Определение № 320 от 31.03.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Перник, 31.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20231700500195 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД против Разпореждане № 1624 / 09.02.2023 г. по гр. дело № 0462/2023 г. на РС - Перник, в частта за отхвърляне заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу К. И. И. за сумата от 283,25 лева -такса, съгласно чл.5.5 от ОУ за предоставяне на парични потребителски кредити на физически лица и за сумата от 231,00 лева такса за разглеждане. В жалбата по подробни доводи разпореждането в обжалваната част се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Производството по ч.гр. дело № 0462/2023 г. на РС - Перник е образувано по заявление от „ЮтеКредит България“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу К. И. И. за вземания, произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № *** от ***, включително и за процесната отхвърлена с разпореждането в обжалваната част за сумата от 283,25 лева -такса, съгласно чл.5.5 от ОУ за предоставяне на парични потребителски кредити на физически лица и за сумата от 231,00 лева такса за разглеждане. Заявлението е отхвърлено от РС в обжалваната му част с мотиви, че относно претендираната сума от 283,25 лева -такса, съгласно чл.5.5 от ОУ за предоставяне на парични потребителски кредити на физически лица и за сумата от 231,00 лева такса за разглеждане, е налице обоснована вероятност, същите да 1 са неравноправна клауза в договор, предвид начина им на уговаряне и техния размер.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК е предвидено, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед тези правомощия, въззивната инстанция извършва преценка за действителността на клаузите на договора за кредит, с оглед изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Клаузатана чл.5.1 от Договора за кредит за заплащане на еднократна такса за разглеждане: 231,00 лева, е нищожна на осн.чл. 21, ал. 1 ЗПК, така както е договорена, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договореното е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в договора такса за еднократната такса за разглеждане по същината си са действия за усвояването и управлението на кредита, за това не може да се приеме, че са доп. услуги по см. на чл.

10а, ал. 1 ЗПК. В противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в договора за тези доп. услуги е определено общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от услугите по вида, размера, действието, за което се събират съответните такси поотделно, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а само са изброени услугите.

Освен това заплащането на такса за разглеждане на потребителски кредит е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК), в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и едва след анализа й да прецени дали да предостави кредита. С клаузата се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането на такса за разглеждане на потребителски кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното задължение на кредитополучателя за заплащане на такса за разглеждане цели да се заобиколи забраната на чл. 143, ал. 2, т.3 ЗЗП, защото със задължението за заплащане на таксата следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение и води до необосновано допълнително увеличаване размера на задълженията.

Идентични на горните са и изводите за сумата от 283,25 лева - такса, съгласно чл.5.5 от ОУ за административни разходи, свързани с неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Основание за събиране на тези такси съдът не установява. Подобна такса не може да бъде обоснована с някаква допълнителна услуга, предоставяна на клиента и по естеството си представлява второ обезщетение за забава, тъй като следва да се събира при неизпълнение. Добавянето и на такова допълнително обезщетение към останалите първоначално договорени би нарушило равновесието в правата на насрещните страни и действието му следва да се отрече като резултат от неравноправно договаряне. Видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В заявлението по чл. 410 ГПК административни разходи, свързани с неизпълнение на 2 задълженията на кредитополучателя по договора за кредит са посочени общо като липсва посочване и данни дали въобще и дали именно в този размер от 283,25 лв. са направени и платени някакви конкретни разноски в резултат на неизпълнение на договора за кредита, а липсата им не може да се преодолее чрез твърдението, че таксите са в резултат на неизпълнение на договора за кредита. Не са изложени никакви обстоятелства, какви конкретни услуги са били извършени от кредитора, обосноваващи начисляване на такси за административни разходи, свързани с неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. За да се търси заплащане на такси следва да е обосновано реалното извършване на услуги за тях, но твърдения и доказателства за това липсват, доколкото такова изрично посочване и конкретни доказателства не са представени със заявлението по чл. 410 ГПК, а характерът на производството по чл.410 ГПК предполага представяне на документ към Заявлението, за да може съдът да провери дали документът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. При тази неопределеност на задължението следва, че не е ясно и претендирането му в този вид противоречи и на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и следователно клаузите на договора, предвиждащи начисляване на такси за просрочен кредит, съдът намира за неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, което ги прави нищожни поради противоречие на повелителни норми на закона - чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а в равна степен и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Не води до друг извод, че едва с частната жалба е налице посочване за разходи във връзка с 2 -ри напомнящ sms, 3-ти напомнящ sms, 4-ти напомнящ sms, 5-ти напомнящ sms, sms уведомление за прекратяване на договор, първо напомнящо писмо, второ напомнящо писмо, предупредително писмо за прекратяване и писмо за прекратяване, но също липсват доказателства за направени и платени някакви конкретни разноски в резултат на неизпълнение на договора за кредит.

Въззивният съд извършва преценка за законосъобразност на обжалваното разпореждане въз основа на доказателствата, ангажирани пред решаващия съд.

С оглед гореизложеното, в съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и разпореждането в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1624 / 09.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.

№ 0462 / 2023 г. по описа на Районен съд - Перник - в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3