Решение № 51 от 20.01.2020, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 51 / 20.01.2020 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1272 по описа за 2019 година; взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.439, вр. чл. 124 ал.1 пр. посл. от ГПК – отрицателен установителен, предявен от Р.Г.Г. с ЕГН ********** ***; против „Финанс инфо асистанс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул.

„Врабча“ № 8, представлявано от управителите Димитър Пламенов Михайлов и Здравко Атанасов Стоев.

Ищецът твърди, с изпълнителен лист от 28.04.2010 г. по ч.гр.дело № 983/2010 г. на ХРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 554/28.04.2010 г., бил осъден да заплати на „Централна кооперативна банка” АД с ЕИК ********* сумите, както следва – 172,23 лв. главница и 45,65 лв. лихва за периода 10.04.2009 г. – 23.04.2010 г.; което вземане произтича от извлечение по сметка от 23.04.2010 г. по разплащателна сметка на длъжника по договор за потребителски кредит № **********/10.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2010 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса. Въз основа на същите и по молба на кредитора с вх. № 9570/11.08.2010 г., същия ден било образувано изп.дело

№ 682/2010 г. при ЧСИ с рег. № 875. На следващия ден бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „Аква – 3“ ООД-Хасково, съобщението за което било получено на 13.08.2010 г. от работодателя, но не били превеждани парични суми по изп.дело.

На 21.06.2011 г. бил наложен нов запор на трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „Строителна компания АБС“ ООД-Хасково, съобщението за което било получено на 24.06.2011 г. от работодателя, като били превеждани парични суми по изп.дело, а именно: на 10.07.2012 г. - 44 лв. и на

09.08.2012 г. – 47 лв. По изп.дело бил представен договор за цесия, сключен между банката и ответника в настоящото производство за прехвърляне на процесното вземане. Ищецът обаче не бил уведомен за така извършената цесия, т.к. изпратеното до него уведомление с изх. № 15851/01.12.2012 г. било върнато като непотърсено. По изп.дело не били извършвани други изпълнителни действия. С постановление от 04.11.2016 г. ЧСИ прекратил същото, на основание чл.433 ал.1 т.8, а с постановление от 02.02.2017 г. по молба на ответника от 31.01.2017 г. – образувал ново изп. дело № 108/2017 г. въз основа на същия изпълнителен лист. До ищеца като длъжник било изпратено уведомление с изх. № 1859/02.02.2017 г. за образуваното ново дело, което не било получено от него. С това действие по образуване на новото дело обаче не се прекъсвала давността по отношение на вземането. На 20.09.2017 г. по новообразуваното дело бил наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, получено на 26.09.2017 г. от банката; а така също и запор на банковата сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД, получено от банката на 28.09.2017 г.

Според ищеца, последното валидно извършено изпълнително действие бил наложеният запор от 21.06.2011 г. на трудово възнаграждение, от когато не били извършвани изп. действия и не била прекъсвана давността. Така с изтичането на 5- годишен период от посочената дата до датата на налагане на запора на банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД на 26.09.2017 г. – претенциите за принудително осъществяване на вземанията вече били погасени по давност. В тази насока следвало да се има предвид и т.10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и чл.116 б.“в“ от ЗЗД. Дори и да се приемело, че 5-годишният давностен срок започвал да тече от последното направено плащане на 09.08.2012 г. от работодателя по изп.дело, той също бил изтекъл, т.к. предприетото ново изпълнително действие налагане на запор на банковата сметка на длъжника било от 26.09.2017 г. След образуване на новото изп.дело, едва на 09.01.2019 г. на ищеца било връчено съобщение с изх. № 353/03.01.2019 г. и тогава той узнал за задължението, неговия размер и взискателя.

За него налице бил правен интерес от предявяване на настоящия специален отрицателен установителен иск. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи гореописаните суми по заповедта и изпълнителния лист, като му присъди направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник, като в случай на отхвърляне на иска, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за недопустим, но за изцяло неоснователен и необоснован. Процесното вземане било прехвърлено от „ЦКБ“ АД с договор за цесия от 28.12.2011 г. на ответника, с предишно наименование „Инфо асистанс“ ЕООД. Оспорва се ищцовото твърдение, че налице била изтекла погасителна давност за задължението. След наложения на 24.06.2011 г. запор на трудово възнаграждение на длъжника, постъпили освен посочените от ищеца суми и на 09.12.2011 г. - 46 лв. Според съдебната практика, след като запорът се изпълнявал, с постъпването на всяка сума давността се прекъсвала, а за взискателя липсвал правен интерес, да иска предприемането на ново изпълнително действие. На 31.01.2017 г. по молба на ответника било образувано новото изп.дело, по което последвали следните действия: на 18.02.2017 г. била изпратена молба с искане за запор върху банкова сметка ***, на 07.05.2017 г. взискателят подал молба за налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, на 07.09.2017 г. отново било искано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, на 20.09.2017 г. било изпратено запорно съобщение до двете посочени банки. Предвид на това, погасителната давност в полза на ищеца не била настъпила, т.к. тя се прекъсвала с предприемане на действия по принудително изпълнение и с постъпване на суми от наложени запори, а последното такова действие били изпратените до банките запорни съобщения от 20.09.2017 г., от когато до предявяване на иска срокът по чл.433 т.8 от ГПК не бил изтекъл. Ответникът също се позовава на т.10 от соченото от ищеца ТР. Неоснователни били и ищцовите твърдения, че не е уведомен за цесията, което било сторено на 09.01.2019 г. с уведомление, приложено към молбата за образуване на изп.дело, получено лично от съпругата му. След получаване на това съобщение, ищецът имал възможност да се информира, както за хода на изп.производство, така и за представените по него документи, вкл. и уведомлението по чл.99 от ЗЗД. Независимо от това, неуведомяването на длъжника не се отразявало на валидността на цесията, което било условие за нейната противопоставимост на длъжника и на трети лица, единствено за защита на длъжника да плати на действителния кредитор. Предявяването на иска против ответника доказвало, че длъжникът е уведомен за промяната на кредитора му. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник, като в случай на уважаване на иска, възразява да се присъждат разноски на ищеца, т.к. не се представял списък на същите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По молба на „Централна кооперативна банка” АД с вх. № 9570/11.08.2010 г., същия ден е било образувано производство по изп.дело

