Решение № 5331 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5331 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Денислав Д. Ненов Въззивно гражданско дело № 20261100507141 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 265976/1.05.2026 г., подадена от Л.Б.Д. – длъжник по изпълнително дело № 20268630400253 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Разпореждане № 16955/27.04.2026 г., с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на постановеното разпореждане.

Излага твърдения, че Д. е получила запорно съобщение с изх. № 3865/27.01.2026 г. по изпълнително дело № 20268330400069 от ЧСИ с рег. № 833 В.М. с район на действие ОС Русе, който е бил местно некомпетентен по смисъла на чл. 427, ал. 1 от ГПК. Твърди, че на 03.02.2026 г. длъжникът е заплатил изцяло дължимата сума към взискателя „С.Г. Груп и Партньори“ ООД, преди образуване на изпълнителното дело № 20268630400253 пред ЧСИ С.Х., поради което на 09.03.2026 г. е подала молба за прекратяването му на основание чл.

433, ал. 1, т.1 от ГПК. Счита, че ЧСИ С.Х. е образувала изпълнителното дело в разрез с материално и процесуалноправните разпоредби, както и че са налице всички основания за прекратяване на производството, поради което моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалвания отказ, обективиран в Разпореждане № 16955/27.04.2025 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Взискателят "С.Г. Груп и Партньори" ООД не е депозирал писмени възражения по жалбата в законоустановения срок.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ С.Х. е изложила мотиви, че подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като изпълнителното производство по изп. дело № 20268330400069 на ЧСИ с рег. № 833 В.М. с район на действие ОС – Русе й е било прехвърлено за продължаване, като всички изпълнителни действия запазвали породените правни последици, съответно плащането на сумата от 245.64 евро извършено на дата 03.02.2026 г.. е след образуване на 27.01.2026 г. на изпълнително дело № 20268330400069 на ЧСИ В.М. и не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20268330400069 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 833 е образувано на 27.01.2026 г. по молба с вх. № 10121/27.01.2026 г. на взискателя „С.Г. Груп и Партньори“ ООД срещу Л.Б. Д. въз основа на Изпълнителен лист № 2729/18.11.2024 г., издаден по ч. гр. д. №20214520106310/2021 г. и Изпълнителен лист № 837/22.10.2024 г. по ч.гр.дело № 20214520103146/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, за заплащане на описаните в тях суми, както и такси и разноски в изпълнителното производство. „С.Г. Груп и Партньори“ ООД се легитимира като взискател след представяне на договор за цесия сключен между него и „Угренова Естейт“ ЕООД.

С разпореждане от 27.01.2026 г. съдебният изпълнител е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение и запор на вземания върху банкови сметки на длъжника.

С молба от 05.02.2026 г. взискателят моли изпълнителното дело да бъде преместено при ЧСИ С.Х. с рег. № 863, район на действие СГС.

С молба от 05.02.2026 г. длъжникът излага пред ЧСИ В.М., че същият не е местно компетентен съгласно разпоредбата на чл. 427, ал. 1 от ГПК и моли за прекратяването на образуваното пред него изпълнително дело. Към молбата е приложил и платежно нареждане от 03.02.2026 г. за извършен банков превод в полза на взискателя на сума в общ размер на 248,54 евро и основание за плащане „плащане на главница и разн. по гр. д. н. 3146 22 РС РУСЕ“

С Разпореждане от 05.02.2026 г. съдебният изпълнител е наредил да бъдат вдигнати незабавно наложените запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, поради допусната грешка при прилагане на чл. 427, ал. 1 от ГПК; отменил е като недължими начислените по делото такси по ТТРЗЧСИ и е изпратил изпълнителното производство за продължаване при ЧСИ С.Х. с район на действие Софийски градски съд.

С разпореждане от 26.02.2026 г . ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, е съобщила на длъжника, че по молба на взискателя изпълнително дело № 20268330400069 по описа на ЧСИ В.Й.М. е прехвърлено за продължаване на изпълнителното производство в кантората на ЧСИ С.Х.и и е преобразувано под № 20268630400253, разпоредила е изпращане на покана за доброволно изпълнение и е уведомила за наложените запори върху всички сметки на длъжника. Уточнила е, че задължените по изпълнителното дело възлиза на 680,84 евро, от които 33,44 евро неолихвяеми вземания, 212,18 евро присъдени разноски, 245,42 евро 2 разноски по изпълнителното дело, 189,80 евро такси по тарифата за ЧСИ, дължими към 09.03.2026 г.

