Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 278 от 28.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 391/2023
Вид
Решение № 278
Подписан
28.07.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, предл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4з · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4, ал.5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.56, ал.2 · Семеен кодекс
  • чл.57 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. С.З., 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Т. Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500391 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от О.К., чрез юрисконсулт З. Б., против Решение под № 156 от 27.03.2023г. постановено по гр.дело № 1677/2022г. по описа на Районен съд К..

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение. Намира същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Излага подробни съображения. Счита, че съдът е допуснал процесуални нарушения като не е обсъдил всички доказателства по делото и връзките между тях. Тълкувал е превратно доказателствата и е игнорирал доказателствата по делото. Твърди, че заключението на вещото лице не кореспондира с нито едно от събраните по делото доказателства. Дори нямало нито едно доказателство, което да подкрепя това заключение. Твърди, че нито в първоначалната искова молба, нито в поправената такава, въззиваемата е заявила, че е закупила общинска или държавна земя по реда на § 4, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. И двете страни твърдят, че праводателите на въззиваемата са придобили земя в качеството си на ползватели, на които са предоставяни права на ползване върху земеделските земи, на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Твърди, че на праводателите на въззиваемата са предоставени пустеещи земи. В действителност процесният имот е общинска собственост, но това е станало 1 едва с влизане в сила на Плана на новообразуваните имоти на местност „Сметището“ в землището на с.Б., одобрен със Заповед № ДС-ЗД-260/2018г. на Областния управител на област С.З.. Твърди, че в този момент имотът се е обособил и е установено, че е безстопанствен. Това придобивно основание е посочено и в представения по делото Акт за частна общинска собственост, от който е видно, че праводателите на въззиваемата не са придобили по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ общинска земя. Намира като аргумент в тази насока и приетата като доказателство по делото молба от М.Х.Б. и К.И.Т. от 08.11.1994г., с която сами заявяват, че са заградили 1776 км.м. и молят да изкупят разликата в площите от 776 кв.м. Сочи, че в този смисъл е и изготвената по делото експертиза. Въззивникът твърди, че вещото лице изрично е посочило, че М.Х.Б. и К.И.Т. са ползвали повече от предоставената им за ползване земя и не са имали граница между ползваните от тях имоти, поради което при изработване на помощния кадастрален план на ползвателите, одобрен със Заповед № 648/18.07.1996г. са заснети в имот с пл.

№ 345 с площ от 1580 кв.м. и са се снабдили с нотариални актове. Твърди, че въз основа на допуснатото процесуално нарушение, съдът е извел и грешни правни изводи, като е приел, че праводателите на въззиваемата са придобили части от общински имот пл.№ 345 с площ от 1580 кв.м. Намира, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че разпоредбите на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ нямат отношение към процесния имот, тъй като били приети по-късно – 1997, 1999, 2002г. Сочи, че въззиваемата е собственик на имот 301.345 с площ от 1000 кв.м., а О.К. е собственик на имот 301.305 с площ от 562 кв.м., които имоти са по плана на новообразуваните имоти на местност „Сметището“ в землището на с. Б., одобрени със Заповед № ДС-ЗД260/2018г. на Областния управител на област С.З.. Твърди, че двата имота са абсолютно самостоятелни и общинският имот не е част от имота на въззиваемата, още по-малко в съсобственост и то с посочените от въззиваемата идеални части. Двата имота са напълно индивидуализирани с площ и граници, съобразно правата на собственост с влязъл в сила план за новообразуваните имоти и възпроизведени в нотариалния акт и акта за частна общинска собственост. Твърди, че праводателите на въззиваемата не са възразявали при приемането на плана на новообразуваните имоти за землището на с. Б., следователно не са мислели, че притежават имоти 301.345 и 301.305 в съсобственост с О.К., както и не са искали и неговото изменение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото съдебноделоводни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна З. Г. С. от гр. К., чрез адв.Т. Д. от АК – С.З. , в който изразява становище по подадената въззивна жалба. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Счита изложените оплаквания във въззивната жалба за несъстоятелни, като излага подробни съображения по оплакванията 2 в жалбата.

Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивникът О.К., редовно и своевременно призовани, явява се упълномощен представител, по делото юриск. З. Б., който моли въззивната жалба да се уважи изцяло, като се отмени Решението на РС К. и се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло иска на ищцата и въззиваема по делото.

Въззиваемият З. Г. С. редовно и своевременно призована, не се явява, но изпраща упълномощен представител по делото адв. Т. Д. от АК-С.З., която моли да се остави без уважение въззивната жалба на жалбоподателя и да се потвърди изцяло първоинстанционното съдебно Решение. Подробните съображения за това са изложени в съд. заседание по съществото на делото и в депозираната по делото подробна писмена защита с вх. № 8528/06.07.2023 год. от пълномощника адв. Т. Д. Й..

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на идеални части от имот по §4, §4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Видно от доказателствата по делото, безспорно се установява следната фактическа обстановка, а именно:

Видно от представените по делото писмени документи първостепенния съд е сезиран с иск по чл.108 ЗС, който гарантира съдебната защита на правото на собственост на неговия носител в обема на притежаваните от него права, срещу лицето, което не е собственик, а владее вещта без основание, т.е. основните факти по делото, които подлежат на доказване са, че ищецът е собственик на процесния имот, съответно на част от него, както и че ответникът владее или държи имота/част от него, без да има основание за това.

