Решение № 58 от 10.06.2022, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 422/2020
- Вид
- Решение № 58
- Подписан
- 10.06.2022
- В сила
- 09.11.2022
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.35, ал.1, т.7 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.73, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.91, ал.4 · Закон за рибарството и аквакултурите
РЕШЕНИЕ
№58 гр. Разлог, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС-Рг в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Христина Д. Паскалева в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Разлог разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Административно наказателно дело № 20201240200422 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 - 63 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от М.М.Н., ЕГН*, с адрес в с.Ф., о.Б., срещу НП №1-19 от 10.08.2020 г. на Н-к отдел „РК-ЗБ“С. към ГД„РК“ при ИАРА, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл.73, ал.1 от ЗРА – глоба от 1`000.00 лв. за нарушение по чл.35, ал.1, т.7 от ЗРА.
Твърди се в жалбата, че констатациите в оспореното НП не отговарят на действителното фактическо положение, а жалбоподателят не е извършил нарушението, описано в санкционния акт. Жалбоподателят твърди, че НП е издадено в противоречие със ЗАНН и ЗРА и при допуснати съществени процесуални нарушения.
С жалбата М.Н. моли за събирането на гласни доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят - лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и направените доказателствени искания. Моли допълнително за събирането на гласни доказателства. В становището си по същество процесуалният представител на санкционираното лице поддържа и доразвива доводите.
Административно-наказващият орган - чрез процесуалния си представител, изразява становище за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП и моли същото да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за доказаност от обективна страна на деянието, за което е санкциониран жалбоподателя.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2020 г. свидетелите И.П. и П.Л. са извършили проверка на р.М., под главен път от г.Б. за г.Г.Д. между селата О. и Г., при която са установили двама мъже да извършват любителски риболов на десния бряг на р.М. на 2 км. и 200-300 м. преди моста за с.Г., като са използвали въдици с прикачени към кордата им малоразмерен мрежен уред тип „парашут“.
Двамата свидетели (служители на ИАРА) са се легитимирали на лицата и са изискали от тях да ги придружат до служебния автомобил за съставяне на актове за установяване на адм. нарушения и изземване на въдиците. Двете лица обаче, са се качили в лек автомобил марка 1
Б.. с рег. №* и са напуснали мястото на проверката. За извършената проверка свидетелят П. е съставил констативен протокол №57 от 02.04.2020 г.
Въз основа на справка от ПП е установено, че лек автомобил марка Б.. с рег. №* е регистриран на името на М.Н.. На 29.05.2020 г. св. П. е съставил акт за адм. нарушение №0010422 срещу жалбоподателя за това, че на 02.04.2020 г. около 17,25 ч. извършва риболов във водите на р.М. на десния бряг на реката, на конкретно посочени географски координати с един брой въдица с монтиран на нея малоразмерен мрежен уред тип „парашут“ - нарушение на чл.35, ал.1, т.7 от ЗРА.
Актът за установяване на адм. нарушение е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетеля П.Л.. След съставянето му е предявен на М.Н., но същият е отказал да го подпише и отказът му е удостоверен с подписите на свидетелите С.Д. и Е.М..
Въз основа на акт за установяване на адм. нарушение №0010422 от 29.05.2020 г., при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка на нарушението, след преценка на констатациите на актосъставителя и при липсата на писмени възражения от страна на нарушителя, Н-к отдел „РК-ЗБ“-С. към ГД„РК“ при ИАРА, е издал атакуваното НП №1-19 от 10.08.2020 г., с което за нарушение на чл.35, ал.1, т.7 от ЗРА, на М.Н. е наложено адм. наказание „глоба“ от 1`000.00 лв.
НП е връчено на наказаното лице с пощенска пратка на 18.08.2020 г. Жалбата срещу него е изпратена по пощата на 25.08.2020 г. и е постъпила при Административно-наказващия орган на 28.08.2020 г.
При обжалването на НП пред РС-Рг са събрани гласни доказателства – разпит на лицата, извършили проверката (едно от които е и актосъставител), на лицата, присъствали при съставянето и връчването на акта за установяване на адм. нарушение, както и на лицето Р.Я., който сочи, че е бил на мястото на проверката, заедно с нарушителя. Като свидетел по делото е разпитан и Х.Н. (служител на Административно-наказващия орган), който е участвал при последваща проверка на нарушителя М.Н..
Показанията на свидетелите П. и Л. са безпротиворечиви, кореспондиращи едни с други и логически последователни. Показанията им се припокриват с изложеното в АУАН, досежно фактическата констатация, че на 02.04.2020 г. на десния бряг на р.М., в близост до с.Г. са установили нарушителя, заедно с още едно лице от мъжки пол, чиято самоличност не е установена, да извършват любителски риболов с въдици с монтиран към тях малоразмерен мрежен уред тип „парашут“. Самоличността на нарушителя Н. е установена впоследствие, тъй като двете лица са напуснали мястото на проверката. Самоличността му е установена въз основа на регистрацията на лекия автомобил, който е бил на място, както и при проверка на 09.04.2020 г., когато същото лице отново е установено да извършва любителски риболов (в тази насока са показанията на свидетеля Х.Н.). При разпита си в открито съдебно заседание свидетелите П. и Л. сочат именно нарушителя като лицето, което са видели на мястото на проверката.
Според показанията на свидетеля Я. той е отишъл пръв на мястото на проверката, а жалбоподателят е дошъл по негова молба, за да го вземе с лекия си автомобил и тогава се е появил св. П., който е бил сам и е дошъл с лек автомобил с отличителни знаци на ИАРА.
