Решение № 1437 от 24.11.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. Бургас, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120104813 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявените от Р. Р. А. против ОУ „Х. Б.“ – с.

Т******* и изменени в съдебно заседание искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 1/ сумата от 30,00 лв. брутно (23,25 лв. нетно), представляваща неплатена част от допълнително възнаграждение за професионална квалификационна степен (ПКС), дължимо за периода м. 07 – м. 09.2018 г. (по 10 лв. месечно), ведно с мораторна лихва в общ размер от 5,86 лв., дължима върху всяка месечно вземане, считано от 6-то число на месеца, следващ задължението, до 01.07.2021 г.; 2/ сумата от 1 721,13 лв. брутно (1 335,67 лв. нетно), представляваща неплатена част от дължими трудови възнаграждения за периода м. 10.2018 г. – м. 08.2019 г. вкл., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 261,79 лв., дължима върху неплатените трудови възнаграждения за периода от датата на възникване на задължението за плащане (06-то число на следващия месец) до 01.07.2021 г., и ведно със законната лихва върху главницата от 1 721,13 лв., считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.

Ищцата твърди, че през периода 14.02.2011 г. - 24.08.2019 г. е работила в ответното училище като „*****“, с образование – ******, *******, с ****************** степен (ПКС), като за периода м.07 – м.09.2018 г. вместо полагащото й се допълнително трудово възнаграждение за ПКС в размер на по 70 лв. месечно са й били платени по 60 лв. месечно, а за периода м. 10.2018 г. – м. 08.2019 г. не са били изплатени в пълен размер полагащите й се месечни трудови възнаграждения, като неплатените суми са в общ размер от 1 721,13 лв. и включват основното трудово възнаграждение и „**************“, а поради допуснатата от ответника забава същият дължи и обезщетения за забавено плащане в претендираните по делото размери. Ищцата се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа исковете, ангажирани са доказателства. В последното съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско 1 възнаграждение и искане същото да бъде намалено до установения минимум.

Така предявените искове са с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че исковете са неоснователни и се моли същите да бъдат отхвърлени. Твърди се, че съгласно Вътрешните правила за работната заплата до 01.10.2018 г. допълнителното трудово възнаграждение за * * ПКС е било в размер на 60 лв., поради което предявените искове за главницата от 30 лв. и за мораторна лихва върху нея са неоснователни. Оспорена е и другата претенция на ищцата, като се твърди, че през периода 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г. основната работна заплата на заемащите длъжността „***********“ в ответното училище е била в размер на 792 лв., а от 01.01.2019 г. тази заплата е била увеличена на 955 лв.

Оспорена е и претенцията за заплащане на мораторна лихва, като се твърди, че такава не се дължи, тъй като ответното училище няма вина за евентуална забава при изплащането на заплатите на ищцата, поради факта, че изплащането им се извършва след постъпването на средствата от делегираните бюджети за съответния месец, а същите често са закъснявали.

Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, евентуално мораторните лихви да бъдат присъдени от момента на постъпване на средствата от държавния бюджет. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, а това се установява и от представеното трудово досие на ищцата, че същата е работила в ответното училище през периода 14.02.2011 г. – 24.08.2019 г. на длъжността „************“, ******************** степен.

Видно от трудовото досие на ищцата, със сключено на 29.09.2017 г. допълнително споразумение към трудовия й договор е променен размерът на трудовото й възнаграждение, считано от 01.09.2017 г., като основното й трудово възнаграждение е увеличено на 852,00 лв., определено е допълнително възнаграждение за прослужено време – 23 %, равняващо се на 195,26 лв., както и възнаграждение в размер на 60 лв. за ** ПКС.

С Допълнително споразумение № 19/01.10.2018 г. основното трудово възнаграждение на ищцата е било увеличено на 888 лв., считано от 01.09.2018 г., определено й е допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 23 %, равняващо се на 213,12 лв., както и възнаграждение в размер на 60 лв. за **ПКС, като под споразумението е вписан следният текст: „Възразявам относно сумата за ПКС”.

На 25.01.2019 г. е било сключено ново допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата, с което основното й трудово възнаграждение е било увеличено на 955 лв., считано от 01.01.2019 г., определено е допълнително възнаграждение за прослужено време – 24 %, равняващо се на 229,20 лв., както и възнаграждение в размер на 80 лв. за ** ПКС, като от тогава до прекратяване на трудовото правоотношение между страните размерът на трудовото възнаграждение на ищцата не е бил променян.

По делото е представено копие на колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г., в чл. 29 на който са определени минималните размери на основните работни заплати в системата на предучилищното и училищното образование, като за заеманата от ищцата длъжност „***********“ е определено минимално основно трудово възнаграждение в размер на 955 лв., а в чл. 36 са определени минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, като за ** ПКС е предвидено то да бъде 70 лв., но и в двата члена е предвидено, че тези минимални размери се прилагат от влизане на съответното РМС за 2 увеличаване на стандартите за делегираните от държавата дейности по образованието, а не от влизането в сила на КТД.

