Решение № 5170 от 28.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5170 гр. С., 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20221100108129 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата А. У. твърди, че на 02.04.2022 г. в гр. С. е настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № ******** който не е пропуснал пресичащата платното за движение на улицата ищца и я е ударил. Вследствие на това ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, като тези увреждания от своя страна са се отразили отрицателно върху емоционалното състояние на ищцата и върху начина на живот. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на водача на автомобила към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска той да заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 02.04.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД оспорва иска. Възразява относно допустимостта на иска поради това, че не е спазена процедурата по рекламационното производство пред застрахователя, тъй като ищцата не е представила необходимите и изискани от застрахователя документи. Твърди, че причина за процесното ПТП е поведението на ищцата, която е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, без да се съобрази с приближаващите се автомобили и ненужно е удължила времето си за пресичане, което е довело до невъзможност за водача да предотврати настъпването на ПТП. Евентуално ответникът твърди, че с посочените действия ищцата е допринесла за настъпване на ПТП. Оспорва настъпването на сочените от ищцата увреждания и връзката им с процесното ПТП. Счита и че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Възразява и че ищцата е допринесла за понесените от нея страдания и тяхната продължителност, тъй като не е спазвала предписаното лечение. Ответникът не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил към момента на ПТП е застрахована при него. Възразява, че не следва да дължи лихва за забава върху претендираните обезщетения, тъй като ищцата не е представила пред него всички необходими документи за установяване на основанието на 1 претенцията , поради което той не е изпаднал в забава за плащане на процесните обезщетения. Претендира разноски.

Съдът, като все предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

На първо място следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на настоящото производство поради неспазване на рекламационната процедура пред него. Видно от представената по делото претенция от 28.04.2022 г. ищцата е подала претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, като в отговор на тази претенция ответникът е поискал да му бъдат предоставени документи от досъдебното производство по случая (видно от писмо от ответника от 09.05.2022 г.), като няма данни тези документи да са представени от ищцата. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на пострадалото лице, преди да предяви иск срещу застрахователя, е да го уведоми за настъпилото събитие (чл. 498, ал. 1 КЗ), както и да му предостави тези документи за събитието, с които разполага, и съответно да съдейства на застрахователя за установяване на обстоятелствата относно събитието и настъпилите вреди (чл. 498, ал. 2 КЗ). Поначало не може да се очаква пострадалото лице да разполага с копия от документи от досъдебното производство, нито може застрахователят да изисква от него да се снабди с тези документи.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 107 КЗ застрахователят има право да получи съдействие, включително да му бъдат предоставени документи, от всички органи, които имат отношение към установяване на обстоятелствата относно застрахователното събитие, включително и от разследващите органи. Поради това, след като застрахователят бъде уведомен за настъпило застрахователно събитие, именно той следва да се снабди с необходимите документи и информация за произнасяне по претенцията, предявена пред него, а не да изисква това от пострадалото лице. Именно поради това нормата на чл. 432, ал.

1 КЗ изисква като предпоставка за предявяването на иска на увреденото лице да е спазено само изискването на чл. 380 КЗ, което е свързано единствено с предявяване на застрахователна претенция, т.е. с уведомяване на застрахователя за събитието и искане от него да изплати обезщетение, а не с представяне на всички необходими по преценка на застрахователя документи.

Неоснователно е и възражението на ответника за неспазване на изискванията на чл.

380 КЗ относно предявяването на претенция от ищцата пред него, тъй като не е предоставена информация за банкова сметка на ищцата. Действително чл. 380 КЗ изисква предоставянето на такава информация, но това изискване има смисъл само когато застрахователят възнамерява да изплати част или цялото претендирано обезщетение. В случая няма спор, а това е видно и от възраженията на ответника, че той не е възнамерявал да изплати обезщетение на ищцата, поради което непредоставянето на информация за банкова сметка в застрахователната претенция не може да се приеме за нарушаване на правилата на рекламационното производство пред застрахователя.

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП от 02.04.2022 г. на посочената дата в гр. С. е настъпило ПТП с участието на л. а. „Фолксваген Кадди“ с рег. № ******** и ищцата А. У. като пешеходец, при което е пострадала ищцата. Протоколът за ПТП не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно начина на осъществяване на ПТП, съответно причините за него, тъй като събитието не се е осъществило непосредствено пред полицейските органи, съставили протокола. Поради това в случая, с оглед и на направените от ответника оспорвания, начинът на осъществяване на ПТП следва да бъде установен от показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци и като се съобразят направените анализи в заключението на автотехническата експертиза, която е съобразила и данните от протокола за оглед на местопроизшествието, доколкото те могат в случая да допринесат за изясняване на обстоятелствата относно настъпването на процесното събитие.

