Решение № 14641 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14641 гр. С., 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110137653 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „...“ ЕАД срещу Д. А. А., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 14.12.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 660829/2023 г. по описа на СРС, 182 състав, а именно: сумата 1 452,23 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. Л., бл...., аб. № ... за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 220,67 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г., 39,38 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,25 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответника в качеството на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „....“ ЕООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия 1 падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Д. А., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице облигационна връзка между страните в производството. Оспорва в имота през исковия период да са извършвани отчети за дялово разпределение, въз основа на които да са изготвяне редовно изравнителни сметки. Не са ангажирани доказателства претендираните суми да са начислени на ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „....“ ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 20.09.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50769/2023г. по описа на СРС, 119-ти състав, в полза на „...“ ЕАД срещу Д.а А.а А. за заплащане на сумата 1 452,23 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. Л., бл...., аб. № ... за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 220,67 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.08.2023 г., 39,38 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 9,25 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 30.08.2023 г. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от длъжника, поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл..., ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

С оглед наведеното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.

2

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената заК.а уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са заК.о уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В случая от представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно: нотариален акт за покупко-продажба № 142/06.10.1997 г.; молба-декларация за откриване на партида от 03.10.2001 г. от името на М. Н. Б.;

Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот; удостоверение за наследници на М. Б., както и Списък на етажните собственици и ползватели към Протокол от ОС на ЕС от 22.09.2002 г. при избор на ФДР, в който за ап..., с присъединен аб. № ... е вписан и подписан наследодателят на ответника Д. А. – М. Н.

Б. /майка/, се установява, че именно ответникът Д. А., след смъртта на майка си е единствен собственик на процесния апартамент №..., находящ се на горепосочения адрес в гр. С., ж.к. Л., бл....., за което е прието и писмено доказателство– удостоверение за наследници на Б., от което е видно, че същата е починала като „вдовица“, а неин единствен наследник е сина й Д. А..

Страните по делото не са формирали спор и от събраните по делото писмени доказателства, в т. ч. извлечение от сметка за аб. № ..., съобщения към фактури и неоспореното заключение на изслушаното по делото СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява Д. А. А. да се възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ.

По делото липсват доказателства Д. А. да се е разпоредил преди или по време на процесния период с притежаваното от него право на собственост в полза на трето за спора лице, поради което през процесния период същият е притежавал качеството „клиент“ на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че трето лице е подало искане до ищеца за откриване на партида за имота.

Поради изложеното, ответникът има качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ, доколкото е възникнало принципното облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, следователно и дължи 3 заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ. Следователно възраженията на ответника, че не е налице облигационна връзка между страните в производството останаха недоказани.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че през процесния период бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота на ответника е имало едно отоплително тяло и един водомер за топла вода. За имота на ответника през исковия период е начисляван ТЕ за отопление, ТЕ за подгряване на битова гореща вода и ТЕ за сградна инсталация. На отоплителното тяло е поставен ИРРО с дистанционен отчет. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „...." ЕООД на база реален отчет, като дяловите единици са отчетени по електронен път / с радиоотчитане / и показанията са нанесени в специализиран софтуер на ФДР и в подробните изравнителни сметки. Топлата вода е изчислявана по реален отчет, като са съставяни отчети, подписани от лицето осигурило достъп. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 157м³. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като с помощта на т.н. „терминал" се снема показанието на топломера в 0,00 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество ТЕ се приспадат технологичните разходи. Начислените при ищеца количества потребена от абоната топлинна енергия били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване поднормативната уредба.