Решение № 569 от 14.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Бургас, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222120104241 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. Г.

Д.-М. против Ж. А. Ч., ЕГН **********, М. И. Ч., ЕГН ********** и Н. И. Ч., ЕГН **********, всички от *** за осъждането на всеки от ответниците да заплати на ищеца по 3672.09 лева, представляващи по 1/3 от общата сума от 11016.27 лева, вноски за главница по договор за текущо потребление от 21.10.2008г. и допълнително споразумение по договор за кредит от 14.10.2010г., за периода от 14.04.2017г. до 14.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че съгласно договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г.

„Банка ***“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя И. Т. Ч., кредит в размер на 30000 лева, която сума е усвоена от кредитополучателя на 21.10.2008г. Договорът е сключен за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояването му - 21.10.2008г., т.е. уговорена е крайна падежна дата 21.10.2018г. Кредитът е усвоен от кредитополучателя на 21.10.2008г., като сумата е постъпила по разплащателна сметка на същия, открита в „Банка ***“ ЕАД.

Съгласно чл. 7 от договора за кредит, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от Кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка. Към датата на сключване на договора за кредит размерът на редовната лихва по кредита е общо 8.45% годишно. На 14.10.2010г. е подписано допълнително споразумение към договора за кредит, съгласно което по отношение на остатъка от дълга в размер на 28149 лева се договаря гратисен 1 период за издължаване на главницата по кредита от 18 месеца, без да се променя крайният срок за погасяване на кредита, и се уговаря лихвен процент на редовната лихва по кредита в размер на 14.95% годишно.

Във връзка с договора за кредит е подписан договор за поръчителство, по силата на който Ж. А. Ч. и М. Д. Ч., в качеството им на поръчители, са се задължили да отговарят солидарно с И. Т. Ч., за изпълнението на всички задължения, поети от кредитополучателя.

Плащането на вноските по кредита, така както е уговорено съгласно погасителния план е преустановено, считано от вноска с падеж на 14.08.2011г. Съгласно чл. 19.2 от ОУ към допълнителното споразумение от 14.10.2010г., при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта.

По силата на договор за покупко-продажба на вземания на вземания (цесия) от 22.11.2012г., сключен между „БАНКА ***“ АД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ищецът е придобил вземанията по кредита, ведно с всичките им привилегии, обезпечения и други принадлежности. На базата на изрично пълномощно от страна на банката-цедент, „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е изпратило от името и за сметка на цедента уведомително писмо за станалата цесия до длъжника Ж. А. Ч. на адреса, посочен от нея в договора за поръчителство, като същото е доставено лично на адресата. В този смисъл, длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. Независимо от гореизложеното, ответниците са уведомени за цесията с връчване на исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писма - уведомления и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.

Кредитополучателят И. Т. Ч. е починал на 15.06.2011г. и според удостоверение за наследници е оставил за свои наследници по закон съпругата си Ж. А. Ч. и дъщерите си М.

И. Ч. и Н. И. Ч..

Съгласно разпоредбите на чл.5 и чл.9 от ЗН когато починалият е оставил две деца и съпруга, то всеки от наследниците получава 1/3 част от наследството, съответно всеки отговаря до обема на своя наследствен дял. Предвид това всеки от ответниците следва да отговаря за по 1/3 част от задълженията на наследодателя.

През 2012г., след смъртта на Ч., наследниците Ж. А. Ч., М. И. Ч. и Н. И. Ч. са продали имот, собствен на починалото лице и наследен от тях, с което мълчаливо са приели наследството. Според чл.60 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Ответниците не са извършили никакви плащания към настоящия момент за погасяване на задълженията си съобразно припадащия се на всяка от тях дял от наследствения дълг, въпреки че са им изпратени покани за заплащане. Понастоящем е настъпил крайният срок за погасяване на кредита а именно - 21.10.2018г., като от тази дата 2 вземането срещу ответниците е станало окончателно изискуемо. Моли се исковете да се уважат.

Исковете са по чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ответниците са подали отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват иска.

Заявяват, че ищецът няма правна легитимация да предявява иска, понеже извършената цесия не обвързва ответниците, тъй като длъжникът не е давал съгласие за прехвърляне на вземанията. В ОУ, представени към договора, няма клауза, която да дава правото на кредитора да прехвърля вземанията си. ОУ, представени от ищеца, не са относими към периода на сключване на допълнителното споразумение. Твърди се също, че Н. С. и М. Н. не са уведомени за цесията. Погасителният план от 19.10.2010г. не е подписан от кредитополучателя, оспорва се и съдържанието му. Допълнителното споразумение съдържа нищожни клаузи за уговорката за извършеното увеличаване на размера на дълга с просрочени лихви, като така лихвите се капитализират и се превръщат в нова главница.