Съобразно константнатата практика на Върховните съдилища на Републиката За да се уважи иска за ревандикация по чл.108 от ЗС е необходимо , ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване освен, че е собственик на целия имот /или съответно на претендираните от него идеални части/, но и че ответникът упражнява фактическа власт върху частта от имота, владението върху която искат да си върнат, както и че владение се извършва без да е налице правно основание за това.

По отношение на първия елемент - правото на собственост на ищеца върху претендираните ид. части от процесния имот, въззивната инстанция възприема следното:

Между страните по делото не се спори, че първоначалният имот с № 3

345 с.Б. местността „Сметището“ - земеделска територия е бил с площ от 1580 кв.м. по кадастралната карта от 1996 г. както и по плана на ползвателите и е бил един имот.

Спорен между страните по делото е въпросът дали в първоначалния имот е възникнала съсобственост и дали новообразувания от имот 345, нов имот *** от 562 кв.м. към настоящия момент е съсобствен.

Няма спор по делото, че имот с № 345 с.Б. от 1580 кв.м. е бил общински преди части от него да бъдат закупени, то праводателите на ищцата - К.И.Т. и М.Х.Б.. Този факт не се спори от страните по делото, вещото лице в заключението си не навежда данни за имота да е имало реституционни претенции, по делото не се сочат или представят и доказателства имотът да е бил собственост на трети лица, а не на общината.

От този общински имот 345, целият с площ от 1580 кв.м. по плана от 1996 г. и по плана на ползвателите, праводателите на ищцата К.И.Т. и М.Х.Б., като правоимащи по пар.4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ и като ползватели са заявили и придобили всеки по 500 кв.м. от него.

Към 1996 г. съгласно редакцията на пар.4а., ал.5 ПЗР на ЗСПЗЗ, за да придобие ползвателят правото на собствеността върху общинска или държавна земя, правото върху която не се възстановява на граждани, е било достатъчно само да е заплатил цената на земята по цени определени от МС в тримесечен срок от оценката, с което фактическият състав по придобиването следва да се счита за завършен. Точната разпоредба на ал.5 към пар.4а. от ПЗР ЗСПЗЗ гласи: „придобива правото на собственост след като заплати... „.

Към този момент не е имало изискване да бъде изработен и одобрен план за новообразувани имоти, не е съществувал план за новообразувани имоти, съществувал е само кадастрален план от 1996 г., цитиран в скица №1217/23.10.2020 г. на О.К., съгласно който кадастрален план имотът е бил с квадратура 1580 кв.м. Съществувал е и план на ползвателите. В този смисъл е и заключението на вещото лице по делото.

Едва с редакцията на ЗСПЗЗ от 1997; 1999; 2002 г. - пар.4к. ПЗР на ЗСПЗЗ са предвидени още условия за да възникване на право на собственост върху имотите по пар.4 от ЗСПЗЗ - изготвянето на план на новообразувани имоти и скици към него, а съгласно ал.6 на същия пар.4 к ПР на ЗСПЗЗ е предвидено планът да се одобрява от областния управител чрез издаване на заповед, заповед на кмета на общината - ал.7 на същия пар.4 к.

По делото не се спори, че праводателите на въззиваемата са изплатили цената на земята и са изпълнили процедурата по изкупуването на земята, не се оспорват и правата им по пар.4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито титулите им за собственост, поради което следва да се приеме, че към момента на заплащане на определената стойност на земята - 1996 г., ползвателите са придобили собствеността, всеки върху 500 кв.м. от 1580 кв.м. /общо 1000 кв.м./ от целия имот и като последица между тях и общината е възникнала съсобственост в имот №345 в квоти 1000 кв.м за ползвателите и нови собственици и 562 кв.м. за общината.

4

Първоинстанционният съд не е променил изводите си за наличието на съсобственост в имота, отреждането по плана за новообразуваните имоти, приет в последствие - през 2018 г. на два имота, получени чрез разделянето на изходния имот №345 - имот 301.3055 и имот 301.345, тъй като първоначалната съсобственост между страните, възникнала в резултат на изкупуването на 1000 кв.м. от правоимащите от целия общински имот от 1580 кв.м., към момент, в който не е бил необходим и не е съществувал план за новообразувани имоти, се е възпроизвела и в двата новообразувани имота в същите квоти и между същите съсобственици, както в първоначалния имот.

Или в заключение, новообразуваните имоти не са нищо друго, освен административно разделяне на първоначалния имот, но не и правно такова.

Поради изложеното първостепенния съд е приел, че одобреният със Заповед под № ДС-З- 260/08.10.2018 г. на обл.управител план, с който от имот 345 са обособени два отделни имота /единият от които процесният, но вече с № 305 по новия план от 2018 год./, не може да породи вещноправни последици, каквито възникват при делба. Това е така, тъй като от една страна, изработването и одобряването на такъв план не е сред основанията за ликвидиране на съсобственост по ЗС, както и поради обстоятелството, че в конкретния случай планът е последица, а не основание за възникване на правото на изкупуване от страна на ползвателите.

Също така е приел, че ново изработеният и приет в последствие план не може да раздели юридически първоначалния имот и да обособи два отделни и самостоятелни такива с различни собственици и най вече поради това, че нормата, уреждаща изработването на план пар.4 к ПР на ЗСПЗЗ е приета едва 1998 г., т.е по-късно от нормата, която урежда придобиването на правото на собственост върху имотите, върху които има учредено право на ползване.