Решение № 254 от 03.11.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Стара Загора, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20215530202512 по описа за 2021 година Обжалвано е наказателно постановление № 7211 /13.04.2021 г. на Началник отдел „ Контрол по РПМ“ , Дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол „, Агенция „ Пътна инфраструктура „ град София.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го намали. Мотивира се с обстоятелството, че са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон.

Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з.В писмено становище поддържа жалбата.

Въззиваемата страна представлявана в с.з. от юрисконсулт Г взема становище, че жалбата е неоснователна и пледира да се потвърди наказателното постановление.Претендира и за направените 1 по делото разноски.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят М.Г. на 18.03.2021 година около 13.59 часа на път 15, км 230+800 в посока град Казанлък – град Хасково управлява МПС с четири оси с две управляеми оси марка „ Ман“, модел „ ТГС“ с рег.

№ СВ 7716АК.

При измерването е установено, че автомобилът е с разстояние между осите 1,36 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.130 т. при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1 т. 5 б. „ В „ от Наредба№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки 2

ППС.Измерването е извършено с техническо средство електронна везна № 118844 и ролетка 1302/18 / 5 м. /.ППС превозва асфалт.

Жалбоподателят и водач на ППС не представя на длъжностните лица от АПИ при проверката валидно разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни такси/.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д.З. / актосъставител/, заявление за последваща периодична проверка, регистрация за извършена последваща проверка и свидетелство за калибриране на ролетка; Свидетелство за регистрация част I ; наказателно постановление №7211/13.04.2021 година; АУАН №0007956/18.03.2021 година; разписка; копие на лична карта и свидетелство за регистрация част II; кантарна бележка от 18.03.2021 година; трудов договор №124/24.10.2019 година; пътен лист; заповед №РД-11-1266/17.10.2019 година на Председателя на А „ПИ“; заповед №РД-11-1267/17.10.2019 година на Председателя на А „ПИ“; заповед №П-252/06.08.2021 година на и.д Председателя на А „ПИ“.

При така посочената фактическа обстановка административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 т. 2 ЗП е наложил административно наказание Глоба в размер на 1 000 лева.

Посочените параметри на теглото на ППС надвишават нормите 3 на чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС и съгласно чл. 3 т. 2 от същата Наредба ППС се явява тежко.

Установените стойности на ППС водят до извода, че същото е тежко по смисъла на параграф 1 т. 1 ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС .

Измерените параметри на ППС са извършени с годно техническо средство /заявление за последваща периодична проверка, регистрация за извършена последваща проверка и свидетелство за калибриране на ролетка/, което не поставя под съмнение достоверността на измерените и посочени параметри.

При посочените параметри на ППС същото е следвало да се движи по Републиканската пътна мрежа с издадено разрешение от АПИ или квитанция за платена такса.

В случая обаче натоварването е 31 .130 тона, което надвишава с над 30% максимално допустимото натоварване от 19 т. и изключението на чл. 8, ал. 5 във вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС е неприложимо.

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят Г. без надлежно разрешение от АПИ или квитанция 4 за платена такса е управлявал товарен автомобил с товар и общо тегло над допустимите, от което следват изводи в няколко насоки :

Жалбоподателят Г. като водач на МПС чрез действие е осъществил деяние.

Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 26, ал. 2 т. 1 б.

„ А „ от ЗП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС и опазване целостта на пътищата.

Деянието с нормата на чл. 53, ал. 1 т. 2 ЗП е обявено за наказуемо.

Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.

Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че управлява МПС с тегло над допустимото и че не притежава необходимото разрешение за това от АПИ/, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е продължил да управлява МПС – то /.

Следователно жалбоподателят Г. с деянието си е извършила формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ от ЗП.

Изложените до тук съображения по приложимостта на материалния закон правят неоснователни възраженията в жалбата, че материалният закон е приложен неправилно респективно и претенциите за допуснато нарушение по ЗДП , а не по ЗП.

5

Наложеното административно наказание на основание чл. 53, ал.

1 т. 2 ЗП е правилно индивидуализирано.

Отчетени са смекчаващите вината обстоятелства, липсата на отегчаващи и е наложено административно наказание в минимален размер / Глоба 1 000 лева / съответстващо на тежестта на нарушението и целите на чл. 12 ЗАНН.

Следователно няма основание за изменение на наказателното постановление в частта на наложеното наказание.

Неоснователни са възраженията в жалбата и писменото становище, че жалбоподателят Г. в качеството си на водач на МПС не следва да носи АНО.

Адресат на задълженията по чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1 т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС е всяко физическо лице в това число и водачите на ППС.

Санкционната норма на чл. 53, ал. 1 т. 2 ЗП предвижда ангажиране на АНО на всяко физическо лице, което наруши посочените разпоредби в това число и чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ ЗП.

Следователно кръгът на лицата , които са административнонаказателно отговорни не се изчерпва и ограничава до собствениците 6 на ППС или превозвачите по смисъла на параграф 1 т. 5 от Закона за Автомобилните превози.

В конкретният случай жалбоподателят Г. в качеството си на водач на ППС преди привеждането му в движение по Републиканската пътна мрежа е следвало да се увери и провери товара на ППС, максималната му допустима маса, притежава ли издадено разрешение, което обаче не е сторил и като годен субект на АНО следва да понесе такава.

Неоснователни са претенциите за допуснато нарушение на чл.

57, ал. 1 т. 5,6 от ЗАНН.

В обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение. Същото е конкретизирано по време, място и начин на извършването му, с което из цяло е удовлетворено изискването на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.

Посочените факти и обстоятелства са в съответствие със състава на административното нарушение, а посочената правна квалификация /чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „ А „ ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1 т.

1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ/ е пълна и в съответствие с обстоятелствената част на административното обвинение.

7

Правилен и законосъобразен е извода, че няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Надвишаването на максимално допустимите норми е значително над определения максимум. С извършеното деяние се застрашава безопасността на движението по пътищата и се нарушава целостта и качеството на пътното платно.Това деяние в никакъв случай не е с пониска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Съдът приема, че наказателното постановление и АУАН са съставени от компетентен орган и компетентни длъжностни лица / Заповед /.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон.

Следователно наказателното постановление следва да се потвърди, което прави жалбата неоснователна.

Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

8

Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените две съдебни заседания в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7211 /13.04.2021 г. на Началник отдел „ Контрол по РПМ“ , Дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол „, Агенция „ Пътна инфраструктура „ град София, с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 / ХИЛЯДА / лева на М. Г. Г. от град