Решение № 306 от 20.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100508353 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 20066941 от 15.03.2021г. по гр.д. № 17674/2019г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав е осъдена М. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ж.к.„**** да заплати на „Ц.Г.М.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ сумата от 2 385,10 лева – обезщетение за вреди в размер на стойността на ценни образци – билети и абонаментни карти за пътуване с масов градски транспорт на територията на гр. София, установена на 03.10.2018г., за което е издадена заповед № РД-23-54/05.10.2018г. на изпълнителния директор на „Ц.Г.М.” ЕАД, ведно със законна лихва от 26.03.2019г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 62,94 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.12.2018г. до 25.03.2019г., като наравно с това е отхвърлен иска по чл.86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 115, 28 лева и за периода от 03.10.2018г. до 21.12.2018г.

Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата М. Б.

Ш., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в осъдителната част, при наведени твърдения за неправилност и необоснованост. По същество излага подробни възражения срещу правните изводи на

1 първоинстанционното решение, приемащи, че работодателят, в лицето на „Ц.Г.М.” ЕАД, е осигурил условия за изпълнение на отчетническите функции на ответницата, респективно за последната е съществувала възможност да предотврати извършената кражба на ценни образци. Изводът на първоинстанционния съд в тази част бил неправилен, доколкото работното място на ответницата било недобре оборудвано – с един единствен рафт на нивото на прозореца, през който са били извършвани продажбите на процесните ценни образци. Излага съображения, че работодателят е следвало да осигури задължително втори рафт, където да се държат събраните суми пари преди предаването им на инкасо. В допълнение към това въпросната каса поначало била изключително натоварена, доколкото обичайно след почивките се събирали опашки от по десетина души. В конкретния случай, от първоинстанционното решение за ответницата не ставало ясно коя точно била дължимата грижа, която същата, в качеството на отчетник, е можела да положи за предотвратяване на случилата се кражба. В тази връзка, ответницата счита кражбата за обективна и непредотвратима причина за нанесената щета на „Ц.Г.М.” ЕАД, която била с установен произход. По тези причини липсвало противоправно поведение от страна на ответницата, респективно законовата презумпция за вина по чл. 207 от КТ следвало да се счита за оборена и отчетническата отговорност на М. Б. Ш. да не бъде реализирана. Не на последно място, прави възражение срещу първоинстанционното решение, твърдейки че СРС не е обсъдил в мотивите си доказателствата в тяхната съвкупност, което било дало отражение върху правните изводи на първоинстанционния съд. Поради всичко това моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да отхвърли изцяло предявения иск по чл. 207 от КТ.

Въззиваемата страна „Ц.Г.М.” ЕАД не взема становище по депозираната въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Решение № 20066941 от 15.03.2021г. по гр.д. № 17674/2019г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер и период, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 2

331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоистанционното решение за правилно и обосновано.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно субективно съединени искове при квалификацията на чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Ц.Г.М.“ ЕАД срещу М. Б. Ш. за сума от 2 385,10 лева – обезщетение за вреди в размер на стойността на ценни образци – билети и абонаментни карти за пътуване с масов градски транспорт на територията на гр. София, установени на 03.10.2018г., за което е издадена заповед № РД-23-54/ 05.10.2018г. на изпълнителния директор на „Ц.Г.М.” ЕАД, ведно със законна лихва от 26.03.2019г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и за сумата от 115,28 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.10.2018г. 25.03.2019г.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- трудов договор № РД-12-1М-54/14.11.2016г. и допълнително споразумение към него № РД-12-2М-749/01.08.2017г., се установява, че между „Ц.Г.М.” 3

ЕАД и М. Б. Ш. съществува трудово правоотношение, по силата на което ответницата работи при ищеца на длъжност „касиер/абонаментни карти“ в Дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“, Отдел „Маркетинг“; сектор „Продажби“, звено „Пунктове за продажба“, с основно месечно възнаграждение от 663,00 лева, впоследствие размера на което е увеличено на 703,00 лева. Не е спорно също, а и от длъжностната характеристика към трудовия договор се установява по делото, че заеманата от ответницата длъжност има отчетнически функции, тъй като в това качество тя приема, съхранява и продава ценни образци, сред които превозни документи за пътуване с градския транспорт на територията на гр.

София (карти и билети), талони за паркиране на територията на гр.