Прави се възражение за погасяване с давност на вноските за април, май и юни 2017г., както и за всички лихви в периода на претенцията от 14.04.2017г. до 14.10.2018г. Искът е изцяло погасен по давност по отношение на Ж. Ч., понеже в друго дело ищецът е претендирал цялата сума по кредита на основание настъпването на предсрочна изискуемост на 18.10.2011г. Ч. по това дело е известена за настъпване на предсрочната изискуемост и оттогава тече давността и съответно е изтекла. Накрая се заявява, че в случая квотите от наследството не се разпределят по равно между наследниците. Моли се за отхвърляне на исковете.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Видно от твърденията в исковата молба, вземанията на ищеца произтичат от договор за потребителски кредит и споразумение към него, като ответниците са наследници на длъжника и трябва да отговарят по силата на наследственото правоприемство. Твърди се също, че вземанията са прехвърлени на ищеца с цесия, а крайният падеж на задължението е вече настъпил, т.е. не се претендира предсрочна изискуемост. Това е предметът на делото.

Сключен е бил между Банка *** ЕАД и И. Т. Ч. договор за кредит за текущо потребление от 21.10.2008г. за сумата от 30000 лева, при ГЛП от 8.45% и ГПР от 9.16%.

Срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, като последната погасителна вноска е с падеж на 21.10.2018г. Договорът е двустранно подписан и е обвързал договарящите страни.

Налице е допълнително споразумение от 14.10.2010г. между банката и Ч., с което е договорен гратисен период за издължаване на главницата от 18 месеца, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита. Уговорено е непогасената част от начислената лихва да се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период. Увеличен е ГЛП на 14.95%. В допълнителното споразумение е материализиран договор за поръчителство между банката и 3 други две лица, едно от които е Ж. А. Ч.. Така тя е приела задължението да отговаря солидарно с главния длъжник за изплащането на кредита.

Длъжникът И. Т. Ч. е починал през 2011г. като е оставил за наследници съпругата си Ж. и дъщерите си М. и Н., които са ответници по делото. Няма данни, нито твърдения те да са направили отказ от наследството на починалия, поради което следва да отговарят за дълга по кредита.

Наследниците в писмения отговор са оспорили погасителния план към допълнителното споразумение от 2010г. досежно подписа на техния наследодател. Твърдят, че той не е подписал погасителния план, а подписът е на някое друго лице. Според чл.193, ал.3, изр.2 ГПК когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване пада върху страната, която го е представила. В случая наследниците са трети лица по отношение на документа, те не са го подписали и след като оспорват подписа на наследодателя си, то другата страна следва да докаже истинността на подписа. В случая това не е сторено. Ето защо съдът намира, че длъжникът Ч. наистина не е подписал погасителния план към допълнителното споразумение.

След като това е така, налага се извод, че е нарушен чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, според който договорът за кредит съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая допълнителното споразумение е подписано от длъжника, както и ОУ, но той не е подписал погасителния план, който е отделен писмен документ.

След като Ч. не е подписал погасителния план, то той не е част от допълнителното споразумение. Нарушен е чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая недействително е допълнителното споразумение, поради което неговите клаузи не са обвързали страните по него.

Поръчителството на Ж. Ч. е действително, тъй като договорът за поръчителство е валиден, но това в случая няма значение, тъй като крайният падеж на кредита е настъпил на 21.10.2018г. и оттогава тече и срокът по чл.147 ЗЗД за предявяване на иск против главния длъжник, за да се ангажира отговорността на поръчителя. Този срок отдавна е изтекъл, поради което поръчителството е погасено. Впрочем това е ирелевантно за настоящото дело, в което ищецът търси заплащане на суми от Ж. Ч. само в качеството й на наследник на своя съпруг, а не като поръчител.

След като допълнителното споразумение е недействително, следва да се прилага само първоначалния договор. По него кредитор е била Банка *** ЕАД, но с договор за цесия от 22.11.2012г. тя е продала вземанията си по кредита в полза на ОТП Факторинг България ЕАД. Вземанията по този договор са описани в приемо-предавателен протокол. Старият кредитор е подписал пълномощно в полза на новия кредитор да уведоми длъжника за 4 цесията. Налице са две писма от 2012г., пратени от новия кредитор до И. Ч. и Ж. Ч., с които те са уведомени за цесията, но няма данни тези писма да са стигнали до получателите си.

Има обаче други писма, пратени през 2022г. от цесионера до трите наследници, с които отново те са уведомени, че ищецът е техен кредитор по силата на цесията. Тези писма са връчени надлежно на наследниците, видно от обратните разписки, като те от своя страна са пратили до кредитора становище, с което оспорват, че дължат суми по кредита, тъй като са погасени с давност. Ето защо ответниците са узнали за цесията и тя ги обвързва, поради което техен кредитор е ищецът.

Според ОУ към първоначалния договор, кредиторът има правото да прехвърли на трето лице правата си по договора, т.е. цесията е валидна и на това основание.