и от представените по делото договор за потребителски кредит № 2711273, сключен на 21.01.2023 год. и Договор за гаранция / поръчителство / се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит. Параметрите на договора, описани в исковата молба, са следните:

Ответникът е предоставил на ищцата сумата от 6 000.00 / шест / хиляди / лева. Съгласно чл. 6 от Договора / л. 69 / ищцата е трябвало да върне общо сумата от 8 865.14 лева, при лихвен процент по кредита 39,78 %, годишен процент на разходите по кредита 47.90 %.

Съгласно чл. 4 от договора плащанията по договора е следвало да бъдат извършени на 24 вноски, като първото плащане е следвало да бъде извършено на 28.02.2024 г., а последното на 31.01.2025 г.

Не е спорно между страните, че уговорената парична сума е предоставена от ответното дружество на ищцата.

Ищцата сочи, че има качеството на потребител, поради което в настоящия случай са приложими разпоредбите на ЗПК.

От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно дадено по изготвената съдебно – техническа експертиза / л. 331 - 332 / се установи, че размерът на годишния процент / ГПР / по Договор за потребителски кредит № 2711273, сключен на 21.01.2023 г., като се включи в ГПР и възнаграждението на поръчителя и всички останали разходи по кредита е 157.17 %.

Твърди се, че съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК : „ Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.

Сочи се още, че съгласно чл. 11 т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от 3 потребителя, изчислени към момента на сключването на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния лихвен процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Наред с това се сочи, че не е посочено кои точно разходи формира ГПР.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точно и ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, поради което в договора следва да се посочи не само цифрово какъв ГПР от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени и всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР.

Сочи се още, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото същото е задължително условие за получаване на кредита.

В срок е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. В срока за отговор е подаден насрещен иск от страна на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., / ....., представлявано от С. Р. Я. – основен иск в размер на 658.81 лева, и евентуален иск в размер на 4 705.20 лева. Основният иск се сформира от непогасени задължения по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2711273 / 21.01.2023 г., сключен между страните, а именно : остатък от главница по вноска № 4 в размер на 108.60 лева и 3 / три / броя месечни вноски в общ размер от 658.81 лева, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещната ИМ до окончателното погасяване на вземането. А евентуалният иск е предявен, ако съдът установи нищожност на договора за кредит на основание чл. 23 ЗПК 4 ответницата по насрещния иск да заплати главницата по Договора за кредит № 2711273 / 21.01.2023 г. в размер на 4 705.20 лева.

По така предявените насрещни искове ищцата е депозирала отговор по чл. 131 от ГПК и становище вх. № 4319 / 20.09.2023 г. / л. 264 – 265 /, с което оспорват направените възражения с отговора на ИМ на ответника, а относно предявените насрещни искове не оспорват обстоятелството, че ако договорът бъде обявен за недействителен на основание чл. 222 от ЗПК, ищцата следва да върне само главницата – 4 705.20 лева.

Съдът намира, че сключения между страните договор за кредит № 2711273 / 21.01.2023 год., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Установява се по делото, че на 21.01.23 г. страните са сключили Договор за кредит № 2711273, като с него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на потребителски кредит в размер на 6 000.00 / шест / хиляди / лева.

Съгласно чл. 6 от Договора / л. 69 / ищцата е трябвало да върне общо сумата от 8 865.14 лева, при лихвен процент по кредита 39,78 %, годишен процент на разходите по кредита 47.90 %.

Съдът споделя доводите на ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 3 от договора за кредит кредитополучателят може да заяви кредит без обезпечение, като срокът за одобрение на заявлението е 14 / четиринадесет / дни от подаването на заявлението. Общите условия за предоставяне на кредита също сочат, че кредитополучателят може / т. е. не е задължително / да избере да предостави обезпечение / раздел III, т. 12., а в исковата молба се сочи, че това е задължително условие.

Съдът намира, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е „задължително условие за получаване на кредита“ / по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК /, което е изискване вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД да бъдат включени в ГПР. Сключването на договора с „Ай Тръст“ ЕООД е само възможност, а не задължение, поради което не е общ разход по кредита дефиницията в § 1 т. 1 от ДР на ЗПК.

Ищцата сама е избрала да вземе обезпечен кредит от ответника и е сключила договор с „Ай Тръст“, въпреки че е имала възможност да избере 5 необезпечен кредит.

Несъставомерни са доводите на ищцата, че възнаграждението на „Ай Тръст“ прикривало действителния размер на на ГПР на договора за кредит с ответника и следвало да се включи в ГПР, съгласно чл. 19 от ЗКП. Съгласно договора за кредит и приложеното към него Приложение № 1 / л. 61 – 62 / ищцата е знаела стойността на всяка месечна вноска и какво се включва в нея.

А погасителния план на договора за кредит / чл. 7 от Приложение № 1 / сочи фиксирания годишен лихвен процент, който е в изискванията на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Погасителният план отговаря на изискванията на ЗПК, има съдържание, с посочени брой на погасителни вноски, размер на всяка една от тях, от какви компонентни е съставена – части от главницата и от договорната лихва.

Безспорно волята на законодателя при приемането на чл. 19 ал. 4 от ЗПК не е била да постави кредитиращата институция в зависимост от волята на трето лице – поръчител, който може да си договори каквото поиска възнаграждение с кредитополучателя и това възнаграждение да има отношение към възнаграждението на кредитора по договора за кредит.

Правото да се иска обезпечение на кредита е право на кредитора и това негово право не може да бъде поставено в зависимост от уговорките между кредитополучателя и обезпечителя. Очевидно волята на законодателя не е била такава и няма как да се приеме тезата, че отношенията между кредитополучателя и третото лице и уговореното между тях възнаграждение трябва да бъде част от размера на посочения в договора за потребителски кредит ГПР, съответно това възнаграждение да бъде определящо за изчисляване на максималния размер на ГПР, предвиден в чл. 19 ал. 4 от ЗПК.