Протоколно определение № 702 от 27.04.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 702 гр. Сливен, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230102541 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. П.

Н. от АК - Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно от 06.04.2025 година – лист 6 от делото.

Ответницата, редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв. А. А. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 13.06.2025 година – лист 41 от делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Н.: Поддържам исковата молба.

АДВ. А.: Оспорвам исковата молба, поддържам отговора.

Съдът след като изслуша изразените становищата, ПРИСТЪПИ към доклад на делото:

1

С исковата си молба ищецът А. Х. предявява претенции с правно основание чл. 59, ал. 9, във вр. с ал. 2 от СК и твърди, че с решение № 65/31.01.2024 година по гражданско дело № 3680/2023 година по описа на PC Сливен е прекратен с развод сключения между страните граждански брак, като родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Г.А. Х. са предоставени на майката Т. Г. Т..

Твърди се, че от влизане в сила на решението на PC - Сливен са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, налагащи изменение на упражняването на родителски права. Детето Г. не се чувствало спокойно и защитено в условията и средата, които били формирани на адреса му на местоживеене от ответницата, тъй като бабата на детето по майчина линия, почти перманентно живеела и пребивавала в жилището, в което живеело и детето. В част от времето, през което детето е в дома си, неговата баба фактически изземвала и продължавала да изземва функциите на ответницата, които същата имала като майка на детето, поради което в тази среда било формирано напрежение и детето се чувствало напрегнато и неспокойно, както и подвластно на своята баба.

Твърди се, че ответницата така и не намирала правилното отношение спрямо малолетното дете, при което не била създала спокойна и уютна атмосфера в жилището, обитавано от детето, поради което последното не се чувствало като у дома си. За това способствало и здравословното състояние на ответницата, която е диагностицирана първоначално с „Паническо разстройство /параксизмална тревожност/“, а в последствие и с „Рецидивиращо депресивно разстройство“, което в определени периоди е умерено тежко. Това обективно състояние на ответницата е свързано с наложащ и необходим прием на различни лекарства, в т.ч. и транквиланти.

Вследствие психиатричните заболявания, същата се държала агресивно спрямо детето, крещяла му, включително го обиждала и му давала заповеди по начини, които засягали неговите чест и достойнство. При срещите си със своя баща, както и в телефонни разговори с него, детето Г. многократно изразявало желание да живее с баща си, при което тотално да бъдат променени условията му на живот. Тази промяна наложила неговата баба да напусне жилището, което последната обитава с дъщеря си и детето на страните.

2

Твърди се, че ответницата не работи, като случаи за обратното били изключително редки и с много кратка продължителност, което от своя страна очертавало определени нейни характеристични данни, към които с цел онагледяване следва да се добавят отношението й към детето, както и психиатричното й заболяване/състояние. В съвкупност посоченото определено не очертава формирана среда за живеене, която да кореспондира с интересите на детето, както и с изискванията на законовите разпоредби.

Детето многократно заявявало пред майка си, че желае да живее заедно с баща си, поради което тя често го е питала кога ще отиде да живее с ищеца.

Не за първи път детето Г. се обаждало на баща си, като плачейки отново за сетен път поискало баща му да го вземе при себе си.

Всички тези факти в съвкупност не очертавали ответницата с достатъчно родителски капацитет, необходим за осигуряване на правилното отглеждане и възпитание на детето по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.

От съда се иска до постанови решение, с което да бъде изменен режимът на упражняване на родителските права по отношение на детето като се постанови:

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на ищеца и негов баща;

Определяне местоживеенето на детето при неговия баща;

Предоставяне правото на ползване на семейното жилище, находящо се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“ № 26, вх. Г, ет. 5, ап.14 на ищеца и детето;

Определяне свободен/разширен режим на лични контакти между ответницата и детето, при следния задължителен: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. Всяка четна година по два дни на датите на рождения ден на детето и на датата съвпадаща с рождения ден на бащата. На 23-ти, 24-ти и 25-ти декември на всяка четна година. На 29-ти, 30-ти, 31-ви декември и 01-ви януари на всяка нечетна година. По три дни на великденските празници на всяка четна година, както и първата половина на всяка училищна ваканция до навършване на пълнолетие на детето. По възможност режима на лични контакти между родителите на детето да се 3 определя и по взаимно съгласие между страните.

Определяне месечна издръжка, необходима за детето в размер на 300 лева, която ответницата да бъде задължена да заплаща до 05-то число, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение по делото, до настъпване на законови причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва при всяка закъсняла вноска.

Депозиран е отговор от пълномощника на ответницата в срок, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на иска.

Не се оспорват родителските качества на ищеца, но при преценка пригодността му да упражнява родителските права по отношение на детето Г. се счита, че следва да бъде взето обстоятелството, че същият злоупотребява с алкохол, което води до промяна в неговото поведение, като същият става агресивен и избухлив без причина. Агресията му не била насочена само към ответницата, но и към нейните родители, които ставали неволни свидетели на скандалите, предизвикани от него. Свидетел на скандалите, на агресивното и неадекватно поведение на ищеца ставал и малкият им син Г., който наблюдавал как баща му се държи унизително с ответницата и родителите й.

