Решение № 537 от 16.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. П., 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500870 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ АВТОМАГИСТРАЛИ „ ЕАД ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 215, ет.4 представлявано от инж. И.С. – изпълнителен директор чрез юрисконсулт К. С. против Решение № 960/25.07.2025 г. по гр. д. № 1152/2025 г. по описа на Районен съд П., в частта в която е уважен предявения от Х. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Т.Т.“ №3 иск с правно основание чл.74, ал.1 ЗЗДискр против „ Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, бул. „Цар Борис III“ №2015, ет.4, представлявано от И.С. С. да му се заплати сумата в размер на 2500,00 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 23.12.2018 г. до 19.02.2020 г., от нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗДискр, като не е актуализирано основното му трудово възнаграждение установено с т.4 от Решение №366/12.10.2023 г. по адм. преписка № 66/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане сума, като и в частта в която е уважен иска с правно основание чл.74, ал.1 ЗЗДискр да бъде осъдено „ Автомагистрали“ ЕАД, да заплати на Х. В. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 906,01 лева представляваща разликата между заплащаното на ищеца основно трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност „Шофьор,специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка пътища” в АБК К., код по НКПД **** 2004 и това на колегите му, заемащи същата длъжност до дължимото му при условие на равно третиране за процесния период - 23.12.2018 г. до 19.02.2020 г., ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане.В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, тъй като правните изводи на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените от ищеца искове изцяло, като неоснователен.

По реда на чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, доколкото се твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова, се иска да 1 бъде потвърдено изцяло.Претендират се съдебно- деловодни разноски и се представя списък по чл. 80 ГПК.

В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Направените във въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение въззивният съд приема за частично основателни, тъй след подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до правни и фактически изводи относно основателността на предявените главни искове по чл.74, ал.1, от Закона за защита от дискриминация, в уважените от районния съд размери.

Въззивната жалба съдържа три оплаквания: Недоказаност на твърденията и доводите за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди , които да са в причинноследствена връзка с дискриминационно отношение от страна на работодателя;

Недоказаност на техния размер , както и оплаквания относно приетия от съда за начален момент, от който започва да тече погасителната давност и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.

От фактическа страна е безспорно установено, че ищецът е работил в „Автомагистрали“ ЕАД от 17.09.2007 г. до 20.02.2020 г. като е изпълнявал длъжността „Шофьор, специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка пътища” в АБК К., код по НКПД ****2004. Съгласно експертно решение № ****/01.06.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ П., влязло в сила на 18.06.2018 г., му е била определена инвалидност с трайно намалена работоспособност от 75 %. До този момент ищецът имал трайно намалена работоспособност 65 % с дата на инвалидизиране - 29.06.2015 г С Решение № 66/2022 г. на Комисията за защита от дискриминацията, Решение № 1227/26.02.2024 г. АС София град, Решение № 12525/20.11.2024 г. на ВАС е установено по отношение на ответника, че е осъществил нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗДискр., като не е актуализирал трудовото възнаграждение на ищеца.

От показанията на свидетеля В.М. се установява, че познава ищеца, с когото били колеги при ответното дружество. Сочи, че също бил шофьор и взимали минималната работна заплата, като уточнява, че ищецът е получавал заплата в по-малък размер от техния. Споделя, че всеки месец при получаването на заплатата Х. се ядосвал и не се чувствал комфортно, чувствал се пренебрегнат, ощетен. Изяснява, че това продължило повече от година. Свидетелства за здравословното, финансовото и семейното положение на ищеца. От показанията на свидетеля Г.Ч. се установява, че познава ищеца, тъй като били съученици и съседи. Споделя, че ищецът имал здравословни проблеми, като сменил двете си стави. През 2018 г. – 2019 г. бил много зле психически, тъй като финансово не можел да помогне на семейството си. Причината била, че получавал по-малка заплата от всички други, които заемали същата длъжност при ответното дружество. Твърди, че в процесния период ищецът е бил умислен, притеснен, нямал е усмивка, живец и радост в погледа му.

Когато взимал заплатата виждал един „смачкан човек“. Това водило и до конфликти със съпругата му. Свидетелства, че не могъл да осигури нормалното финансово съществуване на семейството си. Дори свидетелят се налагало да му помага финансово. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като последователни логични и неопровергани от други събрани в настоящото производство доказателства.

