Решение № 4364 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4364 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20251100510531 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20137332/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 9267/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН по искане на М. Т. Ч., в качеството на наследник по закон на Е. И. Б., запазената част на Е. И. Б. в размер на 1/3 от наследството на М. И. Б., починала на 15.07.2002 г., като е намалено завещателното разпореждане, извършено от наследодателя М. И. Б. със саморъчно завещание от 05.01.2001 г. в полза на Й. И. Г., в размер на 1/3.

Със същото решение е допусната съдебна делба между М. Т. Ч., Е. И. Е., Л. Н.

Х. и Й. С. Б. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилищна сграда – еднофамилна, със застроена площ 89 кв.м., брой етажи 2, с адрес гр. София, ул. „Св. Св. ********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 360 кв.м., заедно с припадащата се 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена, при квоти: 3/24 ид.ч. за М. Т. Ч., 5/24 ид.ч. за Е. И. Е., 8/24 ид.ч. за Л. Н. Х., 4/24 ид.ч. за Й. С. Б. в качеството му на процесуален субституент на Л. Н. Х. и 4/24 ид.ч. за Й. С. Б. в качеството му на процесуален субституент на Е. И. Е.. С решението е отхвърлен искът за делба, предявен от М. Т. Ч. против Й. И. Г., като неоснователен.

Решението е обжалвано от ищцата М. Т. Ч. в частта относно допуснатите квоти при делбата, като оплакванията са насочени срещу извода на първоинстанционния съд, че възражението по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за нищожност на саморъчното завещание от 05.01.2001 г., оставено от М. И. Б. в полза на Й. И. Г., е неоснователно. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че саморъчното завещание е написано, датирано и подписано от М. И. Б..

Въззивницата сочи, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен обстоятелствата около обявяването на завещанието, включително факта, че същото е обявено на 08.11.2018 г., 1 повече от 16 години след смъртта на М. И. Б. и след смъртта на другия неин наследник по закон – Е. И. Б.. Поддържа се още, че първата съдебно-графологична експертиза е изготвена въз основа на сравнителен материал – тетрадка с рецепти, който не е бил надлежно приобщен по делото и чиято принадлежност към завещателката не е доказана, а повторната експертиза е достигнала само до вероятно положителен извод, при ограничен сравнителен материал и липса на цифри и на част от буквите с висока идентификационна стойност. Според жалбоподателката вероятностното заключение не е достатъчно за провеждане на пълно и главно доказване относно авторството на завещанието. Иска съда да отмени решението в обжалваната част и да приеме, че завещанието е нищожно, съответно да допусне делбата при квоти, определени без зачитане на завещателното разпореждане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от въззиваемите.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по правилността е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с изключение на случаите, в които следи служебно за приложението на императивна материалноправна норма или за интереса на някоя от страните, когато законът предвижда това.

По делото не е спорно, че процесният имот е бил възстановен по реда на ЗВСОНИ на наследниците на И.Г.Д., както и че към момента на възстановяването наследници по закон са били неговите деца М. И. Б., Л. И. Х., Ц. И. С.а и Е. И. Б.а. Не е спорно също, че след смъртта на М. И. Б. на 15.07.2002 г. нейни наследници по закон са били дъщерите Й. И. Г. и Е. И. Б., а след смъртта на последната нейна наследница е ищцата М. Т. Ч..

Спорът между страните е съсредоточен върху правното значение на представеното по делото саморъчно завещание от 05.01.2001 г., обявено с протокол на нотариус В..К-Т., рег. № 444 на НК, на 08.11.2018 г., с което М. И. Б. е завещала на дъщеря си Й. И. Г. цялото си движимо имущество, личните си вещи, както и собствената си 1/4 идеална част от съсобствения имот, находящ се в гр. София, ул.

„Св. Св. ********.

Възражението на ищцата е, че завещанието е нищожно на основание чл. 42, б.

„б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е написано и подписано от сочената за завещател М. И. Б..

Саморъчното завещание е формална едностранна сделка. За действителността му чл. 25, ал. 1 ЗН изисква завещанието да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да бъде подписано от завещателя, като подписът бъде поставен след завещателните разпореждания. Неспазването на тези изисквания води до нищожност по чл. 42, б. „б“ ЗН.

При оспорване на саморъчно завещание доказателствената тежест за установяване на неговата автентичност е върху страната, която се ползва от него. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, включително Решение № 991/12.01.2010 г. по гр.д. № 1987/2008 г., IV г.о., Решение № 508/01.06.2009 г. по гр.д. № 1190/2008 г., IV г.о., Решение № 202/24.07.2001 г. по гр.д. № 583/2000 г., както и Решение № 386/30.06.2025 г. по гр.д. № 2287/2024 г., I г.о.

2

В тази връзка по делото са приети две съдебно-почеркови експертизи.

Първата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.Ц., е извършена въз основа на оригинала на процесното саморъчно завещание, съхраняван в нотариалното дело на нотариус В..К-Т., както и въз основа на представените сравнителни образци от почерка и подписа на М. И. Б.. Като сравнителен материал са използвани подпис, положен в пълномощно с нотариална заверка от 19.10.1970 г.; подпис, положен в заявление до кмета на Столична голяма община от 17.06.1992 г.; подпис, положен в бонова книжка от 08.05.1996 г.; както и ръкописни текстове от тетрадка с рецепти.