С молба от 09.03.2026 г. до ЧСИ С.Х. длъжникът по изпълнителното дело твърди, че на 03.02.2026 г. е заплатила по банкова сметка на „С.Г. Груп и Партньори“ ООД сумата в размер на 245,64 евро представляваща главница и разноски по гр.д. № 3146/2022 г. по описа на РС – Русе, с оглед което притезанието по изпълнителното дело е удовлетворено преди образуване на същото и длъжникът не е дал повод за образуването му. Моли изпълнително дело № 20268630400253 да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и всички наложени запори да бъдат вдигнати.

ЧСИ С.Х. е изпратила молбата за становище до взискателя, в което се моли сумата от 245,64 евро, която длъжникът е превел по сметката след образуване на изпълнителното дело, да се приспадне от задължението по делото, като се иска продължаване на изпълнителните действия.

Впоследствие са предприети изпълнителни действия и останалите дължими суми по делото са събрани. С Разпореждане от 17.04.2026 г. изпълнително дело № 20268630400253 е приключено, за което са изпратени съобщения.

Със съобщение № 16955/27.04.2026 г. е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20268630400253, поради липса на основание по чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК, аргументирано с тезата, че плащането на сумата от 245,64 евро е станало на дата 03.02.2026 г., т.е. след образуване не 27.01.2026 г. на изпълнително дело № 20268330400069 на ЧСИ В.М., с рег. № 833, район на действие ОС – Русе.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК / изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. / длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на 3 нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно - плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

По делото не е спорно, че длъжникът е превел сумата от 245,64 евро по сметка на взискателя, а дали това действие е извършено преди или след образуване на изпълнителното дело, т. е. правилното решаване на настоящия правен спор е обусловено от отговора на въпроса какви са последиците от неспазена местна компетентност на сезирания съдебен изпълнител.

Правилата, които уреждат компетентността на съдебния изпълнител да предприеме възложените му от закона действия по принудително събиране на вземания, разписани в чл.

427 ГПК, са императивни. Местната компетентност на съдебния изпълнител произтича само от предвидените в хипотезисите на нормите юридически факти. При липса на факт, който да прави съдебният изпълнител местно компетентен да процедира по молбата на взискател, действията му са незаконосъобразни и съответно отменяеми по реда на чл. 435 ГПК, ако са включени в обхвата на допустимия съдебен контрол. Нарушението на местната компетентност във всички случаи представлява основание за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител за вреди и дисциплинарната му отговорност по ЗЧСИ, но не прави извършените в нарушение на тази компетентност действия нищожни (изначално непораждащи правни последици).

В конкретния случай първоначално е сезиран ЧСИ В.М., с район на действие ОС – Русе, който е образувал изпълнително дело № 20268330400069, но не е бил местно компетентен, поради липса на предпоставките на чл. 427, ал. 1, т. 1 до т. 6 от ГПК. Производството е изпратено по молба на взискателя от 05.02.2026 г. за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, местно компетентна по смисъла на чл. 427, ал. 1 от ГПК, която е образувала изпълнително дело под № 20268630400253.

При тези данни поддържаният от жалбоподателя довод, че плащането е извършено преди образуване на изпълнителното дело е неоснователен, тъй като липсата на местна компетентност не е основание за окончателно прекратяване на изпълнителното производство. Липсата на тази законова предпоставка има за правна последица прекратяване на висящността пред местно некомпетентния съдебен изпълнител и изпращане на местно компетентен ЧСИ по реда на чл. 427 от ГПК.

Първоначално образуваното изпълнително производство поражда правни последици, въпреки неспазването на разпоредбата на чл. 427, ал. 1 от ГПК, който недостатък е преодолян с образуване на ново изпълнително дело № 20268630400253, пред местно компетентен ЧСИ С.Х., рег. № 863, район на действие СГС.

4

Предвид горния извод и видно от представеното по делото платежно нареждане от 03.02.2026 г. се установява, че сумите, предмет на издадените в полза на взискателя изпълнителни листи, са били заплатени в хода на висящото изпълнително производство и не са налице предпоставките на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнението.

По изложените съображения подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжникът Л.Б., ЕГН **********, против Разпореждане № 16955от 27.04.2026 г. на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на производството и изпълнително дело № 20268630400253 на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________