Решение № 194 от 04.11.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Разград, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20223300500260 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 477 от 08.07.2022 г. постановено по гражданско дело № 20223330100030 по описа за 2022 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА Община – Разград, обл.Разград, ЕИК 000505981, представлявана от кмета Д.Н.А., с адрес на управление *** да заплати на Ю.

А. Ю., ЕГН **********, с адрес *** сумата 20 000 лв. / двадесет хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинените на 28.01.2021 г. неимуществени вреди претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането- 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община – ***, обл.Разград, ЕИК 000505981, представлявана от кмета Д.Н.А., с адрес на управление *** да заплати на Ю. А. Ю., ЕГН **********, с адрес *** сумата 595,32 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за причинените в резултат на падане на пътното платно на 28.01.2021 г. имуществени вреди- разходи за прегледи, лечение, терапия, консумативи и лекарства, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането- 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата част до първоначално предявения размер от 690,56 лв.

1 като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Община – Разград, обл.Разград, ЕИК 000505981, представлявана от кмета Д.Н.А., с адрес на управление *** да заплати на Ю.

А. Ю., ЕГН **********, с адрес *** сумата 136,19 лв. /сто тридесет и шест лева и деветнадесет стотинки/ представляваща обезщетение за причинените в резултат на падане на пътното платно на 28.01.2021 г. имуществени вреди-разлика между размера трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 28.02. 25.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането- 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата част до първоначално предявения размер от 1000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Община – Разград, обл.Разград, ЕИК 000505981, представлявана от кмета Д.Н.А., с адрес на управление *** да заплати на Ю.

А. Ю., ЕГН **********, с адрес *** сумата 1727,70 лв. /хиляда седемстотин двадесет и седем лева и седемдесет стотинки/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Ю. А. Ю., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община – ***, обл.Разград, ЕИК 000505981, представлявана от кмета Д.Н.А., с адрес на управление *** сумата 81,79 лв. /осемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Община – Разград, обл.Разград, ЕИК 000505981, представлявана от кмета Д.Н.А., с адрес на управление *** да заплати на адв. К. К. от АК – Русе с адрес *** сумата 1152 лв. /хиляда сто петдесет и два лева/ адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Недоволен от това решение в ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ, останала Община – Разград, която го обжалва в тази му част, чрез пълномощника си адвокат Н. П. Й. от АК - Разград. Намира решението за неправилно, незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ и вместо него бъде постановено решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. При условие на евентуалност – моли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено. Сочи, че определеното обезщетене за неимуществени вреди не е справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД, тъй прекомерно завишено. Съдът не е отчел обстоятелствата с правно значение при определяне на това обезщетение.

Неправилно първоинстанционния съд е приел за недоказани възраженията на ответника за съпричиняване по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Останал неизвестен мотива на съда за частичното уважаване на извършените от ищцата рацзходи свързани с нейното лечение, както и защо част от същите не са уважени.

Жалбоподатлят твърди, че тъй като ищцата е имала възможност да заплати 2 разноските за експертизи, то същата не е материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, поради и което незаконосъобразно съдът е осъдил жалбоподателя да заплати адвокатско възнаграждение на пълномощника й.

Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Ю. А. Ю., не депозира отговор.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощникът му адвокат Н. П. Й. от АК – Разград, която поддържа въззивната жалба и излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат К. К. К. от АК – Русе. Оспорва жалбата и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Разградският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията насрещните страни, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 49 вр. с чл.

45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.М.М., А.А.Б. и Ю.Х.И., които при преценката им, в т. ч. по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като ясни, убедителни, житейски логични, обективни – тъй като са изградени на преките им възприятия и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, както и от заключението на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, съдебно автотехническа експертиза и съдебно счетоводна експертиза, които при преценката им по реда н а чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, въззивният съд приема за 3 установено, че:

Сутринта на 28.01.2021 г. ищцата Ю. А. Ю., която живеела в с.***, общ.*** тръгнала за работа от своя дом, находящ се на адрес *** в посока ул.

***. На ул. ***, в дясната част на пътя в посока центъра на селото, срещу сградата на Здравната служба, на границата с ул. ***, при стъпване върху непочистена повърхност от сняг и лед се подхлъзнала, загубила равновесие и паднала, в резултат на което получила следното увреждане: счупване на външния глезен на левия крак /долна трета на малкия пищял/, което по своята медикобиологична характеристика обуславя трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от едни месец. Такава фрактура обичайно се реализира по индиректен механизъм – рязко огъване на стъпалото встрани – от натиск на петната кост или преразтягане на връзките.

При такъв вид счупване имобилизацията се налага за срок от 4-6 седмици и при липса на усложнения са очаква работоспособността да се възстанови след три месеца. При прегледа на 25.03.2022 г. вещото лице е установил о описания обективен остатъчен двигателен дефицит за лява глезенна става и субективни оплаквания без прогноза за пълно възстановяване, т.к. винаги ще има остатъчни негативни последствия - болки и неудобство в дейностите от ежедневния живот от непълноценното използване и непълното възстановяване. Според в.л. това се отразява и ще се отразява негативно на физическото състояние на пострадалата и влошава качеството й на живот.

След изписването на пациентката от ортопедичното отделение на МБАЛ Разград същата е имала оплаквания и по този повод се консултирала с лекар в гр.Варна, който взел решение да смени първата имобилизация и да наложи друга. През целия период на оздравяване същата е следвала лекарските предписания /болнично лечение, изследвания, консервативно лечение, домашна терапия, рехабилитация, балнеолечение и ползване на помощни средства/. В.л. не счита, че единствената възможна причина за повторната имобилизация е неправилно поставяне на първоначалната, като сочи, че такава причина може да бъдат и последиците от обездвижването.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7 от 29. XII. 1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18. XI. 1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30. X. 1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28. XII. 1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, 4 когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са:

1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД .

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители на ответника, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по ремонт и поддържане на процесния общински пътен участък.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като последните са общински и частни /по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗП , "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя/. Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 ЗП.