Решение № 113 от 06.10.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Сливница, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Н. Св. Василев Административно наказателно дело № 20241890200333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. М. Ш., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 24-1204000538/02.04.2024 г., издадено от И.П.Г. – началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че автомобилът е собственост на трето лице и жалбоподателят не е знаел, че регистрацията му е била прекратена.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Христов, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна- ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- Сливница, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди наложеното на водача наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 22.02.2024 г., около 23:25 часа, жалбоподателят Н. Ш. управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „420Д Х Драйв”, с рег. № ............ и се движел по път I-8, в района на 41 км., община Божурище. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил собственост по талон на „............“ ЕООД, 1 едноличен собственик на капитала на което бил жалбоподателят. С договор от 15.11.2023 г. „............“ ЕАД е прехвърлило собствеността на процесния автомобил на „............“ ЕООД.

Свидетелите А. Л. М. и К. И. П. – мл. автоконтрольори при ОДМВРСофия изпълнявали служебните си задължения и спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил. При извършената проверка било установено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не е регистрирано по надлежния ред – автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 17.01.2024 г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

За констатираното нарушение актосъставителят А. Л. М. - мл. автоконтрольор при ОДМВР – София, сектор Пътна полиция, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – Б.Д.Т., издал на жалбоподателя АУАН серия GA № 1157162 от 22.02.2024 г., за това че на посочената дата, в 23:25 часа в гр. Божурище, по път I-8, в района на 41 км., управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „420Д Х Драйв”, с рег. № ............, собственост по СРМПС на „............“ ЕООД, като при извършената проверка автомобилът е със служебно прекратена регистрация, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП.

По случая била извършена и проверка по пр. пр. № 554/2024 г. по описа на РП – Костинброд, ТО-Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 12.03.2024 г. прокурор от РП- Костинброд, ТО-Сливница, преценил, че извършеното от жалбоподателя не покрива признаците на престъплението по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Директора на ОДМВР-София за преценка реализирането на административно наказателната отговорност на въззивника.

Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с деянието, описано идентично, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства: АУАН серия GA № 1157162 от 22.02.2024 г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 12.03.2024 г., заповед № 8121з-14307/15.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-8153/25.07.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на А.А., заповед № 517з-1707/13.04.2021 г. на директора на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност на А. М., справка за нарушител-водач, справка за регистрация на МПС, както и гласните 2 доказателствени средства- показанията на свидетелите А. М. и К. П..

Съдебният състав извърши преценка на показанията на свидетелите въпреки, че същите не са достатъчно детайлни и подробни и не съдържат фактически данни за случая. Свидетелите потвърждават фактическата обстановка посочена в АУАН.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

По процедурата:

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контролът по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл. автоконтрольор в РУ – Сливница към датата на съставяне на акта. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите, от представените по делото заповеди и акт за встъпване. Ето защо се установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове 3 или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай, правомощието да налага административни наказания по ЗДвП съгласно чл.

189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления имат министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. В случая, въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи, наказващият орган е разполагал с правомощието да издаде и процесното НП /това е и служебно известно на съда, а и не се оспорва от жалбоподателя/.

Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетели-очевидци и на самия жалбоподател, и съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и от свидетел удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише акта съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В акта са посочени конкретните норми, нарушени от санкционираното лице, нарушението е описано словесно, като е осигурена възможността лицето да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна отговорност. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номерът на НП и датата на издаването му; номерът на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и час) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и видът на наложеното наказание и неговият размер.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че същият е управлвал лек автомобил, който не е бил регистриран по предвидения ред. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

4

Според посочената разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Във връзка с регистрацията на превозните средства приложение намират редица разпоредби, измежу които освен чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са и чл. 145, ал. 2 от ЗДвП - приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, което правило се прилага и за придобити превозни средства извън страната; чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Надлежният ред за регистрация на моторни превозни средства е предвиден и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., издадена на основание чл. 140, ал. 2 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 4, ал. 1 от тази наредба собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса /постоянен или временен/ от съответния митнически орган. Редът за прекратяване на регистрацията е разписан в чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата, съгласно която регистрацията на превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, когато в двумесечен срок от придобиването собственикът не изпълни задължението си да регистрира превозното средство (чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата), като по арг. от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата за това прекратяване собственикът не се уведомява, тъй като именно той сам се е поставил в положението да се стигне до служебно прекратяване на регистрацията. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.