Решение № 419 от 14.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Плевен, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500496 по описа за 2024 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 263/08.03.2024 г., постановено по гр. дело № 3395/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Плевен е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено на основание чл.415 от ГПК вр. чл.422 от ГПК по отношение на М. В. Т., ЕГН **********, че дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „И.В.“, ул. „Б.“ ***, представлявано от Б.Н., сумата от 2155,71 лв., от които 1700,00 лв. главница по предоставения кредит и 455,72 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 24.02.2022 г. - 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.02.2023 г. до пълното погасяване на дължимата сума.

Постъпила е въззивна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД чрез пълномощника – юрк. А. Г. против решението на Плевенски районен съд, в която се изразява становище, че същото е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът твърди нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед неспазване на 1 срока по чл.199 от ГПК за изслушване на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Твърди, също така, че първоинстанционният съд не е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да установи изпълнението на процедурата по сключването на договора за кредит, като се изследва електронния отпечатък, който всяко отделно действие е оставило, поради което съдът е счел, че не е доказано сключването на договора. Освен това, въззивникът посочва, че волеизявление за сключване на договора е предоставено и по друг начин, а именно проведен телефонен разговор с М. Т., по време на който същият изрично е потвърдил, че сключва Договор № 375281, като въпросният запис въобще не е отчетен от съда.

На следващо място, въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че сумата, предмет на Договора за кредит е усвоена от М. Т., който извод вещото лице е направило въз основа на данни от дружеството, изплатило паричната сума, а именно „Изи пей“ АД. Според въззивника, несъобразяването на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза е довело до неправилния извод на първоинстанционния съд, че сумата по договора за кредит не е усвоена, както и че договор не е бил сключен. Твърди, също така, че съдът не е отчел приложените към делото доказателства, от които е видно, че в хода на сключването на договора за кредит са предоставени редица документи и волеизявления, а именно: e-mail, снимка на личната карта на М. Т., селфи на него и с личната му карта, аудиозапис, по време на който М. Т. устно потвърждава сключването на договора за кредит. Въззивникът посочва, че аудиозаписът не е оспорен по делото, като твърди, че това доказателство не е събрано надлежно, доколкото няма данни записът да е изслушан, поради което счита, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение на ПлРС, като неправилно и да постанови ново, с което да уважи иска по основание и размер. Претендира направените разноски в заповедното производство, първоинстанционното производство и в настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300,00 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия М.

2

В. Т. чрез особения му представител – адв. А. Д. от ПлАК. Въззиваемият заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин сключването на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 375281/24.02.2022 г. за сумата от 1700,00 лв., което да обуслови и задължението му за връщането й. Счита, че представения с исковата молба Договор за кредит от разстояние, неподписан за кредитополучател, не удостоверява наличието на облигационна връзка между страните, породена от договор за заем. Твърди, че не са представени доказателства за постигнато съгласие между страните чрез договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от разстояние. Твърди, че липсват доказателства, че се е съгласил да получи изявлението в електронна форма, както и че е направил такова като страна и при условията по представения с договор. Твърди, че липсват доказателства, че посредством електронната страница на заемодателя е подал искане за получаване на паричен заем или се е съгласил да получи такъв или изобщо е изразил воля в тази посока. Твърди, че липсват доказателства, които да установят и факта, че сумата от 1700,00 лв. е била предоставена, респективно получена от него. Твърди, че представените незаверени извлечения от електронната поща на въззивника са индиция единствено за едностранно изпратени писма от страна на същия, без да е налице каквото и да било потвърждение от страна на въззиваемия, както досежно съдържанието им, така и досежно получаването им, поради което същите са ирелевантни и не го обвързват.

