Решение № 258 от 24.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Членове:

Милен Михайлов

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Росица Христова Чернева (СГП-София) като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603156 по описа за 2021 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Присъда от 22.02.2021 г., постановена от СРС, НО, 129-ти състав по НОХД № 595/ 2019 год. Съдът е признал подсъдимия А. К. Н. за НЕВИНОВЕН за това, че на 16.09.2014 г., около 02:00 часа в гр. София, в жилищна сграда, находяща се на ул. „*******, като удрял и ритал в областта на главата и тялото М. Т. М., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в субкапитално счупване на пета метакарпална кост на дясна ръка, довело до трайно затруднение в движенията на десния горен крайник, поради което и на основание чл.304 НПК, е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда съдът е отхвърлил гражданския иск на М. Т. М. срещу подсъдимия А. К. Н. за сумата от 20 000,00 лева.

Срещу така постановената Присъда е постъпил Протест от СРП и Въззивна жалба от адв. М.Д. от САК, повереник на ЧО и ГИ М. Т. М..

Подаденият от СРП протест е оттеглен с Писмо вх. №

210256607/20.04.2021г., до образуване на производството пред Софийски градски съд на 06.08.2021 г.

1

Ето защо, производството пред настоящата инстанция е образувано по постъпила въззивна жалба от адв. М.Д. - САК. В жалбата се сочи, че присъдата на първата инстанция е неправилна, оспорва се заключението на приетата от съда съдебно – медицинска експертиза и се прави искане за назначаване на нова такава. В заключение се иска признаване на подсъдимия за виновен и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

В съдебното заседание по делото адв. Д. поддържа изцяло жалбата като не сочи нови доказателства и не прави искания за отводи. Поддържа искането за назначаване на нова СМЕ, с която да бъде отговорено на същите въпроси, който вече са били поставени, но от други вещи лица.

В хода по същество адв. Д. моли съдът да се произнесе с решение, което да отмени съдебният акт на СРС като неправилен и незаконосъобразен, тъй като счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Н..

Прокурорът от своя страна определя присъдата на СРС за неправилна и необоснована, поради което също моли за нейната отмяна. Сочи се, че е постановена при противоречиви доказателства и неизяснена в пълнота фактическа обстановка.

Адв. Г. призовава присъдата на СРС да бъде потвърдена в нейната цялост, тъй като първоинстанционният съд е съобразил всички факти, обстоятелства и доказателства, събрани по реда на НПК, както и че не е налице телесна повреда, за която подсъдимия би следвало да отговаря.

Определя акта на първоинстанционния съд като правилен и законосъобразен.

Подсъдимият лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат и апелира да бъде оправдан, като добавя че е бил оправдан от два съдебни състава, както и че е доказал невинността си два пъти вече, следователно иска да се отхвърли жалбата на адв. Д. и да се потвърди присъдата на СРС като законосъобразна.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата на адв. Д., повереник на М.М. ЧО и ГИ, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното:

От фактическа страна :

Подсъдимият А. К. Н. е с ЕГН **********, роден на *******. в гр.

София, българин, с българско гражданство, неосъждан, женен, с висше образование, работи като главен юрисконсулт в БАБХ, с постоянен адрес гр.

София, ул. ******* ап. 6, живущ понастоящем в гр. София, ул. „*******, ет*******

В периода към инкриминираната дата 16.09.2014 г. подсъдимият Н.

2 живеел в жилищна сграда намираща се на адрес гр. София, ул. „*******, ет******* като в съседство два етажа по-надолу живеели св. М.М. и приятелката му тогава, а понастоящем съпруга - св. А. М.а, която по това време била с фамилия И.. На 15.09.2014 г. последната празнувала своя рожден ден в компанията на св. М. и други техни приятели, сред които е и св. Ц.И., която живеела в същата жилищна сграда като подсъдимия и св. М.и.

Първоначално празненството се състояло в заведение, след което по – късно на същата вечер се преместило в дома на св. М.М., сред присъстващите на продължението били няколко души от компанията, св. И. и св. М.и.

Малко преди 02.00 часа всички гости си тръгнали и в апартамента останали само св. М.М. и св. А. М.а, при което на вратата се позвънило. Св.

М. отворил и видял подсъдимия, който отправил забележка към първия за шума и силната музика. По този повод между двамата възникнал конфликт, който бързо прераснал във физическа саморазправа. Първоначално св. М. ударил подсъдимия с юмрук в главата и по конкретно тилната част отляво, след което той му отвърнал и започнало сбиване между двамата. Разменяйки удари помежду си, двамата слезли от третия етаж на партера, където продължили да си разменят удари с ръце и крака, докато в един момент св. М. паднал на земята, а Н. продължил да му нанася удари с ръце и крака по цялото тяло, докато не се убедил, че няма отново да го нападне. В този момент дошла св. А. М.а, която видяла как подсъдимият нанасял тези удари на св. М., а след това да се качил в асансьора до жилището си, което било на петия етаж.

Малко по - късно пострадалият М. отишъл до шестия етаж на жилищната сграда, където живеел домоуправителят на входа - свидетелят С., от когото поискал да отиде с него да се саморазправят с подсъдимия. С.С. забелязал, че св. М. е под въздействие на алкохол и категорично отказал на настояванията му да го придружи в саморазправата с Н., като му заявил, че това не е негова работа, но тъй като видял, че по тениската на пострадалия има кръв и наранявания по тялото му, се обадил на тел. 112 за да съобщи за случая. На място пристигнали служителите за 03 РУ-СДВР, а именно свидетелите Л.К.Г. и Ю.Т.Т.. При вида на свидетеля М. и видимите му наранявания, свидетелите Т.И Г. извикали екип на ЦСМП, който откарал свидетеля М. в УМБАЛ СМ „Н. И. Пирогов".

