Решение № 118 от 26.02.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Шумен, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20233630102559 по описа за 2023 година

С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на задължение с правно основание чл. 439 от ГПК – въз основа на факти (в случая погасителна давност), настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Делото е образувано по искова молба, подадена от С. М. Х. с ЕГН ********** от гр.

Шумен, със съдебен адрес – адв. С. К. от ШАК, срещу „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р. И. М.-Т. и Т. И. В.. В исковата молба се твърди, че срещу ищцата било образувано изп. дело № 268/2011 г. на ДСИ при Районен съд – Шумен за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2982/2011 г. на ШРС по заповедно производство по чл. 417 от ГПК със заявител и респ. взискател „***“ АД. Твърди, че последното изпълнително действие по цитираното изпълнително производство било предприето на 17.04.2015 г., а делото било перимирано не по-късно от 17.04.2017 г. Ищцата счита, че погасителната давност за вземането е изтекла най-късно на 17.04.2022 г. Същевременно на 04.09.2023 г., позовавайки се на извършена цесия, при която придобил вземането (за което ищцата твърди, че и до момента на подаване на исковата молба не била уведомена), ответникът поискал образуване на ново изпълнително дело по цитирания изпълнителен лист. Така било образувано изп. дело № 1182/2023 г. на ЧСИ Д. З., по което е наложен запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищцата. Иска от съда да установи, че поради изтекла погасителна давност не дължи сумите по изп. дело № 1182/2023 г. на ЧСИ Д. З.. Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа така предявения иск. Счита, че същият е основателен и доказан. Поддържа всички доводи, които са изложени в тази връзка в исковата молба и поддържа, че към датата на образуване на второто изп. дело при ЧСИ Д. З. за процесното вземане е настъпила погасителна давност.

В предоставения на ответника „***“ ЕООД, гр. София едномесечен срок е постъпил отговор, с който се оспорва основателността на иска. Ответното дружество не оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърдят, че с оглед разрешението по тълк. дело № 3/2020 г. на ВКС до 26.06.2015 г. давност не е текла. Изрично е посочено, че всички действия, извършени след перемпцията също прекъсват давността. Твърди се, че 1 такива действия са поискани и с молбата за образуване на изп. дело № 1182/2023 г. на ЧСИ Д. З., както е поискано и уведомяване на длъжника за извършената цесия. Сочи, че дори и да е настъпила давност за вземането, тя погасява само възможността за принудително изпълнение, но не прекратява съществуването на вземането. По изложените съображения твърдят, че процесното вземане не е погасено по давност и молят съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ответникът не се явява, а моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа изложените в отговора възражения по иска. При условията на евентуалност са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като са отправили искане в случай на осъдителен диспозитив относно разноските, съдът да задължи ищеца да предостави банкова сметка, по която те да бъдат платени.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1817 от 22.08.2011 г. по ч.гр.д. № 2982/2011 г. на Районен съд – Шумен, съдът е осъдил ищцата С. М. Х. да заплати на „***“ АД сумата от 5934,18 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен на 02.09.2010 г., сумата от 317,10 лв., представляваща договорна лихва за периода 02.10.2010 г. – 22.07.2011 г., сумата от 37,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.12.2010 г. – 22.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2011 г., както и 125,78 лв. държавна такса по делото и 394,40 лв. адвокатско възнаграждение. По заповедта е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист на 22.08.2011 г.

Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на „***“ АД от 16.11.2011 г. е образувано на 18.11.2011 г. изп. дело № 268/2011 г. по описа на ДСИ към ШРС. С молбата за образуване и с допълнителна такава от същата дата взискателят е поискал изрично от съдебния изпълнител извършването на проучване на имуществото на длъжника, налагане на запор на МПС, ако се установят такива и налагане на запор на трудовото й възнаграждение по договор с работодател „***“ ЕООД, гр. Шумен.

Наложен бил запор на трудовото възнаграждение, като запорното съобщение било връчено на работодателя на 23.11.2011 г. На 05.12.2011 г. като взискател е служебно присъединена и НАП. На 23.01.2012 г. са връчени призовката за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение. С писмо от 18.01.2012 г. „***“ ЕООД, гр. Шумен уведомяват ДСИ, че трудовото правоотношение със С. М. Х. било прекратено на 30.12.2011 г., а в периода от 05.01.2011 г. до 29.12.20211 г. същата не е получавала трудово възнаграждение, а обезщетение за отглеждане на дете до 2–годишна възраст, поради което удръжки не са правени. На 03.02.2012 г. е наложен запор на МПС, притежавано от длъжника.

На 18.09.2014 г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника по изп. дело – С. М. Х., получавано от ‚***“ АД. На 19.09.2014 г. запорът е наложен от ДСИ, но с писмо от 04.12.2014 г. работодателят е отговорил, че лицето работи на 4-часов работен ден, получава трудово възнаграждение в размер на 170 лв. и не следва да се удържат средства.

