Присъда № 16 от 18.07.2024, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ по присъда № 16/18.07.2024 година, постановена по НЧХД

№ 739/2023 година по описа на *ския районен съд

В. Г. П. от с. *, общ * е повдигнала пред съда обвинение срещу Т. Е. С. от гр. Перник за това, че в условията на продължавано престъпление на 08.04.2023 г., 22.04.2023 г., 06.05.2023 г., 20.05.2023 г. 10.06.2023 г., 24.06.2023 г., 08.07.2023 г., 22.07.2023 г., 12.08.2023 г., 26.08.2023 г., 09.09.2023 г. и на 23.09.2023 г. в с. *, общ. * не е изпълнил съдебно решение от 11.10.2022 г. по гр. дело № 1/2022 г. по описа на РС-*, в сила от 19.10.2022 г. относно режима на лични контакти на майката В. Г. П. ЕГН ********** с детето * Т.ова Е.а ЕГН ********** – престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.

В съдебно заседание частният тъжител поддържа тъжбата си, като процесуалният му представител адв. П. твърди, че в хода на производството са събрани непротиворечиви доказателства за неизпълнението на определения със съдебно решение режим на лични контакти на майката с детето.

Подсъдимият Т. С. отрича вината си като твърди, че самото дете не е искало да преспива в дома на майка си.

Защитникът му – адв. К., пледира за оправдателна присъда, като твърди, че обвинението не е доказано. Сочи, че от приетата психологична експертиза е установена втора степен на родителско отчуждение на детето по отношение на майката, т.е. неизпълнението на съдебното решение се дължи на обективни причини. Навежда доводи за това, че деянието на С. не е несъставомерно от субективна страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т. С. и частната тъжителка В. П. са родители на детето * Т.ова Е.а – 6 годишна, която е родена по време на съвместното им съжителство.

С протоколно определение от 11.10.2022 г. по гр. дело № 1/2022 г. по описа на РС-* е одобрена съдебна спогодба между Т. С. и В. П. относно упражняването родителските права и издръжката на детето *, като страните са постигнали съгласие то да живее заедно със своя баща, който да упражнява родителските права. Съгласно подписаната от тях спогодба майката В. П. има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, като Т. С. е поел задължение да води и взима детето от адреса на майката в с. *.

След подписването на споразумението Т. С. не изпълнявал уговорения режим, като не водил детето в с. * при В. П.. През зимата /на 14.02.2023 г. и 12.03.2023 г./ са се осъществили две срещи между детето и майката в кафене в гр. *, които продължавали няколко минути и на тях присъствал и бащата.

През месец юни – на 03.06.2023 г. е осъществена поредна среща в кафене в центъра на г. *, на която присъствали освен В. П. и Т. С., който довел детето *, но и св. * и *. По време на срещата възникнал конфликт между майката и детето, като след тази дата до подаването на тъжбата не са се осъществявали други срещи помежду им.

Съдът изведе горната фактическа обстановка от показанията на свидетелите *, * и *, които са подкрепени от писмени доказателства – материалите по пр. пр. № 2337/2023 г. по описа на РП-Самоков, ТО-*, както и от преписката в Дирекция „Социално подпомагане“ *.

1

Свидетелите * и * потвърждават, че след подписаното споразумение детето * никога не е било водено в с. * от своя баща, а малкото срещи на майката са се осъществявали в различни кафенета в гр. * и са траели по няколко минути.

Обстоятелството, че срещите между детето и майката са се осъществявали в гр. * е потвърдено и от св. *, който е докарвал с автомобила си Т. и * до града и твърди, че те не са ходили в с. *.

Съдът не кредитира показанията на с. * относно броя на проведените срещи между майката и детето, доколкото от останалите събрани доказателства, включително и от преписките пред Дирекция „Социално подпомагане“ * се установява, че през месец май 2023 г., а и за периода от 03.06.2023 г. от 03.12.2023 г. не е била осъществила нито една среща между майката и детето.

От заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че при * Т.ова Е.а няма нарушение на психичното и интелектуалното развитие, но се наблюдава лека към умерена степен на родителско отчуждение по отношение на нейната майка. Според вещото лице при тази степен на родителско отчуждение детето може да отказва контакт с родителя, но когато се осъществи пълноценен контакт, то ще изпитва радост. Вещото лице е констатирало и т.нар „избягващо поведение“ от страна на детето при опит за контакт на родителя, който не живее с него. В заключението е отразено, че причините на отчуждението на детето е преди всичко обстоятелството, че то от три годишна възраст живее с баща си и връзката с майката не е активна, поради което и не е изградена емоционална връзка между детето и майката.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като заявява, че за да се изгради пълноценна връзка между майката и детето е необходимо да се спазва определеният със съдебното решение режим на лични контакти, но при всички случаи в началото е необходима професионална помощ, доколкото насилственото извеждане на детето създава рискове за неговото правилно емоционално и психическо развитие.

От представеното по делото Решение № 14289 от 23.08.2023 г. по гр. дело № 34013 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд се установява, че е била отхвърлена молба за защита от домашно насилие на Т. Е. С., действащ като баща и законен представител на * Т.ова Е.а и е отменена издадената на 07.07.2023 г. заповед за незабавна защита във връзка с възникналия на 03.06.2023 г. инцидент при осъществената среща между майката и детето в гр. *.