Вещото лице е посочило, че един от представените документи — молба до началника на данъчна администрация от 16.10.1998 г., не е използван като сравнителен материал, тъй като подписът в него се различава от останалите и при сравнителното му изследване е установено, че не изхожда от М. И. Б..

Експертизата е извършила както техническо, така и сравнително почерково изследване. При техническото изследване на оригинала на завещанието вещото лице е установило, че документът представлява ръкописно изписан буквен и цифров текст върху два бели листа формат А4, като след ръкописния текст „Завещател:“ е положен подпис, а вляво от него е изписана датата „05.01.2001 г.“. При визуален оглед и изследване с увеличителни прибори не са открити признаци на предварителна подготовка при полагане на текста и подписа, нито следи от моливни или други водещи щрихи. Структурата на щрихите е определена като съответна на изпълнение с пишещо средство тип химикалка със син цвят, като е направен извод, че изследваният ръкописен текст и подписът са действително изпълнени върху документа, а не са пренесени от друг документ. Не са констатирани и признаци на имитация — колебливи движения, необосновани точки на спиране, обръщане на посоката или направлението на движението.

При графическото изследване вещото лице е анализирало отделно почерка, с който е изпълнен ръкописният текст на завещанието, подписа след „Завещател:“, сравнителните подписи и сравнителните ръкописни текстове. Почеркът в завещанието е описан като почерк със средна степен на обработеност, равномерно изписване на буквите, преобладаващо дъговидно-овална форма, десен наклон, слабосвързаност, автоматизиран темп на изпълнение и относително добра координация на движенията.

Подписът е описан като такъв със смесена транскрипция, включваща буквите „М“ и „Б“, изписани като монограм, последвани от буквени елементи от фамилното име и парафна част. Според експерта както ръкописният текст, така и подписът отразяват устойчиви писмено-двигателни навици.

При съпоставката между текста на завещанието и сравнителните образци вещото лице е установило съвпадения в общите графически признаци — степен на обработеност, темп, координация, свързаност, посока на движенията, форма и относително разположение на движенията при изпълнение на отделните структурни елементи. Отчетени са и съвпадения в частни признаци при изписване на отделни букви и буквени съчетания, включително форма, посока и количество на движенията при изписване на букви като „е“, „р“, „к“, „т“, „д“, „ж“, „а“, както и при начина на свързване на отделни елементи. При сравнението на подписа са отчетени съвпадения в строежа на подписа, наклона, формата, разтегнатостта, посоката на движенията, както и в частни признаци при изписване на елементите на буквите „М“ и „Б“ и връзките между останалите букви.

Въз основа на така установените съвпадения вещото лице е приело, че те са характерни, устойчиви и достатъчни като идентификационна съвкупност, за да се направи извод, че ръкописният текст на саморъчното завещание от 05.01.2001 г. и представените сравнителни образци от почерк са изпълнени от едно и също лице.

Крайното заключение на експертизата е, че ръкописният текст и подписът, положен след „Завещател:“ в саморъчното завещание, са изпълнени от М. И. Б..

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е дало допълнителни 3 разяснения относно сравнителния материал и изводите си. То е посочило, че част от сравнителните документи са изследвани в оригинал, а други — като копия, като е работило с документите, които са му били предоставени по делото или са били намерени в съответните институции. Обяснило е също, че поради обстоятелството, че лицето е родено през 1915 г. и е починало през 2002 г., не са открити други документи за самоличност или пенсионна преписка, които да съдържат допълнителен сравнителен материал. Вещото лице е заявило, че не е в неговата компетентност да установи дали тетрадката с рецепти действително изхожда от завещателката като частен документ, но е посочило, че текстът в завещанието и текстът в тетрадката са написани от едно и също лице. Съществено е и разяснението му, че при изследване на самото завещание е установило, че ръкописният текст и подписът под завещанието изхождат от едно и също лице. Посочените различия между подписа и изписването на името в текста са обяснени с монограмното изписване на буквите „М“ и „Б“ в подписа и с парафния завършек, като всички останали буквени елементи са счетени за съпоставими. На поставения въпрос дали заключението е категорично вещото лице е отговорило, че е категорично по отношение на използваните сравнителни образци, като е пояснило, че ако е имало съмнение, заключението би било формулирано като вероятно.

С оглед възраженията на ищцовата страна относно авторството на част от сравнителния материал - тетрадката с рецепти, първоинстанционният съд е допуснал повторна съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице С.Х.. За разлика от първата експертиза, повторната е изготвена без използване на тетрадката с рецепти, като сравнителният материал е ограничен до наличните подписи на М. И. Б., положени в пълномощно от 19.10.1970 г., заявление до кмета на Столична голяма община от 17.06.1992 г. и бонова книжка от 08.05.1996 г. Вещото лице също е извършило техническо и сравнително графическо изследване на оригинала на завещанието. При техническото изследване не са открити следи от моливни, релефни или други водещи щрихи, следи от механични или химични заличавания, нито следи от техническо пренасяне на изображения. Вещото лице е описало почерка на завещанието като изпълнен с десен наклон, опростена буквена транскрипция, средна степен на обработеност, смесени форми и посоки на движенията, среден размер, ниска степен на свързаност и умерен темп на изпълнение.