На 22.12.2014 г. взискателят „***“ АД са поискали опис, оценка и продан на движими вещи, намиращи се в дома на длъжника и на запорираното по делото МПС. Такъв опис е бил насрочен за 17.02.2015 г. Тъй като длъжникът не бил намерен, описът бил отложен за 17.04.2015 г. Описът отново не бил извършен, тъй като се установило, че длъжникът е „продала“ неформално МПС-то на трето лице и то не се намира в нейно владение, какво и че не живее на адреса, на който е насрочен описа на движими вещи.

На 29.03.2016 г. е постъпила молба от ответника по делото „***“ ЕООД, с която са поискали да бъдат конституирани като взискател по делото поради извършена цесия, при която са придобили вземането срещу ищцата по настоящото дело. На 04.07.2017 г. новия взискател „***“ ЕООД е поискал извършване на действия по принудително изпълнение – 2 справка за банкови сметки и запор върху тях, справка за трудови договори, МПС и друго движимо и недвижимо имущество и налагане на запор или възбрана. Справките са извършени, но конкретни действия не са били предприети.

С постановление на ДСИ от 03.02.2022 г. делото е прекратено.

На 04.09.2023 г. по молба на ответника „***“ ЕООД и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1182/2023 г. на ЧСИ Д. З. срещу длъжника С.

М. Х.. С молбата за образуване взискателя е поискал извършване на проучване на имуществото на длъжника и предприемане на действия по принудително изпълнение на процесното вземане. На 05.10.2023 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника и на трудовото й възнаграждение.

В рамките на настоящото производство не се установи да са извършвани плащания по процесния изпълнителен лист, нито в рамките на изпълнителното производство, нито доброволно извън него.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за установяване на недължимост на задължение въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното производството, по което е издадено изпълнителното основание – в случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй като ищецът твърди, че вземането срещу него е погасено поради изтичане на предвидената в закона 5-годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който трябва да докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срока между тях е помалък от 5 години. Тук трябва да се посочи, че предмет на делото е дължимостта на сумите по издадения изпълнителен лист, а не тези, които са акумулирани впоследствие – разноски и други.

За да установи съдът дали за вземането на „***“ ЕООД срещу С. М. Х. е настъпила предвидената в закона давност, следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С първото от двете цитирани тълкувателни решения е прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния процес тече давност, а изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като от всяко такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност. С това решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, според което с образуване на изпълнителното дело давността спира да тече и в рамките на изпълнителното производство такава давност не тече. Със същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С второто тълкувателно решение върховните съдии приемат, че Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, губи сила от датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. до тази дата се прилагат разрешенията на Постановление № 3/1980 г. относно това, че по време на изпълнителния процес давност не тече.

Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:

С влизането в сила на съдебния акт, който установява вземането започва да тече 5годишна давност за процесното вземане. Процесният изпълнителен лист е издаден на 22.08.2011 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1817 от 22.08.2011 г. по ч.гр.д. № 2982/2011 г. на Районен съд – Шумен. По него на 18.11.2011 г. е 3 образувано изп. дело № 268/2011 г. по описа на ДСИ към ШРС с взискател „***“ АД.

Съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС в периода до 26.06.2015 г. давността за процесното вземане не е текла, т.е. била е спряна. Предвид факта, че по изп. дело № 268/2011 г. по описа на ДСИ към ШРС са извършвани редица изпълнителни действия до 26.06.2015 г., те нямат никакво значение за давността с оглед разрешението на цитираното тълкувателно решение – по изпълнителното производство до 26.06.2015 г. давност не е текла. От тази дата е започнала да тече нова 5-годиша давност.

Тук съдът намира за необходимо да посочи, че молбата на „***“ ЕООД от 29.03.2016 г., с която искат да бъдат конституирани като взискател по делото не прекъсва давността. С нея няма поискани конкретни изпълнителни действия. Едва с молбата си от 04.07.2017 г., с която е поискал извършване на действия по принудително изпълнение (справка за банкови сметки и запор върху тях, справка за трудови договори, МПС и друго движимо и недвижимо имущество и налагане на запор или възбрана), новият взискател е прекъснал давността за процесното вземане. От тази дата е започнала да тече нова 5-годиша давност. След справките няма предприети действия по принудителни изпълнения, които да прекъснат давността, тъй като не е установено секвестируемо имущество на длъжника. Няма поискани и нови изпълнителни действия. Предвид това на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на 05.07.2019 г., независимо че държавния съдебен изпълнител е отразил това едва на 03.02.2022 г. Настъпването на перемпцията и постановлението на ДСИ, с което формално е прекратено производство нямат значение за давността.