За изясняване на спора от фактическа страна , е допуснато изслушването на ССчЕ, което съдът кредитира като надлежно обосновано и неоспорено от страните. Вещото лице установява, че разликата между основното трудово възнаграждение на ищеца и основното трудово възнаграждение на колегите му заемащи същата длъжност, а именно „Шофьор, специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддържащ пътища" за периода 23.12.2018 г. - 19.02.2020 г. е в размер на 906,01 лева.

2

Въззивният съд приема за необоснован изтъкнатия от въззивника довод, че предявените искове са неоснователни поради недоказаност на настъпили за ищеца вреди респективно – че вредите в неимуществената му сфера следва да се обезщетят с по-ниско по размер обезщетение.

Съгласно чл. 18 и 19 ЗЗДискр., работодателят е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място и при неизпълнение, носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител. Когато се касае до дискриминационно поведение на представител на юридическото лице - работодател, извършено при или по повод дейността на юридическо лице, какъвто е настоящият случай, предявяването на иск по чл. 74, ал.1 ЗЗДискр. може да бъде насочено както срещу физическото лице, представляващо работодателя и пряк извършител на дискриминационния акт, така и срещу юридическото лице - работодател. /В този смисъл са Решение № 73 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 350 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 1730/2014 г., IV г. о., Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

Предвид изложеното, съдът приема, че при осъществено дискриминационно поведение чрез неравно третиране по признака по чл. 4, ал.1 ЗЗДискр. "увреждане", ответникът по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр., предявен от ищцата, е работодателят - „Автомагистрали“ ЕАД. Няма спор, че предвидената в ЗЗДискр. защитата пред Комисията за защита от дискриминацията - е реализирана като алтернатива и е установена форма на дискриминация

– т.е изводът е, че е осъщественото дискриминационното третиране от страна на ответника, в качеството му на работодател на ищеца. В хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. съдилищата не установяват наличието на дискриминация, а изследват съществуването на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган, акт на дискриминация, поради което следва да се прилага общата петгодишна давност. Приложението на чл. 74 ЗЗДискр. е обусловено от приключило административно производство пред КЗД, в рамките на което с влязъл в сила административен акт е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. Установяването на дискриминационно действие е основание за претендираните вреди. Поради това, вземането за обезщетение за вреди от това действие става изискуемо след влизане в сила на решението, с което се установява дискриминационното действие. В този смисъл Решение № 13663 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14346/2015 г., III о./

В конкретния случай Решение № 366/12.10.2023 г. по адм. Преписка № 66/2022 на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява дискриминационното действие е влязло в сила на 20.11.2024 г. и от този момент е започнал да тече давностния срок. Съгласно чл. 114 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца / чл. 114 ал.3 ЗЗД/. Особеното в случая е , че фактическият състав на увреждането от дискриминационно поведение е довършен с установяване по положителен начин на токова поведение. Решението на Комисията е с датата на влизане в сила 20.11.2024 г. В случая давността за главните и акцесорните искове не е изтекла към датата на предявяване на исковата претенция 20.03.2025 г. Исковете не са погасени по давност, но законната лихва върху вземанията ще се дължи от датата на настъпилата изискуемост, а именно считано от 20.11.2024 г. до окончателното изплащане. В тази част жалбата е основателна, като обжалваното решение следва да бъде отменено по отношение на началния момент на дължимост на лихвата за забава, съобразно изложеното по-горе и в тази им част претенциите да бъдат отхвърлени.

Неоснователен е изложеният довод от въззивника, че не са доказани вреди в причинна връзка с дискриминационното поведение на ответника. От гласните доказателства безспорно се установява, че въззиваеми я т е преживяла стрес, негативни емоции, поради причината , че е третиран от работодателя си неравноправно. Установява се , че това отношение е продължило в един сравнително дълъг периода 23.12.2018 г. до 19.02.2020 г. Фактът, който е станал известен и на неговите колеги и на неговото семейство, а именно, че поради увреждането си е третиран по различен негативен начин – е рефлектирало върху самочувствието и самоуважението му. Освен това неполучените парични средства от дължими суми от трудово възнаграждение безспорно, са се отразили 3 зле на материалното състояние на неговото семейство, което неизбежно е причинило стрес, тревога и безпокойство у ищеца. Предвид изложеното, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, присъждайки на въззиваемия обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500,00 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 906,01 лв. като разлика между дължимото и изплатено на ищеца трудово възнаграждение, доказана като размер от неоспореното заключение на допуснатата по делото ССчЕ.