Решение № 45 от 21.09.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пещера, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. А.а при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. А.а Административно наказателно дело № 20265240200123 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59- 63 от ЗАНН.

Предмет на обжалване е Електронен фиш № 8506060662, издаден от МРРБ, агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 179, ал.3 от Закона за движение по пътищата във вр. чл. 187а, ал. 1от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Г. А. К. от гр.** , е наложена „глоба“ в размер на 300 лева (153.39 евро), за извършено от него нарушение по чл.139,ал.6 от ЗДвП.

В жалбата се моли съда да отмени атакувания ЕФ на основание изтекла давност за преследване на нарушителя с присъждане на направените по делото разноски.В насроченото открито съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Ю. моли да се отмени атакуваният ЕФ с присъждане на разноски.

АНО чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 19.01.2023 година в 14:36 часа с устройство № 10562, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси п о чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , монтирано на път 37км.166+604, с посока Намаляващ километър,включен в обхвата на пътната мрежа е бил заснет ППС лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 2.0 ХДИ" с рег. № *** с технически допустима максимална маса от 1850 в община Батак като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1от 1

Закона за пътищата,с което е извършено нарушение по чл.139,ал.6 от ЗДвП.

Впоследствие е установен собственика, на който е регистрирано ППС, като на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 2 от Закона за движение по пътищата на Г. А. К. от гр.Батак, е наложена глоба в размер на 300 лева.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е. в административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на отговорността, като материалноправен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство, съгласно чл. 24, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателно производство не се образува, а образуваното следва да бъде прекратено. На второ място – законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс .

В Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности – т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН.

От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите 2 на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК , и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в административнонаказателното производство.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК .

Абсолютната давност изключва наказателното

/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК . В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП.

Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години.

С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК .

В процесния случай ЕФ е издаден 19.01.2023 година, от която дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на ЕФ, а ЕФ е връчен на 09.06.2026 г., като няма доказателства давността да е спирана или прекъсвана, а и не се твърдят такива обстоятелства. При това положение следва, че обикновената давност е изтекла на 19.06.2026 г., т. е. преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед на което възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение е погасена преди връчването на ЕФ. Отново следва да се подчертае, че липсват доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност, поради което тя следва да се приложи, респ. безпредметно е обсъждането на абсолютната преследвателна давност, която би имала значение в случай, че обикновената давност е спирана 3 или прекъсвана.

По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй като административно-наказателната отговорност е погасена поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т.

5 от НК.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата, такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е представил пълномощно и договор за правна помощ/лист 38 от делото/, в който е договорено и заплатено в брой възнаграждение на адвокат от 200 евро,поради което в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 200 евро.

Така мотивиран, Пещерският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло ЕФ № 8506060662 , с който на Г. А. К. с ЕГН-********** от ** е наложена глоба в размер на 153.39 евро(триста лева) за извършено нарушение по чл.139,ал.6 от ЗДвП.

П Р Е К РАТ Я В А образуваното административно наказателно производство, по което е издаден ЕФ 8506060662 на А"ПИ".

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" към МРРБ- гр. София да заплати на Г. А. К. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4