Въззиваемият счита за неоснователно твърдението на въззивника, че вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е изследвало, че процедурата за сключване е била спазена, тъй като, видно от самото заключение, вещото лице е посочило осъществената процедура, но без произнасяне дали тя кореспондира със законово изискуемата такава и дали е спазена.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание, страните и техните процесуални представители не са се явили и не са ангажирали становище по съществото на спора.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и 3 доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е същата е основателна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Окръжният съд намира за изцяло неправилни първоинстанционния съд в обжалваното решение. изводите на

От приложеното ч.гр.д. № 772/2023 г. по описа на ПлРС се установява, че със Заявление от 13.02.2023 г. ищцовото дружество е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. В. Т., ЕГН **********. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение № 430/14.02.2023 г., с която е разпоредено М. В. Т. да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 1700,00 лв., представляваща главница, сумата от 455,71 лв., представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2022 г. до 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 96,15 лв. разноски по делото, от които 46,15 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е оставено без уважение искането на заявителя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50,00 лв. С Разпореждане № 5848/22.05.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 772/2023 г., с оглед наличието на предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, съдът е указал 4 на заявителя „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – София, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си. В законоустановения срок е депозирана настоящата искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД – София.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Окръжният съд приема за установено следното:

Пред Плевенски районен съд е предявен иск „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *** против М. В. Т., ЕГН ********** с правно основание чл.415 от ГПК за признаване за установено по отношение на М. В. Т., че същият дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 2155,71 лв., от които 1700,00 лв. главница по предоставен кредит и сумата от 455,72 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода от 24.02.2022 г. до 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

От представените писмени доказателства се установяване наличието на сключен Договор за предоставяне на кредит № 375281/24.02.2022 г. между „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на кредитор и М. В. Т., ЕГН **********, в качеството му на потребител, съгласно който на въззиваемия М.

В. Т. е предоставен потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“ в размер на 1700,00 лв., със срок на кредита: 720 дни, договорна лихва, дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15% и лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%. В договора е посочено, че общата дължима сума по кредита е в размер на 2400,91 лв., а при непредставяне на обезпечение по чл.3 ал.1 общата дължима сума е в размер на 3223,09 лв. В чл.4 ал.3 от договора е представен погасителен план в два варианта – при представяне на обезпечение по чл.3 ал.1 и при непредставяне на обезпечение по чл.3 ал.1. Приложени са и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД.

Процесният Договор за предоставяне на кредит № 375281/24.02.2022 г. е сключен от разстояние. От приложената кореспонденция между страните, осъществена на e-mail адреси е видно, че искането на М. Т. за заем от 3000,00 лв. е прието, заявката за кредит е предварително одобрена, като за дистанционно удостоверяване на самоличността на потребителя и за да се премине към сключване на договор за заем от разстояние, „Изи Финанс“ ЕООД е уведомило М. В. Т., че следва да прикачи в профила си снимка на 5 лична карта – лице и гръб, автопортретна снимка /селфи/ с личната карта, както и лична левова банкова сметка. Това изискване на кредитора е спазено, като видно от приложените писмени доказателства, М. Т. е представил снимка на лична карта – лице /л.34 и л.37 от делото пред РС/ и гръб /л.35 и л.38 от делото пред РС/, снимка на паспорт за задгранични пътувания /л.36 от делото пред РС/, снимка на М. Т., както и автопортретна снимка /селфи/ с личната карта /л.39 от делото пред РС/, какво е било изискването за отпускане на кредита. На 24.02.2022 г. „Изи Финанс“ ЕООД е уведомило на email адрес М. Т. за обстоятелството, че е одобрен за заем в размер на 1700,00 лв., като общата сума за връщане е 2400,91 лв., общата сума при непредставяне на обезпечение е 3223,09 лв. и падежът на последната вноска е 14.02.2024 г. На същата дата на e-mail адреса М. Т. е получил съобщение от кредитора, с което същият го уведомява, че сумата от 1700,00 лв. въз основа на сключения Договор за заем от разстояние № 375281 е преведена на каса на „Изи Пей“, като в същото съобщение е приложен и погасителния план към процесния договор. Неколкократно между страните е осъществена кореспонденция на e-mail адреси, с която „Изи Финанс“ ЕООД уведомява М.