София, билети от игри на Държавната лотария и други подобни. В резултат от продажбата на тези ценни образци, ответницата съхранява постъпилите при нея парични средства и ежедневно ги отчита по установен ред в края на работния ден. От представената длъжностната характеристика и декларация, подписана от М. Б. Ш. на 14.11.2016г. се установява, че ответницата е била запозната с Инструкция за безопасна работа на персонала в сектор „Продажби“ към дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“, приета с протокол № 9/25.03.2015г. и действаща в конкретната дирекция към „Ц.Г.М.” ЕАД, съобразно която в т.2.4 и т.2.5 ответницата е следвало да съхранява паричните суми и ценните образци в специални шкафчета на работното място или метални (преносими) каси, а остатъка да държи в метална каса или метален шкаф, заключени и с изваден ключ от ключалката.

Освен това, тя била длъжна да държи върху работния плот минимални количества ценни образци и парични средства, поставени така, че да не са достъпни за външни лица през отвора на гишето. От представените по делото доказателства – Постановление за спиране на наказателно производство от 10.12.2018г. по ДП № 3382 ЗМК 2039/2018г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 34117/2018г. по описа на СРП; протокол с per. № ВК3939/10.10.2018г. и инвентаризационен опис от 03.10.2018г. по описа на „Ц.Г.М.“ ЕАД, доклад с рег.№ ВК-3995/15.10.2018г. на директора на Дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“ и писмени обяснения от М. Б. Ш. с вх. № ВК-3995/22.10.2018г. по описа на „Ц.Г.М.“ ЕАД, се установява, че на 03.10.2018 г. е извършена кражба от обекта на парична сума в размер на 2385,10 лева, получена от продажба на ценни образци. Кражбата е извършена 4 от неизвестно лице, а от извънсъдебните признания на ответницата, залегнали в писмените обяснения от 22.10.2018г., които не се опровергават от останалите доказателства по делото, става ясно, че въпросната сума била поставена в кутия от нея в крайния ъгъл на касата – на горния плот, непосредствено до отвора на гишето. По този начин, на 03.10.2018г. към 13:30ч. неизвестно лице се пресегнало през гишето, грабнало кутията и избягало. По повод на случилото се, със Заповед № РД-23-54/05.10.2018г. на Изпълнителния директор на „Ц.Г.М.“ ЕАД е извършена Ревизия от комисия, която е установила горепосочената липса на парични средства по партидата на материално отговорно лице – М. Б. Ш.. Със Заповед № РД15-ЗМ40/06.11.2018г. на Изпълнителния директор на „Ц.Г.М.“ ЕАД на основание чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от КТ е ангажирана ограничената имуществена отговорност на ответницата. Срещу въпросната заповед, по реда на чл. 210, ал. 3 от КТ на 06.12.2018г. са постъпили възражения по основание и размер на търсената имуществена отговорност от страна на ответницата. В резултат на това „Ц.Г.М.“ ЕАД е депозирал осъдителните искове срещу М. Б. Ш., предмет на настоящия правен спор.

От правна страна, в КТ е предвидена възможност работодателят да търси имуществена отговорност от своите работници или служители за причинени от тях вреди. Тази отговорност бива два вида, в зависимост от обхвата на отговорността, вида на нарушението и реда, по който се реализира, а именно пълна и ограничена. Същото разграничение в пълнота важи и в специфичната хипотеза, когато вредата е причинена в резултат на отчетническа дейност, тоест от работници или служители, които притежават качеството на материално-отговорни лица, на които е възложено да събират, съхраняват, разходват и отчитат парични и/или материални ценности.

Пълната имуществена отговорност на работника или служителя – отчетник би се реализирала, когато бъдат констатирани т.нар. липси, по реда на чл.

207, ал. 1, т. 2 от КТ. Липсата означава вреда, на която произходът не е установен и не може да се установи, тоест предполага повереното на работника или служителя имущество да не е в наличност, като причината за това следва да не е известна. Именно заради тази неустановеност се презумира причинната връзка между липсата, представляваща вреда с неустановен произход, и действията или бездействията на отчетника – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени 5 функции да полага грижа, по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя. От друга страна, ограничената имуществена отчетническа отговорност се реализира по реда на чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ, съобразно който отчетниците отговарят имуществено в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. Ограниченият характер на тази отговорност се изразява в определения от закона максимален размер на дължимото обезщетение за причинена по небрежност вреда на работодателя.