Определение № 1699 от 02.12.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. Плевен, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20254400100986 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба /ИМ/ от Н. Р. М., с която против ответника „Юробанк България“ АД, гр. София, ЕИК 000694749 са предявени следните комулативно обективно съединени искове:

Иск с правно основание чл. 26 ал. 4 вр. ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 143 и чл.

146 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2 ал.

3, чл. 6 ал. 2, чл. 18, чл. 22, чл. 23 и чл. 24, касаещи прехвърлянето на валутния риск на кредитополучателя и на клаузите на чл. 3 ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 13, касаещи възможността за едностранна промяна на лихвения процент на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36839/17.04.2008 г. сключен между Н. Р. М. като кредитополучател и „Юробанк България“ АД, гр. София като кредитодател;

Иск с правно основание чл. 26 ал. 4 вр. ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 143 и чл.

146 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 1 ал. 1 и ал. 2 т. 1, чл. 2 ал. 4, чл. 5, чл. 6 ал. 1 и ал. 2, чл. 20 вр. т. 2, т.3, т.4, т.4.1, т. 7 от Приложение към договор за банков кредит № HL 73793/15.04.2016 г. сключен между Н. Р. М. и Р.В.Ц. като кредитополучатели и „Юробанк България“ АД, гр. София като кредитодател;

Иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД предявен от Н. Р. М. против ответника „Юробанк България“ АД, гр. София за заплащане на сумата о т 1 250 лв., представляваща недължимо платена сума без основание по договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 36839/17.04.2008 г. поради прехвърляне на валутния риск и едностранно увеличаване на размера на лихвата по кредита за периода 23.05.2008 г. до 22.12.2014 г., ведно със 1 законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане.

Въз основа на ИМ е образувано гр.д. № 3178/2025 г. по описа на ПлРС, което е прекратено с влязло в сила определение № 4813/25.09.2025 г. по делото, като е прието, че посочените нищожни клаузи на договора касаят предмета на всеки от договорите, а с оглед обстоятелството, че предмет на всеки от кредитите са парични суми, които надхвърлят 25 000 лв. спорът е подсъден на окръжен съд при условията на чл. 104 т. 4 от ГПК.

Плевенският окръжен съд като съобрази твърденията в ИМ и молбата за уточняването й от 25.08.2025 г., депозирана пред ПлРС, намира, че макар ИМ да е останала нередовна е ясно обстоятелството, че ищците се позовават на нищожност на отделни клаузи на всеки от договорите, т.е. на частична недействителност на договорите по смисъла на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, поради което цената на първите два иска не съвпада с предмета на договора.

Съдът споделя правните изводи в решение № 76/15.07.2016 г. по т.д. № 888/2015 г. на 1 т.о. на ВКС, съгласно които „При оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено), паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора. Договорът ще е приложим между страните без нищожните си части (чл. 26, ал. 4 ЗЗД ), поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска. Единствено в случай на предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение (а не на самостоятелен иск) за неравноправен характер на договорната клауза относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената сума по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК .“ В същото решение ВКС приема, че „При изчисляване на цената на иска по правилото на чл. 70, ал. 3 ГПК законодателят цели и точно събиране на дължимите държавни такси, доколкото е предвидил окончателно определяне на държавната такса при решаване на делото. В посочената хипотеза цената на иска (съотношението между първоначалния размер на лихвата и последващите изменения) не би могла да се определи точно и при решаване на делото, тъй като срокът на договора може да не е изтекъл към момента на постановяване на съдебното решение. Прилагането на указаното правило става невъзможно в случаите, 2 когато в договора няма предвиден алгоритъм за промяна на лихвата, а само е предоставено право на банката едностранно да променя лихвения процент, или изброените определящи критерии не са основани на обективни показатели, или са изцяло неясни.“

Като съобрази гореизложеното и обстоятелството, че в конкретният случай е предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми в резултат на нищожните клаузи по първия договор между страните, съдът намира, че по отношение на същия може да бъде прието, че цената на установителния иск съвпада с цената на осъдителния иск, която е 1 250 лв., което обуславя родова подсъдност на спора за частична недействителност на този договор на районния съд. По отношение на втория иск за прогласяване на нищожността на отделни клаузи от втория договор, доколкото не е предявен иск за връщане на платеното без основание по този договор следва да се приеме, че искът е неоценяем, което също обуславя родова подсъдност на спора на районния съд.

С оглед гореизложеното съдът в настоящия си състав приема, че спорът между страните е родово подсъден на РС Плевен, налице са основанията на чл.

122 от ГПК, делото следва да се прекрати и да се повдигне препирня за подсъдност пред ВтАС.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 986/2025 г. на Плевенския окръжен съд.

ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност на спора между Плевенски окръжен съд и Плевенски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Великотърновския Апелативен съд разрешаване на спора между съдилищата по реда на чл. 122 от ГПК. за

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но следва да бъде съобщено на ищцата чрез пълномощника й адвокат Е. Х. от САК.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. Плевен, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20254400100986 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба /ИМ/ от Н. Р. М., с която против ответника „Юробанк България“ АД, гр. София, ЕИК 000694749 са предявени следните комулативно обективно съединени искове:

Иск с правно основание чл. 26 ал. 4 вр. ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 143 и чл.

