Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 19.11.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 537/2023
Вид
Решение № 221
Подписан
19.11.2024
В сила
18.02.2025
Състав
Ангелина Гергинова Гергинска

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. **, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100537 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ** М. И., с ЕГН ********** и А. М. З., с ЕГН **********, с която същите са предявили против Община ** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответната страна, че ищците са собственици на дворно място с площ от 1630 кв.м., находящо се в с. **, община **, при съседи: път, ** и река, от който имот 595 кв.м. попадат в урбанизирана територия, а по скица са 594 кв.м., и съставляват Имот с идентификатор ** по КККР, като друга част от имота с площ от 670 кв.м. попада в Поземлен имот с идентификатор **, местност „Орловица“, землището на с. **, община **, стопанисван от общината, вид територия – земеделска, категория 4, НТП Зеленчукова градина, с обща площ от 4605 кв.м., стар номер **, а останалата част от имота с площ от 365 кв.м. попада в Поземлен имот **, стопанисван от общината, вид територия – земеделска, категория – 5, НТП Пасище, с обща площ от 11457 кв.м., стар номер **.

В исковата молба е изложено, че наследодателят на ищците – тяхната майка – ** М., ЕГН **********, е притежавала процесния имот, за който ищците твърдят, че представлява един двор, с ясно очертани граници, никога не е разделян по какъвто и да е било начин, бил е владян от майка им повече от 50 /петдесет/ години, като преди това е бил собственост и на техните баба и дядо, и винаги е бил тяхна собственост. Считат, че техните 1035 /хиляда тридесет и пет/ кв.м. трябва да бъдат отделени от поземлени имоти с идентификатори ** и **, в които те попадат, и да им бъдат възстановени, тъй като те са собственици на имота. Сочат, че процесният имот никога не е 1 внасян в ТКЗС, като твърдят, че неправилно същият е записан на Община ** като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, което обстоятелство обуславя правния им интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът, Община **, не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Не представя доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК: всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Чрез предявения положителен установителен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху спорната недвижима вещ им принадлежи.

Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищците следва да установят обстоятелствата, на които основават своето право на собственост върху процесния имот – наследство и давностно владение. В настоящия случай е налице интерес от съдебно-потвърдително установяване правото на собственост на ищците върху спорния имот по отношение на ответника, тъй като част от този имот е бил отреден за общински.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 77-01994/08.10.2021 г., издадено от Община **, от което е видно, че ищците са наследници по закон на ** М., с ЕГН **********, починала на 05.10.2021 г.

Видно от представения по делото нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит въз основа на наследство и давностно владение № 160, том IV, рег. № 2812, дело № 799/2002 г., наследодателката на ищците – ** М., ЕГН **********, е призната за собственик на дворно място, находящо се в с. **, община **, с площ от 1630 кв.м., от които 595 кв.м. се намират в строителен полигон, а 1035 кв.м. са част от имот № 006206 по картата на землището на с. **, временно стопанисван от Община **, при съседи на имота: път, ** и река.

По делото е представена скица на поземлен имот № 15-93544011.10.2020 г., визуализираща поземлен имот с идентификатор **, находящ се в землището на с. **, местност „Паунова махала“ с площ от 594 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана.

По делото е представена и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот, собственост на ** М. в землището на с. **, община **, описан в НА № 136/20.12.2002 г., том IV, рег. № 1464, дело № 771/2002 г. на Служба по вписванията – гр. ** и поземлени имоти с идентификатори ** и **, в землището на с. **, община ** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-37/03.06.2016 г. на ИД на АГКК и изменени със Заповед № РД-18-2121/26.02.2019 г., от която е видно, че в действителност е налице частична идентичност на посочените имоти, така, както е посочено и в 2 исковата молба.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел – Венетка И.а Николова, наследодателката на ищците – Верка М. приживе е притежавала процесния имот в с. **, община **, „Паунова махала“ с площ от около 1500 – 1600 кв.м. Твърди, че до преди три години наследодателката на ищците и нейните близки са обработвали имота – засаждали са лук и картофи, и са били оградили същия с колове и бодлива тел. Свидетелката сочи, че процесният имот винаги е бил на Верка, като не знае някога някой да е оспорвал собствеността й, нито да са променяни границите на този имот. Твърди, че имотът е в населеното място, като отгоре е къщата, а отдолу – градина, както и че в цялото село имотите никога не са влизали в ТКЗС, а само ливадите извън населеното място.

