Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 334 от 16.11.2017, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 552/2017
Вид
Решение № 334
Подписан
16.11.2017
В сила
01.04.2019
Състав
РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, НАДЯ ГЕОРГИЕВА ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА, ВЕСЕЛИНА ЛЮБЕНОВА ПАВЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал.3 · Закон за собствеността

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №334 гр. ВРАЦА, 16.11.2017г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на първи ноември две хиляди и седемнадсета година, в състав:

Председател:Надя Пеловска- Дилкова

Членове:Рената Г.Мишонова- Хальова

Веселина Павлова- мл.с. при участието на секретар Христина Ц. като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова въз. гр. дело N`552 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид:

Адв. Д.П. от

САК, в качеството си на проц. представител на Н.В.В. и В.В.В., е подал въззивна жалба против решение № 101/18.05.2017 г по гр.д.№ 808/15 г по описа на РС-Мездра, в частта по сметки между съделителите и присъдени разноски, но не и срещу извършената делба на техен наследствен имот в с.Кунино, Община Роман, Обл.Враца, в която част решението е влязло в законна сила.

В жалбата се навеждат доводи , че атакуваното частично с въззивната жалба първоинстанционно решение, е неправилно, незаконосъобразно и частично недопустимо, а именно:

-в частта , в която Мездренският районен съд е осъдил Н.В. и В.В. да заплатят по 5 493,67 лв по предявения от ищеца иск за заплащане на подобрения в делбения имот, както и в

- в частта, в която са присъдени разноски в производството за жалбоподателите.

Твърди се от жалбоподателите, чрез адв. П., че в претенциите по сметки на съделителя К.В. по делото , същият не бил конкретизирал претендираните СМР по отделно, дали те били подобрения или необходими разноски за поддържане на делбения имот, както и че не било посочено времето на тяхното извършване.Освен това в заключенията на СТЕ били включени СМР, които не били заявени от ищеца, но открити на място от експертите, заключенията били изготвени в отсъствие на ответниците при огледа на имота предмет на делба, както и не произнасяне от съда по възражението на жалбоподателите за изтекла погасителна давност на претендираните суми от ищеца като подобрения в делбения имот. Жалбоподателят твърди още ,че съдът не се е произнесъл по възражението, че са осъществени незаконни дейности от К.В. като незаконно преустройстно на инсталации без одобрени строителни и архитектурни книжа вкл. покриване на тераса с метална конструкция и навес пред главния вход на жил. сграда.

С жалбата се моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно. Не се правят нови доказателствени искания пред ВОС.

В срока за отговор на въззивната жалба К.Н.В. е депозирал такъв, с който изцяло оспорва въззивната жалба на ответниците. Според него претенциите му по сметки против ответниците били доказани и по основание и по размер. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване решението на МРСъд. С отговора няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Постъпила е и частна жалба от адв. Д.П. от САК , в качеството му на проц. представител на Н.В.В. и В.В.В.,против допълнителното решение №266/03.08.2017 г по гр.д.№808/15 г по описа на РС-Мездра.

Твърди се, че то е неправилно и незаконосъобразно, моли се неговата отмяна и уважаване молбата за допълване първоначалното решение по същото дело.

В срока за отговор на ч.жалба такъв не е депозиран от К.В. по делото.

Съд. състав приема ,че както въззивната така и частната жалба са процесуално допустими , тъй като са подадени в законния срок от страна с право на обжалване, от лица с правен интерес, срещу акт от категорията на обжалваемите.

По въззивната жалба:

Разгледана по същество въззивната жалба е ч а с т и ч н о о с н о в а т е л н а, поради следните съображения:

С решение№ 193 от 16.12.2015 г по гр.д.№808/2015 г по описа на МРС е допусната делба на двуетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ ХХI пл.№201 в кв.42 по плана на с.Кунино Община Роман Обл.Враца, между К.Н.В. и Н. и В. В. В. при права :1/2 ид.ч. за К.В. и по 1/4 ид. ч.за В.В. и Н.В..

От представения по делото нот. акт №248/1983 г по н.д.№437т.1 се констатира, че УПИ е съсобствен по наследство на В. и Н. В., а в двуетажната жил. сграда в недвижимия имот съществува реално обособена собственост на стаите по етажи, но уточняване общо стълбище, таван ,коридори и баня и др.между К.В. и В. и Н. В..