Свидетелят Я. твърди, че той и М.Н. не са извършвали риболов.
Свидетелите Д. и М. установяват, че актът за установяване на адм. нарушение е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е, но същият е отказал да го подпише, което те са удостоверили с подписите си.
Като писмени доказателства по делото са приети заповед №РД-09-1177 от 20.12.2019 г. на Министъра на ЗХГ, с която са определени длъжностните лица, имащи право да съставя АУАН за нарушения по ЗРА и заповед №ЧР 221 от 19.05.2015 г. на ИД на ИАРА, с която издателят на НП е преназначен на длъжността Инспектор РК в отдел „РК.
В хода на съдебното следствие са приети като писмени доказателства и определение №4 от 16.03.2021 г., постановено по наказателно административен характер дело №423 по описа за 2
2020 г. на РС-Рг, с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на жалбата против НП №1-18 от 10.08.2020 г. на Н-к отдел „РА-ЗБ“. С посоченото НП, приобщено към доказателствения материал, на М.Н. е наложено наказание, за това, че на 02.04.2020 г., в 17,25 ч. е извършвал любителски риболов във водите на р.М. с един брой въдица без да притежава билет за любителски риболов.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата с която е сезиран за допустима, а по същество – основателна, предвид следните съображения.
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН - тя е изпратена по пощата преди изтичането на преклузивния срок за обжалване. Тя изхожда от лице, което има право на жалба – нарушителя М.Н..
Според съда, обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено от материално некомпетентен Административно-наказващ орган. НП № 1-19 от 10.08.2020 г. е издадено от Н-к отдел „РК-ЗБ“-С. към ГД„РК“ при ИАРА. В санкционния акт е посочено, че същият се издава въз основа на делегирани правомощия, по силата на заповед №РД-09-25 от 21.01.2014 г. на министъра на ЗХ, изменена със заповед №09-1177 от 20.12.2019 г. на Министъра на ЗХГ. Втората цитирана заповед е приета като доказателство по делото и видно от съдържанието й, с нея се изменя предходната заповед само в частта досежно лицата, компетентни да съставят актове за установяване на адм. нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.91, ал.4 от ЗРА, в редакцията й след изменение обнародване в ДВ бр. бр.58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., „НП за нарушения по този закон се издават от Министъра на ЗХГ или от оправомощени от него длъжностни лица“. Административнонаказващият орган не представи надлежно писмено доказателство, с което издателят на НП да е оправомощен от Министъра на ЗХГ да издава НП за нарушения по ЗРА, каквото е процесното. В хода на въззивната проверка не беше представен и препис от цитираната в НП заповед №РД 09-25 от 21.01.2014 г. на министъра на ЗХ, а само заповедта, с която същата е изменена, но изменението касае длъжностните лица, оправомощени като актосъставители. Но дори и да се предположи, че със заповед №РД 09-25 от 21.01.2014 г. се овластява Н-к отдел „РК-ЗБ“ да издава НП, процесното НП отново би било издадено от некомпетентен орган. Според редакцията на разпоредбата на чл.91, ал.4 от ЗРА, действаща към момента на извършване на нарушението и на издаването на НП, длъжностното лице, което по закон издава НП по ЗРА или оправомощава други лица за това е министърът на ЗХГ, а според съдържанието на НП лицето заповед №РД 09-25 от 21.01.2014 г. е издадена от министъра на ЗХ, т.е. от некомпетентен орган.
Ето защо, предвид така настъпилата законодателна промяна и с оглед липсата на данни по делото, за надлежно оправомощаване на Н-ка на отдел „РК-ЗБ“-С. към ГД„РК“ при ИАРА да издава НП за нарушения по ЗРА, към момента на издаване на процесното НП, то следва категоричният извод, че последното е издадено при липса на материална компетентност, а оттам и че същото е незаконосъобразно.
Предвид изложеното, доколкото се установи, че процесното НП е издадено от некомпетентен орган, същото подлежи на отмяна, без да е необходимо обсъждането на доводите, изложени в жалбата и наличието на други процесуални нарушения или противоречие с материалния закон.
Само за пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че в хода на въззивната проверка не се установи по безспорен начин осъществяването на фактическия състав на административното нарушение, за което М.Н. е привлечен към административно наказателна отговорност, доколкото извършването на същото се разколебава от показанията на свидетеля Р. Я..
С оглед гореизложените съображения и предвид допуснатото съществено процесуално нарушение, касателно материалната компетентност на Административно-наказващия орган, обжалваното НП следва да бъде отменено.
Предвид извода за основателност на жалбата и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.
3
143, ал.1 от АПК и пар.1, т.6 от ДР, на АПК в тежест на ИАРА следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащането на адвокатски хонорар за един адвокат в размер на 350.00 лв. съгласно договор за процесуална защита и съдействие на л.92 от делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Н П №1-19 от 10.08.2020 г. на Н-к отдел „РК-ЗБ“-С. към ГД„РК“ при ИАРА, с което на М.М.Н., ЕГН*, с адрес в с.Ф., о.Б., е наложено адм. наказание на основание чл.73, ал.1 от ЗРА – глоба от 1`000.00 лв. за нарушение по чл.35, ал.1, т.7 от ЗРА , като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИАРА-С. , да заплати на М.М.Н., ЕГН*, с адрес в с.Ф., о.Б., сумата от 350.00 лв., представляваща направени от жалбоподателя разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез РС-Рг до Бл.АС по реда на глава 12-та от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от страните.
Съдия при РС-Рг: _______________________
4