Определение № 5519 от 12.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5519 гр. Варна, 12.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502311 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.66, ал.2, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №72376/11.09.2024г. на „Център Груп“ ЕООД, чрез адв. К. Д., против Определение № 9039/13.08.2024г. по гр.д. № 11616/2023г. по описа на ВРС, 43 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК за подаване на отговор на исковата молба по посоченото дело.

В частната жалба се излага, че обжалваното определение е немотивирано и постановено при несъобразяване с писмените доказателства.

Сочи се, че се е установило, че управителят е напуснал страната на 10.09.2024г., далеч преди разпореждането за изпращане на книжата по 131 ГПК и не е бил уведомен за започналото исково производство по делото. След узнаването бил упълномощен адв. К. Д., който предприел действия за възстановяване на срока. Излага се, че на посочения адрес има счетоводна кантора, която обслужва дружеството повече от 10г. и не е станало ясно как призовкарят е установил, че няма никой на адреса при едно посещение в деня на залепянето на съобщение. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Златни пясъци“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Излагат се доводи, че фактите по връчване на съобщението до ответника не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.50, ал.4, вр. чл.47 ГПК, а приложима е разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК. Сочи се, че изложените твърдения за отсъствието на управителя на търговеца не обуславят извод за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 1 интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по искова молба на „Златни пясъци“ АД срещу „Център Груп“ ЕООД по предявени искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед №2261/21.04.2023г. по ч.гр.д. №4219/2023г. по описа на ВРС за изпълнение на парични задължения.

Съобщението по чл.131 ГПК до ответника „Център Груп“ ЕООД е връчено по реда на чл.50, ал.2 ГПК, считано от 28.09.2023г. Призовката е връчена на адреса на седалище на дружеството, регистрирано в Търговския регистър както към датата на връчване на съобщението, така и понастоящем.

В съобщението от длъжностното лице по призоваването е удостоверено, че на адреса има счетоводна кантора, която е обслужвала фирмата, но вече не работят с нея, няма служители, офис и обозначение за фирмата.

Молбата за възстановяване на срок от ответното дружество е подадена до съда по електронна поща на 02.11.2023г. Същата е придружена само от пълномощно към упълномощения адвокат, чрез който е подадена – адв. К. Д..

В молбата е изложено, че управителят на ответното дружество е бил извън страната към момента на връчване на призовката и на 02.11.2023г. адв. Д. е узнал за делото. Настоява се, че дружеството е нередовно уведомено и срокът е следвало да изтече на 12.11.2023г., тъй като е следвало да бъде залепено уведомление на адрес по чл.47 ГПК.

Последвали са указания от първоинстанционния съд към молителя по молбата за възстановяване на срок.

В хода на изпълнение на указанията е представена бордна карта за пътник Кристиян Диков относно заминаване на 10.09 за Дубай. В молба от 01.02.2024г. процесуалният представител на „Център Груп“ ЕООД е посочил, че на място не е налична табела или наименование на фирмата, както и канцелария; че са предприети действия за смяна на адреса на управление с цел редовно водена кореспонденция с дружеството; че счетоводното обслужване се осъществява от „Ветон“ ООД с адрес в гр. Балчик; че управителят Кристиян Диков е единственият, който може да получава книжа.

В постъпилия отговор на молбата за възстановяване на срок, ищецът „Златни пясъци“ АД е изразил становище за неоснователност на молбата, посочвайки, че счита, че правилно съдът е приложил чл.50, ал.2 ГПК с оглед вписвания адрес на седалище на ответното дружество в Търговския регистър, поради което е неприложим редът по чл.50, ал.4 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд по реда на чл. 66, ал.1 ГПК процесуалният представител на молителя е поддържал молбата. Изложил е, че счетоводството на дружеството е следвало да бъде водено вече от друг счетоводител, като основното е, че управителят не е бил в страната. Посочил е, че той е подал възражението срещу заповедта за изпълнение и е очаквал установителния иск. Не може да каже дали пътуването на управителя на „Център Груп“ ЕООД е било непредвидено обстоятелство.

При гореизложената фактическа установеност, настоящият въззивен 2 състав намира следното:

Молбата по Раздел II, глава седма ГПК е допустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 131 ГПК и към датата на подаването й липсва акт по чл.64, ал.3 ГПК.

Съобразно чл.64, ал.2 ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В Определение №182/12.09.2022г. по ч.гр.д. №1403/2022г. на ВКС, II г.о., в което са цитирани ред други актове на ВКС е разяснено, че особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за пропускане на срока, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.

Съдебният състав намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на молителя за липса на основание за приложение на разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК при връчване на книжата по чл.131 ГПК.

Съобщението е изпратено на вписания в Търговския регистър адрес на седалище и управление на дружеството съобразно чл.50, ал.1 ГПК.

Удостоверените в съобщението обстоятелства от длъжностното лице по призоваването, описани по-горе, сочат че към момента на посещението от призовкаря, търговецът не се е намирал на адреса по смисъла на чл.50, ал.2 ГПК. При тези обстоятелства чл.50, ал.4 ГПК не е приложим доколкото хипотезата на тази норма предвижда различни констатации при връчването.

Твърдяното отсъствие от страната на управителя на „Център Груп“ ЕООД е ирелевантно и не би могло да обоснове основателност на молбата по чл.64 ГПК. Липсват твърдения и ангажирани доказателства пътуването да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за пропускане на срока. Също така, подавайки възражение срещу издадената заповед за изпълнение чрез адвокат, на страната е известно действието на възражението по чл.415 ГПК, респективно, че влече като последица предявяването на иск по чл.422 ГПК.

Макар и несвоевременно въведен, доводът, че възражението е подадено чрез адв. Д., също не може да обоснове уважаване на молбата, тъй като видно от представеното в заповедното производство пълномощно след указания на съда, същото е ограничено до представителство по ч.гр.д.

№4219/2023г. по описа на ВРС.

Съобразявайки всички тези обстоятелства в съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че липсват препятствия, които да са съставлявали особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, които страната да не е могла да преодолее и да обезпечи спазване на срока по чл. 131 ГПК.

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното съдът,

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №9039/13.08.2024г. по гр.д. № 11616/2023г. по описа на Районен съд - Варна.

Определението не подлежи на касационно обжалване съобразно чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4