В първото с.з. след допускане на делбата на

22.03.2016 г К.В. ,чрез проц. си представител адв. С.К., е депозирал писмена молба, с която на осн. чл. 346 от ГПК е обявил своите претенции по сметки срещу В. и Н. В..

В молбата е посочено ,че в т.А са извършени строително монтажни работи от К.В. в жил. сграда и гаражи подробно описани като дейност и стойност общо СМР за 14 170 лв, в т.Б подобрения извън жил. сграда за 3 340 лв и т.В ограда със съседния имот на стойност 1100 лв или общо сумата от 18

610 лв.В рекаритулация К.В. е посочил ,че съделителите му дължат общо 10

975 лв или всеки по 5 487,50 лв ,имайки предвид,че по т.Б и В му се дължи цялата сума.

В отговор на молбата по чл. 346 от ГПК ответниците-съделители В. и Н. В. ,чрез проц. си представител адв. П., оспорват ,че претендираните подобрения са извършени от К.В. в посочения вид и обем,че въобще са извършени,че 8-та стая на втория етаж и водната инсталация/дренаж/ са изградени без одобрени строителни и архитектурни книжа, както и че измазване на къщата и боядисването й не били подобрения, още повече ,че претенциите по чл. 346 от ГПК с молбата на В., били погасени по давност .

МРСъд де факто не е разграничил претендираните претенции по сметки от К.В. дали са необходими във връзка със запазване на жилищната сграда или полезни такива, които увеличават стойността на имота. МРСъд е рпиел за разглеждане исканията по сметки и по т.А ,Б и В от молбата на К. В. .

В последствие адв. П. е представил удостоверение от Община Роман/14.05.2016 г,че няма одобрени архитектурни стоит. книжа за преустройство и изграждане на навеси, вътрешни преустройства на стаи в процесния имот в с.Кунино, Община Роман.

По делото е назначена единична техническа експертиза, която след оглед на място е дала пазарна оценка на допуснатия до делба имот в размер на 13 000 лв, като е оценила отделно необходими ремонти за поддържане на къщата в размер на 3 997,40 лв и други подобрения в размер на 5282,80 лв. При оценка на необходимите ремонтни подобрения и други подобрения, вещото лице инж.М.Ц. е следвала заявените в молбата на К.В. по чл. 346 от ГПК. В отделна таблица №3 в.л.Ц. е дала разбивка на отделните СМР с година на извършване, овехтяване и пазарна стойност.

Първоначалната техническа експертиза е приета без възражения от двете страни по делото, освен искането на адв. П. К.В. да представи документи за извършените от него

СМР както и допълване на молбата си по чл. 346 от ГПК със стойност на труд и материали.

В по- късен етап след отмяна хода по същество и връщане делото в с.з, решаващият съдия назначава нова единична техническа експертиза, тъй като сам в отменителното си определение от 14.11.2016 г в закрито заседание констатира, че в.л. инж.Ц. е оценила подобрения ,които не са претедирани както и разминаване на сумите от таблицата на експерта и тези в заключението в обяснителната част.

Новата единична експертиза , чрез в.л. инж. С.М. , дава стойността на претендираните подобрения извършени от К.В. в делбената жил. сграда по молбата му по чл. 346 от ГПК

/стр. 48-50 по делото/, като ги е оценила по вложените в тях труд и материали. Според експерта М. подобренията по т.А от молбата са на стойност : подобрения в първия етаж СМР за 7 794,64 лв, за втория етаж са 4 344,15 лв и СМР подобрения по фасада на жил. сграда и вертикална планировка около нея за 7 454,05 лв.Вещото лице е оценило и претендираните подобрения по т.Б и т.В от молбата на К.В. по чл. 346 от ГПК за 6 511,47 лв.

Поради оспорване на новата втора единична експертиза, МРСъд е назначил тройна техническа експертиза със същата задача, която отново е оценила претендираните подобрения от К.В. по молбата му по чл. 346 от ГПК, но с включено 20% ДДС и 10% печалба за строителя.

Според 3-ната експертиза претендираните подобрения в ЖС/ първи и втори етаж/ за сградата отвън ,са на стойност 16 015,71 т.е. по т.А от молбата. В.лица отделно са оценили по т.Б подобрения за 3996,31 лв и т.В подобрения 1963,45 лв.

По искане на К.В. на осн. чл. 214 от ГПК съдът определение от 18.04.2017 г открито заседание е допуснал увеличение на претенциите по сметки както следва: по т.А от молбата по чл. 346 от ГПК от 14 170 лв на 17 380 лв по т.Б от 3340 лв на 3 610,60 лв по т.В от 550 лв на 981,72 лв.