№ 682/2010 г. при ЧСИ с рег. № 875. Приложени към нея са изпълнителен лист от 28.04.2010 г. и заповед № 554/28.04.2010 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по ч.гр.дело № 983/2010 г. на ХРС, въз основа на които ищецът е осъден да заплати на „ЦКБ” АД сумите, както следва – 172,23 лв. главница и 45,65 лв. лихва за периода 10.04.2009 г. – 23.04.2010 г.; което вземане произтича от извлечение по сметка от 23.04.2010 г. по разплащателна сметка на длъжника по договор за потребителски кредит № **********/10.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2010 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса. С молбата за образуване на изп.дело, взискателят е посочил способ за изпълнение- налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „Аква – 3“ ООД-Хасково. На длъжника е била изпратена ПДИ от ЧСИ с изх. № 14188/ 12.08.2010 г., без данни за получаването й. Същия ден до посочения работодател е било изпратено запорно съобщение с изх. № 14190/12.08.2010 г. за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на 13.08.2010 г. В отговор на това, „Аква – 3“ ООД е изпратил до ЧСИ писмо с изх. № 39/17.08.2010 г., че длъжникът е на 4-часов трудов договор с брутно трудово възнаграждение под минималната работна заплата за страната. Чрез работодателя за връчване на длъжника е била изпратена нова ПДИ с изх. № 16892/ 24.09.2010 г., получена лично от него на 27.10.2010 г.

Последвала е нова молба от взискателя с вх. №

9067/25.05.2011 г. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника при друг работодател - „Строителна компания АБС“ ООД-Хасково. До посочения работодател е било изпратено запорно съобщение с изх.

№ 12013/21.06.2011 г. за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на 24.06.2011 г. За липса на преведени суми, на работодателя е изпратено напомнително съобщение с изх. № 16164/

17.08.2011 г., получено на 26.08.2011 г. Видно от представени извлечения от сметката на ЧСИ, по процесното изп.дело преводи от работодателя са постъпвали на 09.09.2011 г., 10.10.2011 г., 11.11.2011 г. и 09.12.2011 г., с които е било погасявано задължението му по делото, в т.ч. и разноските по воденето му. От 21.01.2012 г. е молба от взискателя за негова банкова сметка, *** суми. За липса на преведени суми, на работодателя отново са изпратени напомнителни съобщения с изх. № 15544/ 27.04.2012 г., неполучено, и с изх. № 19372/05.06.2012 г., получено на 11.06.2012 г.

Последвали да преводи по сметката на ЧСИ от работодателя от 10.07.2012 г. и 09.08.2012 г. Последното напомнително съобщение за същото до този работодател е с изх. № 11183/ 18.03.2013 г., получено на 20.03.2013 г. Последвалото действие по изп.дело е от

26.10.2016 г., когато ЧСИ е извършил справка за длъжника в НБДН. Ответникът в настоящото производство е подал по изп.дело молба с вх.№ 74786/01.11.2016 г., с искане за налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот. Към същата е приложил още – справка от СлВп за ищеца, молба да се продължат изп.действия с насрочване на дата на опис на движими вещи на длъжника, молба да бъде конституиран като взискател, на основание чл.429 ал.1 от ГПК, предвид представен договор за цесия № 2/28.12.2011 г. между банката, като цедент, и него, като цесионер, и приложение към договора; с уведомления за цесията до длъжника от банката, всички неполучени. От същия ден, 01.11.2016 г., е резолюция върху молбата, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК – делото да се перемира, т.к. последното изп. действие е от 09.08.2012 г. Това е било сторено от ЧСИ с постановление с изх.№ 77531/ 04.11.2016 г., като на посоченото основание изпълнителното производство по делото е прекратено. В мотивите на същото е прието, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, като последното е от 21.06.2011 г. За постановлението са изпратени съобщения на взискателя, получено на 08.11.2016 г., и на работодателя на длъжника, за да вдигне наложения запор. С молба от 17.01.2017 г. ищецът в настоящото производство е поискал, да му бъдат върнати изп.лист и заповедта за незабавно изпълнение, което е било сторено, видно от приемо-предавателен протокол с нечетлива дата.