Решение № 10803 от 05.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10803 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20231110169733 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т.2 от ЗЗДН, подадена от Д. П. С., ЕГН **********, срещу И. С. С., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за налагане на мерки за защита при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката и спрямо сина им А.

И. С., ЕГН ********** (конституиран в производството на основание чл. 9, т. 2 от ЗЗДН) актове на домашно насилие на 05.12.2023 г., на неустановена дата през месец декември – 12.2023 г., както и на 19.12.2023 г., изразяващи се в отправяне на обиди, закани, включително заплахи за убийство, както и във физическо посегателство.

Ответникът се явява лично в откритото съдебно заседание, оспорва да е извършил сочените от молителката и пострадалото лице действия, с които последните считат, че спрямо тях е упражнено насилие по смисъла на ЗЗДН.

С Определение № 3322 от дата 22.01.2024 г., съдът е конституирал на основание чл. 9, ал.

2 от ЗЗДН А. И. С., ЕГН **********, в производството по делото в качеството му на пострадал.

На 22.01.2024 г. г. е издадена Заповед за незабавна защита № 23 от дата 22.01.2024 г. по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която на ответника са наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т.

3, предл., първо, т. 3, предл, второ от ЗЗДН мерки за защита.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, 1 въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Молбата за защита е насочена срещу бивш съпруг на молителката и баща на пострадалото лице, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по същата съгласно чл. 3, ал. 1, пред. Второ и т. 4 от ЗЗДН . Същата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът я намира за допустима.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се съдържа описание на процесните актове на насилие.

С протоколно Определение от дата 20.03.2024 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелствата, че ответника е съпруг на молителката и баща на пострадалия, като всички са живели заедно на адрес гр. София, както и че ответника на 05.12.2023 г. е бил на този адрес, както и че ответника на 19.12.2023 г. е бил на адреса.

С протоколно Определение от дата 15.05.2024 г. съдът допълва доклада по делото, като следва да се има предвид, че се твърди да е извършен и акт на домашно насилие и на 20.12.2023 г. по отношение на молителката Д. С. в присъствието на сина й А. С. подробно описана по време и място на извършване в молбата, като съдът е указал на молителката да установи при главно доказване и сочения акт на домашно насилие на 20.12.2023 г., така както е указал и с Определението си от 20.03.2024 г.

В хода на производството не са събрани доказателства, от които може да се направи категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.

Не са разпитвани свидетели – очевидци. Съдът е указал доказателствената тежест на молителката, но същата не ангажира достатъчно доказателства за установяване на твърдените актове на насилие. Представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е годна да установи процесния акт на домашно насилие, посочен в молбата, тъй като в същата не се съдържа подробно деклариране на възприети от декларатора факти, свързани с времето, мястото и начина на извършване на твърдения акт на насилие. Тъй като в представената по делото декларация не са посочени конкретни обстоятелства, очевидно тази декларация не може да служи като доказателствено средство за факти от предмета на делото и поради това обстоятелство с нея не може да се установят твърденията за извършено домашно насилие, посочени в молбата. В настоящото производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответницата да е извършила процесния акт на домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от своята доказателствена стойност, молителката следва 2 да установи фактите при условията на пълно и главно доказване. В настоящото производство същата не е провела доказването на твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли молбата за защита, като неоснователна и да откаже издаването на Заповед за съдебна защита.

Относно разноските за делото

С оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН. При този изход на делото ответницата има право на разноски, но тъй като такива не са поискани съдът не следва да се произнася.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН с вх. № 368857/21.12.2023 г., депозирана от Д. П. С. ЕГН **********, срещу И. С. С., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 05.12.2023 г., 19.12.2023 г. и на 20.12.2023 г. като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Д. П. С. ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).

ДА СЕ УВЕДОМИ съответното РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН.) Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3