Решение № 185 от 01.04.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1540/2024
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 01.04.2025
- В сила
- 10.10.2025
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4, изр. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. К., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245510101540 по описа за 2024 година
В исковата молба юриск. Е. Ц., в качеството й на пълномощник на ищцовото дружество заявява, че на *** г. длъжникът Ю. С. Ф., ЕГН ********** сключил Договор за потребителски кредит № *** с „С.“ ООД, по силата на който получил сумата от 1000.00 лева, като се съгласил да върне 15 броя вноски по 201.00 в срок до 21.07.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63%.
Сочи, че съгласно чл. 9 ЗПК договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на *** г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
1
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая, представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК.
Заявява, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С.“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Твърди, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.
Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път счита, че следва да се приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума
Заявява че Ю. С. Ф., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ***г. г.
„С.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на ред/стр. № *** от Приложение № към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.
2
Сочи, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор-цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника-ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) С оглед наведените по делото факти и обстоятелства счита, че следва съдът да приеме за установено, че ответникът Ю. С. Ф., ЕГН **********, дължи на „А.“ ЕООД, с ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 915/2024 г., а именно сумата в общ размер от 1595.84 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 344.73 лв. за периода от *** г до 21.07.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 251.11 лв. за период от 21.07.2020 г. до 02.04.2024 г. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Ю. С. Ф., ЕГН **********, че същият дължи на „А.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, представлявано от юрк. Е. Ц. сумата в общ размер от 1595.84 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 344.73 лв.
3 за периода от *** г до 21.07.2020 г. ; законна лихва за забава върху главницата в размер на 251.11 лв. за период от 21.07.2020 г. до 02.04.2024 г. и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендира присъждането на разноски в настоящото и в заповедното производство.
Моли, в случай че представител на „А.“ ЕООД не се яви на първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за това да се даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие.
Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да постанови неприсъствено решение срещу него.За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно и своевременно призовано не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. С., в качеството й на особен представител на ответника, с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.
Сочи, че представеният договор за паричен заем не е разписан от страните. В исковата молба се твърди, че е част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора, страните са използвали средства за комуникация от разстояние. По делото не е представено отправеното предложение за сключване на договор за паричен заем. Заемодател е „С.”ООД, който е прехвърлил вземането си на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/. Договорът е сключен на *** год., като в него е визирано общо задължение от 4 400 115.07 лв., като не са конкретизирани задълженията.
По делото е представено като доказателство за цесия уведомление по договор № ***, като този номер не фигурира в договора за паричен заем. Не са представени доказателства за получаване на това уведомление от ответника. От значение за уведомяването по чл. 99, ал.З ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни за сключените договори за цесия, с оглед обстоятелството на замяна на страна в заемното правоотношение.
Счита, че връчването на уведомление за цесия, приложена към исковата молба, чрез особен представител, съгласно съдебната практика не може да се счита за уведомление, не са представени и доказателства за получаване на процесиите парични средства от ответника.
Към настоящия момент няма възражения.
С оглед на това, че няма връзка с ответника не може да представи други писмени доказателства и за момента няма доказателствени искания. В съдебно заседание адвокат С. С. моли съда да отхвърли предявеният иск по съображенията изложени в писмения отговор.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
4
Видно от приложеното частно гражданско дело № 915/2024 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №568/16.04.2024г. срещу длъжника Ю. С. Ф., за сумите : 1 000 за главница, 344.73 лева договорна възнаградителна лихва за периода от ***г. до 21.07.2020г., 251.11 лева лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода от 21.07.2020г. до 02.04.2024г., и законна лихва върху главницата считано от 15.04.2024г.. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 81.92 лева разноски по делото. С разпореждане № 1661/16.04.2024г., постановено по частно гражданско дело № 915/2024г. по описа на Районен съд – К. съдът е отхвърлил заявлението на кредитора за сумите : 449.75 лева такси и 1381.65 лева неустойка по чл.6.2 от договор за паричен заем № *** от ***г., като неоснователно.
Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0998886f-8478-444a-a0b8-581abcc2c69e