2

От показанията на свидетелите очевидци В. Б., Г. К., Б.Ц. и Г. К. (водач на участвалия в ПТП лек автомобил) се установява, че процесното ПТП е настъпило в близост до кръстовището между ул. „Оборище“ и бул. „Ситняково“ от страната и върху платното за движение на ул. „Оборище“. ПТП е настъпило преди светофара на кръстовището, като всички свидетели (без водача на л. а. „Фолксваген Кадди“, който не е забелязал движението на ищцата преди удара) посочват, че ищцата е излязла от улица, която е перпендикулярна на ул. „Оборище“, намира се преди кръстовището с бул. „Ситняково“ и не пресича ул. „Оборище“, като срещу тази улица се намира спирка на градския транспорт, на която в този момент не е имало спрял автобус. Тази обстановка е представена и в заключението на автотехническата експертиза по делото. Следва да се посочи, че в непосредствена близост до мястото, на което ищцата е излязла на платното за движение, пресичайки ул. „Оборище“, се намира пешеходец подлез, като на мястото няма нито обозначена пешеходна пътека, нито светофар за пресичане на пешеходци (според показанията на свидетелите В. Б. и Б.Ц. и видно от представената ситуация в заключението на автотехническата експертиза). Според свидетелите, в момента на настъпване на ПТП двете ленти за движение на автомобили на ул. „Оборище“ в посока към бул. „Ситняково“ са били заети от няколко спрели подред автомобили (свидетелите В. Б. и Г. К. сочат, че са били в третия или четвъртия подред автомобил в лентата за ляв завой, която е средната за улицата), които са изчаквали зелен сигнал на светофара. В този момент светофарът е пропуснал завиващите автомобили наляво от бул. „Ситняково“ към ул. „Оборище“, които навлизат в третата лента за движение на улицата в тази част – в лентата, в която е настъпил ударът между първия завиващ автомобил л. а. „Фолксваген Кадди“ и ищцата като пешеходец.

При така описаната пътна обстановка, според показанията на свидетелите В. Б., Г. К. и Б.Ц., ищцата е започнала пресичане на платното за движение на ул. „Оборище“ в посока към спирката на градския транспорт, като е преминала първата лента със спрели автомобили, изчакващи сигнала на светофара, намирала се е във втората лента (за ляв завой) между два спрели в нея автомобила, като е започнала навлизане в третата лента, в която е била ударена от идващия от бул. „Ситняково“ л. а. „Фолксваген Кадди“. Към момента на настъпване на удара л. а. „Фолксваген Кадди“ се е движел със скорост от около 20 км/ч, като това обстоятелство посочва водачът на автомобила свидетелят Г. К., но то се потвърждава и от автотехническата експертиза, според която автомобилът при тази обстановка, извършвайки завой наляво и навлизайки в по-тясна улица, не е можел да се движи с повече от 20 км/ч, като тази скорост се потвърждава и с оглед на вида на деформациите по автомобила след удара.

Трябва да се има предвид и това, че ищцата, непосредствено преди да навлезе в лентата за движение на л. а. „Фолксваген Кадди“, се е намирала между два спрели автомобила, изчакващи в лентата за завой наляво на ул. „Оборище“, като височината и на двата автомобила е около 1,75 м (както сочи вещото лице при разпита си). Това, че ищцата се е намирала между тези два автомобила, се установява от показанията на двама от свидетелите, които са и водачите на двата спрели един зад друг автомобила – свидетелят В.

Б., който е управлявал л. а. „БМВ Х-5“, и свидетелят Г. К., който е управлявал л. а. „Ауди Кю-7“, намиращ се непосредствено след спрелия л. а. „БМВ Х-5“. Обстоятелството, че ищцата е преминала именно между тези два автомобила, се потвърждава и това, че след удара тя е паднала зад л. а. „БМВ Х-5“ (според свидетеля В. Б.) и пред л. а. „Ауди Кю-7“ (според свидетеля Г. К.), което предполага, включително доколкото ударът не е бил твърде силен, че ищцата е преминала именно между тези два автомобила. При това положение, според вещото лице по автотехническата експертиза, ищцата не е можела да бъде забелязана от водача на л. а. „Фолксваген Кадди“, тъй като той не е имал видимост, докато тя се е намирала между двата високи автомобила. Действително свидетелят Б.Ц. заявява, че двата автомобила, между които е преминала ищцата, са били ниски, но видно от самите му показания, той не е напълно сигурен за този факт, а и в тази част показанията му се 3 опровергават от свидетелите В. Б. и Г. К., които са водачите на самите автомобили, както и с оглед на предоставената от вещото лице информация за височината на автомобилите.

Освен това следва да се приеме, че ищцата е навлязла на платното за движение, включително и в лентата за движение на л. а. „Фолксваген Кадди“ внезапно и с бърз ход.

Това следва от показанията на свидетелите В. Б., който посочва, че ищцата се е движела бързо, и Г. К., според когото тя се е появила внезапно. Свидетелят Б.Ц. сочи, че ищцата се е движела нито бързо, нито бавно, като той е забелязал движението още преди да стъпи върху платното за движение, но следва да се има предвид, че този свидетел има наблюдения от друга гледна точка, тъй като той е стоял върху тротоара на улицата, който е срещуположен на мястото и на страничната улица, откъдето ищцата е излязла и е навлязла на платното за движение. Поради това следва да се приеме, че ищцата действително се е движела с по-бърз от нормалния ход на движение. Движението на ищцата с по-бърз ход в още по-голяма степен е намалило възможността за реакция на водача на л. а. „Фолксваген Кадди“, според заключението на експертизата. Следва да се има предвид обаче, че според експертизата дори и при бавен ход на движение на ищцата, водачът не би могъл да предотврати удара при движение със скорост от 20 км/ч. Той е следвало да се движи със скорост от 14 км/ч, ако ищцата се е движела бързо, или от 17 км/ч, ако тя се е движела със спокоен ход, за да може да избегне удара.