Решение № 4735 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4735 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20231100109206 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Производството е започнало по иск на Г. С. М., починала в хода па процеса, като на нейно място са конституирани наследниците й по закон - И. Т. И., Д. Т. Т., Х. Т. Й..

В исковата молба се твърди, че че на 02.09.2020 г. в гр. Нови Искър е настъпило ПТП с участието на л.а. Тойота РАВ 4 с peг. № ********, управляван от И. А. Т., в резултат на което по непредпазливост била причинена смъртта на пешеходеца Н.О.М.. Във връзка с ПТП било образувано ДП № 11253/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 17559/2020 г. по описа на СГС, което все още не е приключило. Ищцата Г. М. е била съпруга на починалия, като внезапната му загуба довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото им семейство. Приживе семейството живеело под един покрив в изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Не минава и ден, през който ищцата да не тъжи за своя най-близък спътник в живота и опора на семейството и все още не може да приеме загубата му. Ищцата заявява, че е предявила извънсъдебна претенция пред ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Била образувана щета № 10020100102399Н, по която ответното дружество отказало заплащането на застрахователно обезщетение. В тази връзка ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „Армеец” АД, ЕИК 121076907, да й заплати сумата в размер на 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на съпруга й Н.О.М., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му - 02.09.2020 г.

1 до окончателното й изплащане. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

.Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД оспорва предявеният иск изцяло по основание и размер, като неоснователен. Претендира разноски, в това число и юрк. възнаграждение.

Оспорва наличието на всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва изцяло отговорността на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърдя, че водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с peг. № ********, не е реализирал виновно и противоправно поведение и за него събитието е „случайно“, по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на пешеходеца, който прескачайки мантинелата е предприел пресичане на пътното платно не само на непозволено и необозначено място, но на забранено за целта място. Твърди, че е налице самоувреждане, предвид което не са налице основания за ангажиране отговорността на „ЗАД Армеец“ АД. Твърди, че с поведението си, пешеходецът сам е поставил живота и здравето си в опасност. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, оспорва Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-414/ 02.09.2020 г., в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и смъртта на лицето Н.О.М..

Твърди, че високото съдържание на алкохол в кръвта /2,29 промила/ на Н.О.М. е в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП. Евентуално, твърди, че при пострадалия са налице предхождащи и съпътстващи събитието травми и/или заболявания, които са допринесли за настъпването на летален изход. Оспорва твърденията в исковата молба за наличието на посочените в нея неимуществени вреди, търпени от ищцата. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.О.М., като според ответника приносът му е над 90 %. При условията на евентуалност, оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно завишен. Оспорва претенцията по акцесорния иск, поради неоснователност на главния. Оспорва претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение, евентуално прави възражение за прекомерност. Признава наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с peг. № ********, към датата на процесното събитие.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

По делото, по силата на влязла в сила присъда, на основание чл.300 ГПК, за съда са задължителни следните факти: че И. А. Т. на 02.09.2020 г. в гр. Нови Искър, ул.“Искърско дефиле“ в района на № 115 при управляване на МПС – лек автомобил марка „Тойота“ регистрационен номер ******** в посока на движение от ул. „Хаджи Димитър“ към ул.

„Китка“ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и е реализирал ПТП с пресичащия пътното платно от дясно наляво 2 спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец Н.О.М., вследствие на което и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца при причинна връзка между смъртта и получените травматични увреждания, посочени в присъдата, както и че към момента на ПТП, пострадалият М. е бил в състояние на алкохолно опиянение.

По делото не е формиран спор, че Г. С. М. е преживяла съпруга на Н.М..

