Определение № 4183 от 30.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4183 гр. Варна, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.а

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501861 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.220, изр.2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №65488/14.08.2024г. на Гаранционен фонд, ЕИК:121446665, със седалище и адрес на управление: град София, ул.

„Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, против Определение № 8784/08.08.2024г. по гр.д.

№ 6381/2024г. по описа на ВРС, 10 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за конституиране на негова страна като трето лице помагач - Община Варна, Булстат 000093442, адрес: град Варна, ул. „Осми Приморски Полк“ № 43.

В частната жалба се излага, че искането за конституиране на трето лице е направено своевременно и е основателно, като ГФ има интерес от привличането на Община Варна като подпомагаща страна предвид обвързването от силата на мотивите при евентуално осъдително решение срещу Фонда. Настоява се, че причината за настъпване на пожара е неизправност на зарядната станция за ел. автомобили и отговорността за настъпване на пожара е на Община Варна. В евентуалност се поддържа, че отговорността следва да бъде разпределена поравно между Община Варна и Т. М. – собственик на л.а. с ДКН *******. Навежда се оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е отказал конституирането на Община Варна. Моли се за отмяна на обжалваното определение и конституиране на Община Варна като трето лице – помагач на страната на Гаранционен фонд.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от ищеца в първоинстанционното производство – М. П., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба и от конституираното от първоинстанционния съд трето лице – помагач на 1 страната на ответника Гаранционен фонд – Т. М., с който се изразява становище за основателност на частната жалба. Поддържа се наличието на правен интерес от привличането на третото лице с оглед обвързващата сила на мотивите и разпоредбата на чл. 558, ал.7 КЗ. Излагат се доводи, че причина за настъпване на пожара е неизправност на зарядната станция, поради което отговорността за настъпване на пожара е на Община Варна като собственик на съоръжението. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по предявен от М. Т. П., ЕГН **********, адрес: ******* срещу Гаранционен фонд, ЕИК:121446665, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ във вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100.00 лева, представляваща частичен иск от целия общо в размер на 18000 лева, представляваща действителната стойност на л.а. „Тойота Рав-4“ с рег. № *******, в следствие на реализирано на 27.07.2022 г. застрахователна събитие - пожар, настъпило в град Варна от л.а. THINK PIB 4 с рег. № *******, който към датата на произшествието няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България и в резултат на което са причинени имуществени вреди на л.а. „Тойота Рав-4“ с рег. № *******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Гаранционен фонд оспорва претенцията по основание и размер. Твърди, че е не е доказан механизмът на настъпване на застрахователното събитие и че той е започнал и се дължи на неизправност в л.а. THINK PIB 4 с рег. № *******. Твърди, че е налице неизправност в зарядната станция на електрическите автомобили, собственик на която е Община Варна като последната не е поддържана в техническа изправност. В условията на евентуалност твърди, че е налице както неизправност на зарядната станция, така и на л.а. THINK PIB 4 с рег. № *******, собственост на Т. М.. В условията на евентуалност твърди, че причината за пожара е друга извън посочените – механичен удар върху кабела на зареждане, върху мястото на свързване на кабела, върху л.а., подаване на по-високо напрежение към електрическата станция, умишлено изсипване на течност върху мястото на свързване. Отправил е искане за конституиране на негова страна като трети лица – помагачи на Т. М. – собственик на л.а. с ДКН *******, за който от ищеца се твърди, че е станал причина за възникване на пожара и на Община Варна с оглед въражението, че причината за настъпване на пожара е неизправност на зарядната станция за ел. автомобили и отговорността за настъпване на пожара е на Община Варна.

2

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е налице правен интерес за ответника от привличане на Т. Г. М., с оглед възможността за предявяване на регресни права към третото лице-помагач при евентуална основателност на исковата претенция, но липсва правен интерес от привличането като трето лице помагач на страната на ищеца на Община Варна, тъй като ответникът няма регресни права спрямо Община Варна.

Настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд досежно липсата на положителните предпоставки за конституиране на Община Варна като трето лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.

Искането за привличане на трето лице - помагач на страната на ответника е направено от ответника своевременно в процеса, в надлежната форма и от активно легитимирано лице.

Институтът на подпомагащата страна е базиран на правния интерес от встъпването и привличането. Това се извлича от разпоредбите на чл.219, ал.1, вр. с чл.218 ГПК, а така също и от предвиденото в чл.223, ал.2, изр.2 ГПК. По дефиниция правен интерес е налице, когато при неблагоприятен изход от спора за подпомаганата страна, последната би имала иск срещу третото лице.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че не е налице правен интерес от исканото привличане на Община Варна на страната на ответника Гаранционен фонд.

Исковото производство е образувано по претенция на лице, което твърди да е увредено, за изплащане на обезщетение от фонда за незастраховани МПС на Гаранционния фонд. Т.е., последният отговаря само при доказване, че вредите са причинени от незастраховано МПС. В този смисъл, регресен иск по реда на чл. 558, ал.7 КЗ от Гаранционния фонд е възможен само срещу собственика на незастрахованото МПС. В случай на доказване на възражението на ответника, че отговорността е на Община Варна, а не на собственика на незастрахованото МПС, то искът срещу Гаранционен фонд би подлежал на отхвърляне, при което отново не биха възникнали регресни права срещу Община Варна. При това положение също, главната и подпомагащата страна биха имали противоположен интерес в процеса, което е в противоречие с горецитираните разпоредби относно института на подпомагащата страна.

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което първоинстанционното определение следва да се потвърди в обжалваната част.

Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №8784/08.08.2024г. по гр.д. № 6381/2024г. по описа на Районен съд - Варна, 10 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на Гаранционен фонд, ЕИК:121446665, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, за конституиране на негова страна като трето лице помагач - Община Варна, 3

Булстат 000093442, адрес: град Варна, ул. „Осми Приморски Полк“ № 43.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4