От представените по делото справка на Дирекция „Социално подпомагане“ * се установява, че през годините социалните работници са работили по различни сигнали - през 2018 г. Т. С. е сигнализирал, че майката не разрешава срещи между него и 11-месечната *, при което не са предприети мерки за закрила по реда на Закона за закрила на детето; през 2021 г. е постъпил сигнал от В. П., с който е поискала съдействие за установяване на местонахождението на детето *, което живеело със своя баща, при която е установено, че то не се намира на територията на страната.

Във връзка с подаден сигнал от страна на В. П., а и въз основа на разпореждане на Софийския районен съд по образуваното производство по реда на Закона за защита от домашното насилие на 27.07.2023 г. е извършено социално проучване, при което П. е насочена към социална услуга в общността в Центъра за обществена подкрепа *, като съгласно заключителния доклад от 15.03.2024 г. въпреки осъществената работа не е подновен режима на лични контакти между майката и детето.

Съгласно представената справка от Национална система телефон 112 В. П. е подавала сигнали за съдействие след образуване на настоящото производство, поради което и същите не са относими към предмета на доказване по делото

В. П. е подала жалба и до прокуратурата, като видно от постановление за отказ да се 2 образува досъдебно производство от 15.02.2024 г. по пр. пр. № 2337/2023 г. по описа на РПСамоков, ТО-* е била извършена проверка, при която не са установени данни за извършено престъпление от общ характер. Във връзка с проверката по преписката от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ Перник е извършено проучване, при което социалните работници не са установили риск за развитието на детето.

Съдът приема, преценявайки в цялост събраната доказателствена съвкупност, че единствения правилен и възможен извод, който може да бъде направен, е, че подс. Т. С. не е изпълнявал съдебното решение, с което е определен режим на лични отношения на В. П. с детето * Е.а

Подсъдимият Т. Е. С.ата е роден на 11.06.1992 г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, ЕГН **********.

От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че той е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намери, че деянието, за което е повдигнато обвинение по отношение на подсъдимия Т. С. е частично доказано от обективна и субективна страна.

При делата от частен характер частната тъжба е тази, която определя рамките на наказателното производство и предмета на доказване. Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК изисква частната тъжба да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, т. е. за фактите, които се включват в състава на престъплението. В тъжбата обаче не е необходимо да бъдат описани всички конкретни детайли от престъпното поведение на подсъдимия. В хода на съдебното производство съдът е длъжен да установи въз основа на доказателствата дали деянието е същото, за което частният тъжител е повдигнал обвинение пред съда.

Винаги квалификацията на престъплението се обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по съответната правна норма, а не според посочената от тъжителя.

В случая с тъжбата си В. П. е повдигнала обвинение спрямо Т. С. за това, че в периода от 08.04.2023 г. до 23.09.2023 г. не е изпълнил съдебно решение относно режима на лични контакти между нея и детето * Е.а, което представлява престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.

Обект на защита на чл. 182, аел. 2 НК са обществените отношения, свързани със своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на родителските права и лични контакти между децата и родителите, които са разделени. Едновременно с това се защитават и интересите на децата с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание, както правата на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител.

От обективна страна от събраните по делото доказателства бе установено, че подсъдимият Т. С. в действителност, като родител на * Е.а, при условията на продължавано престъпление, не е изпълнил съдебно решение от 11.10.2022 г. в сила от същата дата по гр. д. № 1/2022 г. на РС-* относно личните контакти на детето с неговата майка и по този начин не е изпълнил съдебното решение.

От съдебното решение е видно, че съобразно уговореното между страните С. е следвало да води всяка първа и трета събота и неделя от месеца детето в с. * в дома на 3 неговата майка и да го взима оттам, което той не е сторил нито веднъж.

В случая независимо, че в целия период от месец април 2023 г. до месец септември 2023 г. да се установи, че С. не е изпълнил съдебното решение с оглед твърденията в тъжбата, съдът прие, че той не е осъществил престъплението на част от инкриминираните дати, а именно на 08.04.2023 г., 22.04.2023 г., 10.06.2023 г., 24.06.2023 г., 08.07.2023 г., 22.07.2023 г., 12.08.2023 г., 26.08.2023 г., 09.09.2023 г. и на 23.09.2023 г. доколкото същите се отнасят за втора и четвърта седмица от съответния месец, за които подсъдимият е нямал задължение да осигури контакта на майката с детето съобразно постигнатото между родителите и одобрено от съда споразумение.

Единствено по отношение на 06.05.2023 г. и 20.05.2023 г., които са първата и трета седмица от месец май 2023 г., съдът прие, че С. осъществил състава на повдигнатото му обвинение. На посочените дати той (с две отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление – това по чл. 182, ал. 2 НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото), не е изпълнил съдебното решение за осъществяване на режима на лични отношения между майката и детето.

От субективна страна деянието е умишлено тъй като подсъдимият е знаел за съдебното решение, с което е определен режим на лични отношения на детето * с неговата майка както и че във връзка с неговото изпълнение е бил длъжен да го заведе в с. * и да го предаде за личен контакт, но въпреки това не го е сторил, като е целял настъпването именно на този резултат – да не бъде осъществен контакт на майката с малолетното дете.