С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира предявеният иск за основателен по следните съображения:

Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, ищците следва да проведат главно и пълно доказване на факта, от който произтича правото им на собственост и насрещно доказване относно наведените от ответната страна възражения. Доколкото ответната община не противопоставя възражения по предявения иск, то за ищците не е налице необходимостта от насрещно доказване.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността, правото на собственост се придобива, чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В конкретния случай, по безспорен и несъмнен начин е доказано, че наследодателката на ищците е владяла процесния имот в границите, в които същият се претендира, добросъвестно, непрекъснато и безспорно в продължение на десетилетия, като го е владяла така и до момента на своята смърт. Този извод настоящият съдебен състав извежда от събраните по делото и неоспорени от страните гласни и писмени доказателства. Ищците в настоящия съдебен процес успяха да докажат, че процесният имот е бил придобит от техния наследодател на законово основание. В хода на производството се установи, че ** М. е упражнявала необезпокоявано и явно фактическа власт за себе си върху този имот в границите и размерите, в пределите на исковата претенция, в продължение на повече от петдесет години. Установено е, също така, и обстоятелството, че, процесният имот от 1035 кв.м., описан и в НА № 160, том IV, рег. № 2812, дело № 799/2002 г., реално представлява част от дворно място, собственост на наследодателката на ищците и ползвано от нея като едно цяло дворно място, като същият никога не е внасян в ТКЗС и неправилно е записан на Община ** като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, според която, след като един земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен като собственост на общината, то липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да търсят своето право на собственост, като 3 установяват това по съответния ред. Чл. 10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилагат само по отношение на одържавени имоти.

По делото няма доказателства праводателят на ищците да е губил правото си на собственост върху процесния имот и по-конкретно последният да е включван в кооперативи. В Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 430/2010 г. I-во г. о. се приема, че по отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са ги придобили, макар и не в законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но реално не са отнети, т.е. налага се изводът, че когато имотите въобще не са отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по съответния ред.

В тази насока е и Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. второ ГО, на ВКС, където е прието, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска частна собственост, ищецът следва да докаже само обстоятелствата, свързани с чл. 79 ЗС.

При липса на каквито и да било доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или общината, чрез настъпване на конкретни факти, не може да се приеме, че имотът е общински и ответникът не се легитимира като собственик. В настоящия случай, обаче, липсват данни и за актуване на имота като общинска собственост.

ВКС уточнява, че, ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност.

За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен, или отнет по друг начин, и следователно е подлежал на реституция п о ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че той подлежи на реституция по ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. С оглед изложеното и при липса на доказателства, представени от ответната страна, общината да е придобила имота на друго правно основание, следва да се направи извод, че процесният имот е запазил статута си на частна собственост и е могъл да бъде обект на придобивна давност. В тази насока е и постоянната практика на ВКС на РБ в решения, постановени по реда на чл.

290 от ГПК.

4

Ответникът от своя страна не е дал отговор на исковата молба, нито е представил доказателства за придобиване на имота по друг способ, различен о т чл. 19 от ЗСПЗЗ, по силата на който имотът служебно е записан на Общината.

По делото се доказа, че до 2021 г. (годината на смъртта на майката на ищците) в процесния имот е живеела майката на ищците и е упражнявала фактическата власт. След нейната смърт и до настоящия момент, ищците упражняват фактическата власт върху претендирания имот, като владението им е притежавало всички признаци, изискуеми от нормата на чл. 68 от ЗС.

Предвид изложеното, съдът приема, че ищците притежават правото на собственост върху недвижимия имот – предмет на делото, придобивайки го по наследство от тяхната майка, която от своя страна го е придобила по оригинерен начин, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС – чрез непрекъснато владение в продължение на над 10 години, в частност – владение, продължило над 20 години. Владението й не е смущавано и прекъсвано от други лица. Тези обстоятелства се установяват от показанията на всички разпитани свидетели.

По тези съображения съдът приема, че в случая ищците са собственици на: 1/ дворно място, представляващо част от ПИ с идентификатор **, област София, община **, с. **, м. „ОРЛОВИЦА“, стопанисвано от общината, вид територия – земеделска, категория 4, НТП Зеленчукова градина, целият с площ от 4605 кв.м., стар номер **, която част е с площ от 670 кв.м. и е нанесена като обособена в комбинирана скица за пълна и частична идентичност, изготвена от „****“ ООД (лист 6 от делото) и 2/ дворно място, представляващо част от ПИ с идентификатор ********0, област София, община **, с. **, м. „*“, стопанисвано от общината, вид територия – земеделска, категория 5, НТП Пасище, целият с площ от *кв.м., стар номер **, която част е с площ от 365 кв.м. и е нанесена като обособена в комбинирана скица за пълна и частична идентичност, изготвена от „*“ ООД (лист 6 от делото), поради което предявената от тях претенция по чл.124, ал.1 от ГПК е основателна спрямо ответника Община ** и като такава, следва да бъде уважена.