Многократно била гонена от семейното жилище, но това не притеснявало ищеца, че става пред очите на детето и се връщала отново. Всичко било съпроводено с обещания, че ще спре да употребява алкохол и да я тормози. Не искала детето да живее без баща и да се чувства виновна, за това всеки път му давала шанс. Това агресивно поведение продължавало и до днес и след прекратяването на брака им.

Посочва се, че когато се появили здравословните проблеми на детето на алергична основа, които не позволили детето да посещава ясла, се налагало да остане в къщи и да се грижи за детето. Отглеждала детето си с изключителна любов и всеотдайност и не би позволила детето да бъде оставено без надзор и контрол на възрастен докато е на работа, за което била организирала ежедневието му както в учебно време, така и по време на лятната ваканция. В неговото отглеждане й помага нейната майка. Родителите й се грижели за тях след сключването на брака им, същите помагали в отглеждането на малкия Г. и във финансово отношение. Майка й се грижела за Г. от бебе. Ищецът така и не можал да приеме това, че между майка й и детето има изградена връзка, която се опитвал да разруши със системното настройване на детето срещу 4 баба му. След всяко посещение при баща си, детето се връщало агресивно и настроено срещу тях. Отказвало да спре да играе на мобилния си телефон в късните часове, което наложило необходимостта да инсталира родителски контрол на мобилния му телефон. В момента, в който му отнемала телефона, детето се ядосвало и започвало да й крещи и обижда. Всеки път й казвало, че при баща му няма ограничения, че той не му прави забележки и е свободен да прави каквото иска. Отказвало да пише домашните и да спазва елементарни хигиенни навици. Започнало да употребява обидни думи и епитети към баба си и към нея, което агресивно поведение от страна на детето я накарало да потърси помощ от специалист, който да започне да работи с детето. Такава получила от Закрила на детето. С детето се провеждали ежеседмични срещи със социален работник и психолог.

През целия им съвместен живот с ищеца била подложена на системен психически и физически тормоз, което довело до нуждата да потърси медицинска помощ. След всяка негова проява на саморазправа, се налагало да излиза от дома на улицата и да обикаля квартала докато той се успокои и заспи, за да може да се прибере при детето. От момента, в който ищецът напуснал семейното жилище, била спокойна и щастлива.

От раждането на детето до настоящия момент за него се грижела основно тя с помощта на нейните родители. Когато детето тръгнало на детска градина, проблемите се задълбочили. Трябвало да приема кортикостероидни препарати и това довело до спиране посещенията на детска градина, тъй като следвало да бъде под наблюдение и да се прилага специфична диета. Ищецът никога не проявявал интерес към заниманията на детето, какви са неговите интереси, не го записал на никаква извънкласна форма на занимания, не бил направил дори опит да помогне на детето в подготовката му за училище.

Същият трудно говорел български език, а и не можел да чете и пише.

Срещите на ищеца с детето се изразявали предимно в посещения на заведения за бързо хранене „Хесбургер“, купували му се неща, които са искани от детето независимо дали са му полезни и нужни, задоволявал се всеки негов каприз и от тази задоволеност идвало желанието на детето да живее при баща си, още повече, че ищецът непрестанно обяснявал на детето, че той е поплатежоспособен, а майка му с баба му били бедни. От както се разделили с ищеца и още преди прекратяването на брака, ответницата не била спирала да работи. Целта на ищеца била не да отглежда детето и да полага грижи за него, 5 а да се нанесе в семейното жилище. Повода за подаването на настоящата искова молба било заведеното от ответницата гражданско дело за делба на придобитото по време на брака жилище, в което отглеждала детето. Счита се, че не е налице нито едно от обстоятелствата обосноваващи необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето, поради което се иска искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират се разноски.

УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В тежест на ищцовата страна е да докаже настъпилата промяна в обстоятелствата, касаещи упражняването на родителските права, както и фактите свързани с това, че същият е по-пригодният родител да ги упражнява.

ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада, дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални действия.

АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада. По отношение дадените указания заявявам, че имаме доказателствено искане за допускане до разпит на трима свидетели - М.М.М., К.И.П. и Б.Д.Т., като всеки един от тях ще установява факта, че детето се чувства неспокойно, ще изразят впечатления лично от отношението на майката към детето и обратното, отношенията между детето и бащата, както и във връзка с оспорване на фактите, които считаме за несъстоятелни, направени с отговора. В този смисъл моля да бъдат допуснати до разпит свидетелите, ако между страните не бъде постигната спогодба.

АДВ. А.: Нямам възражения по доклада и дадените указанията. Моля да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели - Р.Х. и М.Ф., с показанията на които ще доказваме обстоятелствата описани в отговора, а именно пригодността на ищеца да упражнява родителските права, както и обстоятелството, че грижи за детето полага моята доверителка. На този етап други доказателствени искания нямаме, ако може да бъдат изискани докладите от социалната услуга, която са ползвали родителите.