Определение № 2541 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2541 гр. София, 18.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002100382 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца „Факторът” ЕООД, чрез адв. Л. П. срещу решение № 2341/25.08.2022 г. по в.гр.дело № 10238/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20119925/19.05.2021 г. по гр.дело № 23738/2019 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от „Факторът” ЕООД гр.Варна срещу И. Т. Ч. иск с правно основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 24 429.79 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен превод в полза на трето лице, вместо на взискателя на събраната по изп.дело № 636/2013 г., присъединено към изп.дело № 315/2012 г. по описа на ответника сума от длъжника. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД се уважи.

В изложението са формулирани правните въпроси: 1. Задължен ли е въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва ли да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства 1 намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС.

2.Получаването на сумите от лице, различно от взискателя, без негово съгласие има ли погасителен ефект за съответната част от задължението на длъжника. Вземането счита ли се за погасено. Без значение ли е за настъпване на тези правни последици в отношенията между взискателя и длъжника дали плащането, предприето от съдебния изпълнител след постъпване на сумата по изпълнителното дело, е извършено на взискателя или на трето лице в нарушение на изискването по чл.455, ал.2 ГПК. Длъжникът освобождава ли се от отговорност спрямо взискателя дори и в този случай на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител. 3. Вземането по чл.441 ГПК, вр.чл.74 ЗЧСИ за деликтно обезщетение срещу ответника „съпровождащо право” ли е на вземането, което е било предмет на принудително изпълнение, като произтича от него или поради връзката му с прехвърленото вземане. 4. Между вземането за деликтно обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител и вземането, което е било предмет на принудително изпълнение съществува ли обусловеност или акцесорност, въпреки различното съдържание и характер, което да обуславя и определя първото като „съпровождащо право” на второто.

Втори, трети и четвърти въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. Възникването на извъндоговорен източник на вземането по чл.441 ГПК, вр.чл.74 ЗЧСИ, което е със страни, различни от страните по правоотношението, представляващо източник на съдебно признатите права по изпълнителния лист от 30.07.2013 г., основание ли е да се отрече основателността на твърдението на ищеца, че е титуляр и на вземане по чл.441 ГПК, като съпровождащо право срещу ответника по силата на извършеното с процесния договор за цесия прехвърляне на вземане по изпълнителния лист.

Необходимо ли е в случая изрично прехвърляне с отделен договор и на вземането и за деликтно обезщетение срещу съдебния изпълнител, при условие, че е придобито основното субективно съдебно признато право по изпълнителния лист и правото цесионерът да замести, като взискател цедента в отношенията със съдебния изпълнител. Въпросите по п.5ти са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно.

Ответникът И. Т. Ч. в писмен отговор, чрез адв.А. Т. е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Третото лице помагач на страната на ответника ЗК”Лев Инс” АД, чрез юрисконсулт Н. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Третите лица помагачи на страната на ответника „К. Р. Г.” АД и „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД не са изразили становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл.

2

283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. чл. 441, ал.1 от ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е приел за неоснователни релевираните от ответника възражения за недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като не е конституиран като страна в изпълнителното производство, доколкото съдебният изпълнител е бил уведомен за сключения договор за цесия след приключване на изпълнителното дело. Прието е, че процесуалната легитимация е принадлежността на правото на иск като с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК е отречено /освен в изрично уредените от закона случаи/ правото на иск на лицето, което не е носител на засегнатото право. Според съда процесуално легитимирана страна е тази, която претендира, че е притежател на материалните права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. Приел е, че въпросът относно титулярството в правоотношението /кой е носителят на правото да получи защита/ е преценка относно активната материална легитимация, която се извършва с акта по същество на спора. Посочено е, че разпоредбата на чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК не съдържа ограничение по отношение на субектите, които могат да претендират обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по този ред. Съдът е приел, че освен страните в изпълнителното производство /взискател и длъжник/ това може да е всяко трето за изпълнението лице, което твърди противоправно действие/бездействие на съдебния изпълнител, което пряко е рефлектирало върху правната му сфера и му е причинило вреди.

Изведен е извод, че обстоятелството, че ищецът не е конституиран като страна в изпълнителното производство е неотносимо към преценка допустимостта на предявения иск в настоящото производство.

Прието е, че отговорността на частните съдебни изпълнители за причинени на страните в изпълнителното производство или на трети лица вреди е уредена в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, съответно чл. 74 от ЗЧСИ. Позовал се е на чл. 441 от ГПК, според който частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Според чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Направен е извод, че по своята правна същност професионалната отговорност на частния съдебен изпълнител е деликтна, поради което за да може същата да бъде ангажирана следва да са се осъществили следните юридически факти: 1) действие на частен съдебен изпълнител при, по повод или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при осъществяване на принудителното изпълнително производство: 2) противоправност на действията му/бездействия; 3) причиняване на вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди и 5) вина на съдебния изпълнител, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага. Приел е, че 3 действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.

Съдът е приел, че по реда на Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Посочил е, че определящ е вида дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Прието е, че при иск предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.

Цитирана е практика на ВКС - решение № 264/08.04.20Юг. по гр.д. №.474/09г. на ВКС, IV ГО, решение №.120/08.07.2011г. по т.д. №.1123/10 на ВКС, ТК, II ТО, решение № 281 от 10.12.2014г. по гр.д. № 3219/2014г. на ВКС, III ГО и др.

Прието е, че в конкретния случай елемент от правопораждащия претенцията фактически състав е и установяване съществуването на валидно правоотношение по договор за цесия с предмет - вземане за деликтно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на противоправно действие на ответника в качеството му на орган по принудително изпълнение.

Приел е, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител се състои противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че в полза на „А.“ ЕООД бил издаден на 30.07.2013г. изпълнителен лист по гр.д. № 17495/2013г. по описа на СРС, 67 състав, с който „О.“ ЕООД е осъден да заплати на кредитора сумата 21 000 лв. — главница и сумата 3 429, 79 лв. лихва за забава. Въз основа на молба от 07.10.2013г. на „А.“ ЕООД било образувано изпълнително дело № 636/2013г. по описа на ЧСИ И. Ч., с район на действие СГС, peг. № 783 на КЧСИ, с предмет - принудително събиране на присъдените с изпълнителния лист от 30.07.2013г. парични вземания. С протокол от 08.10.2013г. това изпълнително дело било присъединено към изп. дело № 315/2012г. по описа на същия съдебния изпълнител, по което взискател е „К. Р. Г.“ АД, а длъжник - „О.С“ ЕООД.

Прието е, че по изпълнителното дело е представено пълномощно, въз основа на което взискателят „А. В“ ООД упълномощава адв. С. М. да представлява дружеството във връзка с 4 присъединяването му като взискател по изпълнително дело № 315/2012г. по описа на ЧСИ И. Ч.. С молба, подадена по електронната поща на 11.10.2013г. взискателят е посочил банкова сметка, по която следва да се превеждат събраните от длъжника суми.