В рекапитулация претенцията на К.В. към двамата ответници е увеличена от 5 487,50 лв. на 6 641,27 лв.

Де факто това е вярната аритметична сума/погрешно посочена в молбата на адв.Ст.К. по чл.

214 от ГПК/, която се претендира от К.В. по сметки след допуснатото от МРСъд увеличение.

Съдът е събрал и гласни доказателства както следва:

Св.Е.Т. -без родство, съсед в с.Кунино установява ,че около 1980 година е правена 8-та стая на втория етаж на ЖС.В. и Н. ***, В. често идвал,а Н. по- рядко, като от една година В. не идвал, тъй като бил сменен патрона на вратата.Свидетелката твърди, че К. е правил подобренията в къщата в с.Кунино- саниране ,дограма, не е виждала В. и Н. да правят нещо по къщата, а К. си бил непрекъснато там.

Св. А.Д.- дъщеря на К.В. установява, чу 8-та стая на втория етаж на ЖС е правена 1978-80 г след смъртта на дядо й, баща й е оправял дупка на покрива след пожар,а от една година братовчедите й Н. и В. не могат да влизат, тъй като патрона на вратата е сменен, а свидетелката от 10 г не поддържа нормални отношения с баща си заради жена , с която той се събрал да живее- И.В..

Св. С. Опров твърди, че В. го е виждал само веднъж, тъй като от 5 години работи по къщата като до 2015 г е градинар и поддържа къщата. Опров твърди ,че К.В. е плащал всички материали и за работа като той св.Опров е слагал гранитогрес, правил шпакловки, боядисване ,врати ,дограма, облицовка камъни отвън, мазилка по фасадата, цокли, водопроводна инсалация до къщата за изолиране на водата. Св.Опров твърди се ,че никога не е имал проблеми с В.,който виждал какво се подобрява и прави и нищо не е казвал.

Св. К.И.- без родство, строител е слагал плочки, зидал , шпакловал, подпрозоречни камъни ,саниране като К.В. и жена му са го викали да работи и те са му е заплащали. Виждал е два пъти В. в къщата, бил в пияно състояние.

С оглед гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:

1.Претенцията на К.В. по сметки по чл. 346 от ГПК е по своята правна същност самостоятелна имуществена претенция, която е заявена във втората фаза на делбеното производство, във връзка със съсобствената 2ЖСграда допусната до делба. Претенцията е направена в законния срок -първо с.з. след допускане на делбата, с писмена молба подписана от проц. представител на съделителя К.В.- т.е от адв. С.К.. В молбата са претендирани СМР в жил. сграда и гаражи, в 15 пункта с конкретна стойност, плюс подобрения в УПИ 21 -пл.№201 в кв.42 ,където се намира съсобствената 2ЖС , плюс изградена ограда между новообразувани имот с пл.№201 и 202 по плана на с.Кунино.

Тъй като е допусната до делба само жил. сграда, то е следвало МРСъд да приеме за разглеждане само претенции по сметки свързани с нея т.е. по т.А от молбата/без пункт2 от нея/, без т.Б и В.Необосновано и в трите съдебни експертизи съдът е поставял задача оценка на претендираните подобрения/А ,Б В/ от К.В. от стр.48-50 по делото.

2. Макар искането на К.В. по чл. 346 от ГПК да е неточно квалифицирано от него, поради това, че същият не прави разлика между полезни и необходими разноски в допуснатата до делба съсобствена жил. сграда ,то от изложените му твърдения може да се извлече действителната правна квалификация на искането му, а именно - чл. 30, ал.3 от ЗС. Същото съдът намира за основателно, поради следните съображения:

Владелецът на един недвижим имот, какъвто е К.В., по време на упражняване на фактическата власт върху имота, може да извърши действия, които да увреждат или да подобряват имота, в резултат на което неговата стойност би намаляла или би се увеличила. Ако в резултата на тези действия се е увеличило имуществото на собственика - било, че вещта е запазена от погиване, вследствие направени необходими разноски, било, че стойността й се повишила в сравнение със състоянието от преди извършените от владелеца действия - то е налице неоснователно обогатяване на собственика, което подлежи на отстраняване. Именно забраната за неоснователно обогатяване и неговото премахване стои в основата на претенцията на разноски за подобрения.