От неоспорената от страните и приета от съда съдебно – автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило по следния начин: л.а. ********, управляван от И. Т. се е движел по улица Искърско дефиле със скорост на движение около 40 км/ч, при двупосочно движение, с по една лента за движение в посока. По посока на движение, вдясно от платното е монтирана мантинела с височина 0,80 метра. Отстрани на пътя е налице пътека от затревена площ, като пешеходецът е предприел пресичане. В мотивите на наказателния съд е прието, че пешеходецът е прескочил мантинелата, както и че за водача на л.а. е било възможно да възприеме същия, което се установява и от САТЕ, приета по делото. Водачът на л.а. е можел да възприеме пресичащият пешеходец, като е можел да предотврати удара, в случай, че пешеходецът е пресичал със спокоен ход, като поради близките стойности на опасна зона за спиране – 24 метра и отстояние на л.а. от мястото на удара при пресичане на пешеходеца с бърз ход -24,4 м., не може да се направи категоричен извод от техническа гледна точка дали би настъпил удар или не. В експертизата се сочи, че ударът е непредотвратим за водача, ако пешеходецът е пресичал със спокойно бягане. Мястото, на което М. е пресекъл, не е било обозначено за преминаване на пешеходци. Ударът не би настъпил, ако М. беше изчакал преминаването на автомобила.

От представената като писмено доказателство съдебно – медицинска експертиза на труп, се установява, че съм момента на извършването й, в кръвта на пострадалия е измерено 2,29 г/л /промила/ етилов алкохол. Същото обстоятелство се установява от представеното писмено доказателство – съдебно – химична експертиза, изготвена на досъдебното производство. Според неоспорената и приета от съда съдебно – медицинска експертиза, наличието на това количество етанол съответства на средна степен на алкохолно опИ.е, при което лицето е със силно подчертана емоционална лабилност, с периоди на повишено настроение, които се сменят с потиснаност, при затруднено движение, нарушена координация, забавени реакции, мислене, нарушен говор, двойно виждане, слюнотечение, гадене, повръщане, ускорена сърдечна дейност и диауреза. Същото количество би се равнявало на 363,07 мл 40 градусов алкохол.

Изложените обстоятелства, ведно с приетото от наказателния съд, че пострадалият е бил към момента на ПТП в състояние на алкохолно опиянение, сочат на еднозначния извод, че към момента на ПТП е било налице това негово състояние.

С ТР№1/2014г- на ОСТК на ВКС по т.д.№1/2014г. се прие, че «Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от 3 съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.” Съобразявайки последното изречение, ответното дружество прави възражение, че пострадалият е причинил настъпването на ПТП. Съдът споделя това твърдение, поради следното. Както се посочи по – горе, с влязла в сила присъда е установено, че вина за ПТП има И. А. Т., водач на л.а., който е нарушил разпоредбите на чл.20,ал.2 ЗДвП, тъй като се е движел с разрешена, но несъобразена скорост – поставил се е в състояние да не може да спре, ако пред него внезапно възникне опасност.

Същевременно, установи се, че пешеходецът е можел да предотврати ПТП като : вместо да започне пресичане на необозначено затова място, прескачайки мантинелата, изчака преминаването на автомобила. Едновременно с това, пешеходецът е бил в състояние на средно алкохолно опиянение, което според приетата СМЕ и описанието на това състояние, сочи на единствения възможен извод, че пешеходецът не е можел да пресече със спокойно бягане. Ето защо, налага се изводът, че вината на водача и пострадалия е равна – без соченото поведение на двамата, ПТП нямаше да настъпи.

Поради изложеното, следва да се присъди обезщетение, като намира следното. С Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОС на ГТНК на ВКС, се разшири кръга от лица, които са материално легитимирани да претендират заплащане на обезщетение, очертан с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС и Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., на други лица, включително братя и сестри, които са имали с починалия особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, която ледва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Г. М., преживяла съпруга на починалия, попада в кръга, очертан с Постановление № 4/25.V.1961 г.

4

Пленумът на ВС и Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., като от показанията на свидетеля Рая М., дъщеря на починалия / но не и на Г. М./, се установява, че Г. и баща й дълги години живеели заедно, преди да сключат граждански брак, разбирали се и се подкрепяли, не са имали конфликти, като Г. приела смъртта на бащата на свидетелката доста тежко, била разстроена към момента на научаване на новината, плачела, след това дълъг период от време отказвала да се храни, да общува с хората, не искала да излиза. Била много разстроена, страдала. Той й бил голяма опора. Трудно се оправила след смъртта му. Тя поддържала домакинството, той работел и плащал. Наложило се Г. да търси квартира, защото били под наем, тя работела, но с ниска заплата, наложило да да намери друго място и работа, за да се справя. За малки интервали работела на различни места. Гледала болен човек,. Допреди смъртта на Г. М. споменавала бащата на свидетелката.