Представено е и копие на Анекс към горепосочения КТД от 29.11.2018 г., съгласно който средствата в размер на 330 млн. лв., получени за делегираните от държавата дейности по образование, определени с РМС № 770/30.10.2018 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности, се изразходват за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като тези средства се разпределят считано от 01.01.2019 г.

По делото са представени Вътрешни правила за работната заплата в ответното училище (ВПРЗ), които са в сила от 01.09.2017 г., в чл. 7 на които са посочени видовете трудови възнаграждения, полагащи се на работещите в училището по трудови правоотношения, а именно основно и допълнителни трудови възнаграждения, като допълнителните възнаграждения са два вида: с постоянен характер, в която група влизат възнагражденията за придобит трудов стаж и професионален опит, възнагражденията за професионално-квалификационна степен и педагогическа стъпка в размер на 3 лв. за всяка година стаж по специалността до 10 години и 4 лв. над 10 години до 25 години стаж по специалността, като на професионалния бакалавър не се добавя стъпка към минималната заплата за ******/************ с *********** образование. В чл. 8, ал. 1 на вътрешните правила са посочени минималните размери на основната работна заплата на педагогическия персонал, като за длъжността „**************“ е определен минимален размер от 792 лв., а в ал. 6 е предвидено, че конкретните размери на индивидуалните работни заплати се договарят между работодателя и работещите по трудово правоотношение, в рамките на утвърдения бюджетен кредит средства за работни заплати и се определят в индивидуалния трудов договор. В чл. 16 от ВПРЗ е разписано, че месечните индивидуални работни заплати се изплащат на една или две части, както следва: аванс – до 20-то число на месеца, за който е положен трудът и за който се начислява работната заплата, и заплата – до 5-то число на следващия месец. Относими в настоящия случай са и разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от ВПРЗ, съгласно които в брутната работна заплата на персонала на ОУ „Х. Б.“ се включва и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1 % от индивидуалната основна заплата за всяка година трудов стаж, като това възнаграждение има постоянен характер, както и допълнително трудово възнаграждение за ПКС, което също е с постоянен характер и което за ** ПКС е в размер на 60 лв. месечно.

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, съгласно която през периода м. юли – м. септември 2018 г. на ищцата е начислено и платено допълнително възнаграждение за ** ПКС в предвидения в трудовия й договор брутен размер от 60 лв. месечно. Вещото лице също така е установило, че през периода м. септември 2017 г. - м. август 2018 г. вкл. на ищцата е било изплащано основно трудово възнаграждение в определения в трудовия й договор размер от 852 лв. През м. септември 2018 г. на ищцата е било изплатено основно трудово възнаграждение в размер на 888 лв., колкото е определеното такова с допълнителното споразумение към ТД от 01.10.2018 г., през м. октомври, ноември и декември 2018 г. на ищцата е било начислено и платено основно трудово възнаграждение в размер на 792 лв., т.е. с 96 лв. по-малко от предвидения в трудовия й договор размер, а от 01.01.2019 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е изплащано основно трудово възнаграждение в размер на 955 лв., колкото е уговорено в допълнителното споразумение към ТД от 25.01.2019 г. Вещото лице също така е посочило, че пред Инспекцията по труда работодателят е обяснил, че намалението на работната заплата за периода октомври – декември 2018 г. е със сумата за т.нар. педагогическа стъпка, възлизаща на 96 лв. за ищцата (24 години трудов стаж х 4 лв.). През м. ноември 2018 г. на ищцата е била изплатена педагогическа стъпка за м. октомври и ноември 2018 г. в размер на 176 лв. (по 88 лв. месечно), като сума в същия размер й е била 3 платена и през м. декември 2018 г., след което суми за педагогическа стъпка не са изплащани.

При така представените от страните доказателства, съдът намира, че предявеният главен иск за заплащане на сумата от 30 лв., представляваща неплатена част от допълнително възнаграждение за ** ПКС, дължима за периода м. юли – м. септември 2018 г., е неоснователен, а искът за заплащане на сумата от 1 721,13 лв., представляваща неплатена част от дължими брутни трудови възнаграждения за периода м. 10.2018 г. – м.

08.2019 г. вкл., е частично основателен по следните съображения:

В случая се установи, че страните са били в трудово правоотношение, основаващо се на сключен между тях трудов договор и допълнителни споразумения към него, в които са били определени и размерите на полагащите се на ищцата трудови възнаграждения – основно и допълнителни с постоянен характер, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ.

Установи се също така, че по отношение на ищцата се е прилагал и КТД, в който за част от процесния период е бил определен по-висок размер на минималното основно трудово възнаграждение, както и по-висок размер на допълнителното възнаграждение за ** ПКС, но в КТД също така е предвидено, че тези по-високи размери не се прилагат от влизането в сила на колективния договор, а от влизане в сила на РМС за увеличение на стандартите за делегираните бюджети, като в Анекс към КТД от 29.11.2018 г. е предвидено, че получените средства в размер на 330 млн. лв. за делегираните от държавата дейности по образование, определени с РМС № 770/30.10.2018 г., ще се изразходват за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти, но тези средства ще се разпределят считано от 01.01.2019 г.