146 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2 ал.

3, чл. 6 ал. 2, чл. 18, чл. 22, чл. 23 и чл. 24, касаещи прехвърлянето на валутния риск на кредитополучателя и на клаузите на чл. 3 ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6 ал. 3 и чл. 13, касаещи възможността за едностранна промяна на лихвения процент на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 36839/17.04.2008 г. сключен между Н. Р. М. като кредитополучател и „Юробанк България“ АД, гр. София като кредитодател;

Иск с правно основание чл. 26 ал. 4 вр. ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 143 и чл.

146 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 1 ал. 1 и ал. 2 т. 1, чл. 2 ал. 4, чл. 5, чл. 6 ал. 1 и ал. 2, чл. 20 вр. т. 2, т.3, т.4, т.4.1, т. 7 от Приложение към договор за банков кредит № HL 73793/15.04.2016 г. сключен между Н. Р. М. и Р.В.Ц. като кредитополучатели и „Юробанк България“ АД, гр. София като кредитодател;

Иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД предявен от Н. Р. М. против ответника „Юробанк България“ АД, гр. София за заплащане на сумата о т 1 250 лв., представляваща недължимо платена сума без основание по договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 36839/17.04.2008 г. поради прехвърляне на валутния риск и едностранно увеличаване на размера на лихвата по кредита за периода 23.05.2008 г. до 22.12.2014 г., ведно със 1 законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане.

Въз основа на ИМ е образувано гр.д. № 3178/2025 г. по описа на ПлРС, което е прекратено с влязло в сила определение № 4813/25.09.2025 г. по делото, като е прието, че посочените нищожни клаузи на договора касаят предмета на всеки от договорите, а с оглед обстоятелството, че предмет на всеки от кредитите са парични суми, които надхвърлят 25 000 лв. спорът е подсъден на окръжен съд при условията на чл. 104 т. 4 от ГПК.

Плевенският окръжен съд като съобрази твърденията в ИМ и молбата за уточняването й от 25.08.2025 г., депозирана пред ПлРС, намира, че макар ИМ да е останала нередовна е ясно обстоятелството, че ищците се позовават на нищожност на отделни клаузи на всеки от договорите, т.е. на частична недействителност на договорите по смисъла на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, поради което цената на първите два иска не съвпада с предмета на договора.

Съдът споделя правните изводи в решение № 76/15.07.2016 г. по т.д. № 888/2015 г. на 1 т.о. на ВКС, съгласно които „При оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи (и искане на обявяване на нищожност на целия договор не е предявено), паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора. Договорът ще е приложим между страните без нищожните си части (чл. 26, ал. 4 ЗЗД ), поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска. Единствено в случай на предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение (а не на самостоятелен иск) за неравноправен характер на договорната клауза относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената сума по чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК .“ В същото решение ВКС приема, че „При изчисляване на цената на иска по правилото на чл. 70, ал. 3 ГПК законодателят цели и точно събиране на дължимите държавни такси, доколкото е предвидил окончателно определяне на държавната такса при решаване на делото. В посочената хипотеза цената на иска (съотношението между първоначалния размер на лихвата и последващите изменения) не би могла да се определи точно и при решаване на делото, тъй като срокът на договора може да не е изтекъл към момента на постановяване на съдебното решение. Прилагането на указаното правило става невъзможно в случаите, 2 когато в договора няма предвиден алгоритъм за промяна на лихвата, а само е предоставено право на банката едностранно да променя лихвения процент, или изброените определящи критерии не са основани на обективни показатели, или са изцяло неясни.“

Като съобрази гореизложеното и обстоятелството, че в конкретният случай е предявен осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми в резултат на нищожните клаузи по първия договор между страните, съдът намира, че по отношение на същия може да бъде прието, че цената на установителния иск съвпада с цената на осъдителния иск, която е 1 250 лв., което обуславя родова подсъдност на спора за частична недействителност на този договор на районния съд. По отношение на втория иск за прогласяване на нищожността на отделни клаузи от втория договор, доколкото не е предявен иск за връщане на платеното без основание по този договор следва да се приеме, че искът е неоценяем, което също обуславя родова подсъдност на спора на районния съд.

С оглед гореизложеното съдът в настоящия си състав приема, че спорът между страните е родово подсъден на РС Плевен, налице са основанията на чл.

122 от ГПК, делото следва да се прекрати и да се повдигне препирня за подсъдност пред ВтАС.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 986/2025 г. на Плевенския окръжен съд.

ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност на спора между Плевенски окръжен съд и Плевенски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Великотърновския Апелативен съд разрешаване на спора между съдилищата по реда на чл. 122 от ГПК. за

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но следва да бъде съобщено на ищцата чрез пълномощника й адвокат Е. Х. от САК.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3