Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 05.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6354/2025
Вид
Решение № 19
Подписан
05.01.2026
В сила
27.05.2026
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл.2, ал.1, т.1 · Закон за публичните предприятия
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110206354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. М. П. против наказателно постановление № КПК-НП-34/18.02.2025 г., издадено от за председател на КПК, с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева за извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от КПК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление. Твърди се, че същото е издадено при непълно изяснена от страна на АНО фактическа обстановка. Посочва се, че жалбоподателят не е задължено лице по чл.6, ал.1 от ЗПК, тъй като е бил независим член на *** на УМБАЛ „********“ ЕАД, като отговорността му е била ангажирана посредством три наказателни постановления, в които са посочени три различни правни основания. Твърди се, че УМБАЛ „********“ ЕАД не е учреждение по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК, не представлява бюджетна организация, а търговско дружество, създадено по реда, предвиден в Търговския закон. Излагат се доводи, че жалбоподателят изрично е декларирал, че не кандидатства за представител на държавата в *** на дружеството, като се прави подробен анализ на фигурата на „независимия 1 член“ в публично предприятие. Счита, че обжалваното НП не съдържа мотиви. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. А., в съдебно заседание моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като същото намира за мотивирано в достатъчна степен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

УМБАЛ „********“ ЕАД е публично предприятие, като едноличен собственик на капитала е Министерство на здравеопазването.

Със заповед № РД-16-136/23.02.2021 г. на министъра на здравеопазването бил открит конкурс за избор на членове на органи за управление - ******* на УМБАЛ „********“ ЕАД за позиции, както следва:

1.независим член - един; 2. представител на държавата - един; 3. представител на държавата - един, който отговаря на изискванията на чл. 63, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. В резултат на проведения конкурс на първо място били класирани следните лица: по позиция 1 - независим член - Б. М. П.; по позиция 2 - представител на държавата - проф. д-р Й. В. У.; по позиция 3 - представител на държавата, който отговаря на изискванията на чл. 63, ал. 1 от Закона за лечебните заведения - Л. Л. П..

2

С протокол № РД-16-285/15.04.2021 г. на едноличния собственик на капитала на УМБАЛ „********“ ЕАД посочените лица били определени за членове на *** на дружеството, като Б. П. бил избран за председател. Това обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 21.04.2021 г.

С протокол № РД-16-274 от 19.06.2024 г. на едноличния собственик на капитала на УМБАЛ „********“ ЕАД за членове на *** били определени К.

Н. Н. – независим член, Й. В. У. и Л. Л. П. – представители на държавата, като на 25.06.2024 г. в ТРРЮЛНЦ жалбоподателят П. бил заличен като член на ***.

На 14.08.2024 г. в дирекция „Публичен регистър" на КПК била направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси по чл. 51, ал. 1, т. 1-7, т. 10 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК в едномесечен срок от освобождаване от публична длъжност.

При проверката свидетелката М. И. Т. -. - заемаща длъжността главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, приела, че Б. М. П. като член на *** в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „***** е задължено лице по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК и не е подал в законоустановения срок декларация по образец съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. С оглед на това П. бил поканен да се яви в КПК за съставяне на АУАН, но съшият посочил, че не може да яви лично и да бъде съставен в негово отсъствие.

Свидетелката М. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КПК-АУАН-ПР-2109/23.08.2024 г. срещу Б. М. П. за извършено на 26.07.2024 г. нарушение на чл.52, ал.1, т.3, вр. чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, като впоследствие на 03.09.2024 г. препис бил връчен на П., който вписал, че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № КПК-НП-34/18.02.2025 г. от за председател на КПК, с което на основание чл. 115, ал.1 от ЗПК на П. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева за извършено нарушение на чл. 52, ал.1, т. 3, вр. чл. 49, ал.1, т. 2 от КПК. НП било връчено на 03.04.2025 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от 3 показанията на свидетеля М. И. Т. -., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – писмо с вх. № КПК-31520/04.07.2024 г. от зам. министър на здравеопазването; покана за явяване за съставяне на АУАН с изх. № КПК-9330/14.08.2024 г.; констативни протоколи за уведомяване по телефон; известия за доставяне; справка от ТРРЮЛНЦ; заповед № КПК-ПР-06-305/23.07.2024 г. на за председател на КПК; справки от Регистър на лица, заемащи публични длъжности; справка от КПК; заповед № РД-16-136/23.02.2021 г. на министъра на здравеопазването; протокол № РД-16285/15.04.2021 г. на едноличния собственик на капитала на УМБАЛ „********“ ЕАД; справка от МЗ с изх. № 11-03-150/04.12.2025 г.

Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетелката М.. Съдът кредитира показанията й като логични, последователни и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От представените справки от МЗ и КПК се установява, че Б. М. П. е бил избран за независим член на *** на УМБАЛ „*****“, като не е подавал декларация за имущество и интереси по чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.), доколкото не е бил задължено лице по отменения закон.

Горепосочените дати на вписвания на промени в обстоятелствата по партидата на публичното дружество се установяват от приложената към административнонаказателната преписка справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва констатацията на АНО, че не е подал декларация в посочения в НП срок, а излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и поддържа, че изобщо не е бил задължено лице по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и 4 процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Налице е съответствие между АУАН и НП относно основанието, въз основа на което се приема, че П. е задължено лице по чл.6, ал.1 от ЗПК, като и в двата процесуални акта в тази връзка е посочена т.50.

Обстоятелството, че в рамките на други административнонаказателни производства срещу жалбоподателя отговорността му е била ангажирана по т.46 и по т.51 по никакъв начин не рефлектира върху правото му на защита в настоящото производство, което е изцяло самостоятелно и отделно.

Неоснователни са и доводите за липса на мотиви, като жалбоподателят не е имал пречки да разбере в какво качество е ангажирана отговорността му, а именно като член на *** на УМБАЛ „*****“ ЕАД.

Съдът обаче намира, че жалбоподателят не е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, доколкото не се явява задължено лице по чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК, респективно не е имал задължение да подаде декларация за имущество и интереси на основание чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК в едномесечен срок от освобождаването му от длъжност. Б. М. П. е заемал длъжността член на *** на УМБАЛ „*****“ ЕАД, което е публично предприятие по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Закона за публичните предприятия (ЗПП) - търговско дружество с над 50 на сто държавно участие в капитала, респективно не попада сред изброените в чл.6, ал.1, т.50 от ЗПК бюджетни учреждения, организации и лица, а представлява дружество по смисъла на т.51 от същата разпоредба.

Предвид това основателни са доводите в жалбата, че изначално членовете на 5 органите на управление на публичното предприятие УМБАЛ „*****“ не са задължени лица по т.50, както е прието в АУАН и НП. Видно от събраните в хода на делото доказателства и изричната справка от МЗ (явяващ се едноличен собственик на капитала), обаче П. е бил независим член на ***, а не представител на държавата. По аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПП, съгласно която не са независими членове представителите на държавата в органите на управление и контрол на публичните предприятия, се налага изводът, че жалбоподателят не попада и в обхвата на лицата по чл. 6, ал. 1, т.

51 от ЗПК, тъй като не е представител на държавата в *** на дружеството.

Предвид това за него не е било налице задължение за подаване на декларация за имущество и интереси по чл. чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (в този смисъл решение № 14370 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2126/2025 г. по описа на АССГ; решение № 1349 от 13.01.2025 г., постановено по адм. дело № 10418/2024 г. по описа на АССГ).

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като издадено в противоречие с материалния закон.

Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, е заплатено изцяло и в брой възнаграждение в размер на 1200 лева. Така определеният размер надхвърля минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното възражение за прекомерност следва да бъде уважено. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 363, 02 евро (равностойността на 710 лева), който съответства на предвиденото в чл.7, ал.2, т.1 и ал.9 от Наредбата, като се съобрази и броят на проведените съдебни заседания по делото.