Свидетелите Т.И Г. установили Н. като участник в сбиването и го задържали.

В резултат на сбиването между св. М. и подсъдимия, първият получил контузия на главата с кръвонасядане и оток в лявата тилна област, разскъсно контузна рана в теменната област на главата, кръвонасядане на клепачите на двете очи със субконюиктивален кръвоизлив на лявото око, както и субкапитално непълно счупване на пета метакарпална кост на дясна ръка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Подсъдимият получил подкожен хематом с кръвонасядане в областта на тила в ляво и в областта на десния долно-челюстен ъгъл, охлузвания в областта на долната устна в ляво и в ляво над гръдната жлеза, кръвонасядания в областта на левия устен ъгъл и по гърба на дясното стъпало.

3

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства както следва :

Гласни : показанията на свидетелите М.М., А. М.а, Т. М., Т. С., Ю.Т., Л.Г., Ц.И., а така също и от обясненията на подсъдимия, дадени в първоинстанционното съдебно следствие.

Писмени : заключенията на съдебно психологичната експертиза, заключението на Комплексната съдебно - медицинска експертиза, СМУ, експертиза от клиника по неврохирургия УМБАЛ „Пирогов“ към ИЗ №32485/14 г. на М.М., справка за съдимост на подсъдимия Н..

Първоинстанционният съд е направил анализ на свидетелските показания, при което е достигнал до фактически изводи, които не се различават и от приетите от настоящата инстанция. При извършения самостоятелен анализ на доказателствата, СГС намери, че приетата по- горе фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните доказателства в хода на първоинстанционното съдебното следствие и използваните способи на доказване /експертизи/, както и от приобщените на осн. чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия А.Н. /дадени в хода на съдебното следствие/, показанията на пострадалия М.М. /дадени в хода на съдебното следствие и тези, които е дал в хода на ДП, приобщени чрез прочитане/, показанията на св. А. М.а /дадени в хода на съдебното следствие и тези, които е дала в хода на ДП, приобщени чрез прочитане, както и тези които е дала пред друг състав на съда, прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК/, на св.Т. М. /дадени в хода на съдебното следствие/, на св. Т. С. /дадени в хода на съдебното следствие и тези, които е дал пред друг състав на съда, приобщени чрез прочитане, на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/ , на свидетелите Ю.Т. /дадени в хода на съдебното следствие и тези от ДП, приобщени чрез прочитане на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/ и на Л.Г. /дадени в хода на ДП и приобщени чрез прочитане на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК/; заключенията на Съдебнопсихологичната експертиза, изготвена от вещото лице Д.З.-С., заключението на Комплексната СМЕ, изготвена от вещите лица - проф. М.Т. и д-р М.М.;

СМУ № V - 273/2014 г. и 2 бр. амбулаторни листа от 22.09.14 г. и 28.10.2014 г. /л.35 от НОХД № 22178/14 г. по описа на СРС, НО, 115 състав и на л.36 и 37 от същото дело/; епикриза от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ СМ „Пирогов“ към ИЗ №32485/14 г. на М. Т. М.; заповед за задържане на А. К. Н.; справка за съдимост на А.Н..

Всички свидетелски показания са подробни, последователни, безпротиворечиви и установяват факти от значение за предмета на доказване.

Същите се подкрепят от заключенията на експертизите, а така също и от останалите доказателства по делото, поради което и настоящата инстанция им даде вяра изцяло, така както е направил и СРС.

Съдът извърши и анализ на обясненията на подсъдимия, като прецени същите в тяхното качество едновременно на средство за защита и на 4 доказателствено средство при което кредитира същите относно обстоятелствата къде, кога, как и по какъв повод е възникнал конфликта между него и пострадалия М.. Относно факта, че на инкриминираната дата е възникнал словесен конфликт, който е прераснал във физически такъв, както и кои са участниците в него става ясно не само от обясненията на подсъдимия, но и от цялостната доказателствена съвкупност. Напълно логични и последователни звучат обясненията на Н. дадени пред първоинстанционния съд относно факта, че именно пострадалия М. е нанесъл първия удар, в следствие на което подсъдимия се озовал пред входната врата на отсрещния апартамент, от където е нямал възможност да се качи нагоре към своя апартамент, тъй като пътят му е бил препречен от св. М. и единствена възможност за бягство се оказва пътят надолу. Аналогично св. М. го последвал, което обяснява как двамата се озовали на партера, където продължили да разменят удари. Кореспондиращи с твърденията на подсъдимия са и показанията на останалите свидетели, както и с направените СМЕ и КСМЕ, относно факта, че в някакъв момент пострадалия М. е паднал на земята, след което подсъдимия продължил да размахва с ръце и крака, след което преустановил нападението си и се качил в асансьора за да се прибере в дома си. Настоящата съдебна инстанция подкрепя напълно извода на първата, че няма основание да не се кредитират обясненията на подсъдимия в тази им части само поради факта, че са изложени от лице имащо процесуално качество „подсъдим“. В по – голямата си част те се явяват логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, а именно са подкрепени и от твърденията на С.С. относно становището, че пострадалият е бил агресивен и е бил под алкохолно въздействие. Обосновани са обясненията на подсъдимия и с изготвените по делото експертизи, от които е видно, че причиненото телесно увреждане, изразяващо се в субкардинално счупване пета метакарпална кост на дясната ръка на св. М. е възможно да се получи, както директно с удар по ръката с твърд, тъп предмет, така и по индиректен начин с удар на ръката върху твърд, тъп предмет.