Решение № 260094 от 02.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260094 гр. Пловдив,02.03.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Диана

Плачкова, като разгледа докладваното т.д. №1047 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.Г.И., с ЕГН ********** и адрес-***, чрез пълномощника й -адвокат С.М.,***“ АД с ЕИК ******, седалище-гр. ****** и адрес на управление- ул. „*****“ №.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ***** г. около ***** часа на главен път **, км.***, област ****, настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ******, управляван от Д. Б. Й., ЕГН **********, движейки се несъобразена с пътните условия скорост от 149 км/ч, в посока запад – изток от град *** към град ****, неочаквано и безпри-чинно навлязъл в платното за насрещно движение, където в този момент се движел лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № ***, управляван от М. Г.И. с ЕГН **********, в резултат на което настъпил челен удар. М. И. получил тежки, несъвместими с живота, травми- разкъсване на слезката и на черния дроб, травматично разкъсване на лявата илиачна аорта с масивен кръвоизлив в коремната кухина и в тазовата мускулатура, довели до остра кръвозагуба и остра сърдечносъдова недостатъчност, от които пострадалият починал няколко часа след инци-дента. На местопроизшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *****г., била образувана предварителна проверка по ЗМ-**** / 2018г., а след това ДП № ****. и нохд №1112/2019г. по описа на ОС- ****. С присъда № ****г. подсъдимият Д. Б. Й. бил признат за виновен в това, че на ***** г. на главен път ****, обл. **** при управление на МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по чл. 6, т.1, чл. 20, ал. 1, чл.

21, ал. 1 и чл. 63, ал. 2 от ЗДвП и по непред-пазливост е причинил смъртта на М.

Г. И., поради което, на основание чл. 343, ал. 1, буква „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода.

Твърди се, че ищцата е сестра на починалия в процесното ПТП М. И. Тя е имала и друг брат, който е починал, когато бил на ** години, и затова смъртта на М. е втора и особено тежка загуба за нея. От ранна детска възраст между В. и М. съществувала силна привързаност, загриженост, любов и уважение, които отношения се запазили и доразвили в същата посока до смъртта на М. Двамата израснали в общо домакинство и били неразделни. Когато бил малък, В. се грижила за брат си, хранила го, обличала го, разхождала го, помагала му с уроците, утешавала го, когато изпитвал дискомфорт, а М. се чувствал спокоен и обгрижван от голямата си сестра и по тази причина непрекъснато я търсил. Когато отраснали, двамата разчитали един на друг, споделяли си всичко и си помагали безрезервно по всякакви въпроси, обичали с часове да разговарят насаме. Изградената помежду им връзка не била нарушена от обстоятелството, че В. ***, напротив – те запазили изключително близък контакт и сърдечни отношения, никога не са се карали.

Ищцата, като по-голяма сестра, давала съвети на брат си и абсолютно винаги откликвала, пренебрегвайки собствените си ангажименти и време, за да помогне на М. Починалият бил много добър човек, спокоен, уважителен и с добро чувство за хумор, бил извънредно привързан към сестра си и дори при най-малко неразположение или болест веднага я посещавал и се грижил да има лекарства и всичко необходимо. Месеци преди смъртта си, М. си намерил работа в ****, за да е по-близо до сестра си. Когато ищцата научила от баща си за внезапната, нелепа смърт на М., тя изпаднала в шок, получила нервен срив, започнала да плаче неудържимо, ридаела и не можела да повярва, че това е възможно, припаднала, като се наложило приятелят й да я свестява, както и лекар да й постави инжекция със силни успокоителни медикаменти, за да намали нервното напрежение. След смъртта на М. В. се променила коренно. От енергичен, позитивен и контактен човек, тя станала затворена, прекратила социалните си контакти, общувала единствено с родителите си и с мъжа, с когото е във фактическо съжителство, вече не се радвала на нещата, които преди са предизвиквали интерес. Често изпитвала силно стягане в гърдите до невъзможност да си поеме дъх, гадене, задушаване, страдала от загуба на апетит и безсъние, трудно заспивала и имала кошмари. Започнала да приема по лекарско предписание силни успокоителни медикаменти, констатирано било, че е налице разстройство в адаптацията, предизвикано именно от смъртта на брат й М. Близките й били много разтревожени от състоянието й и се опитвали да я окуражат и подкрепят, за да премине през този извънредно тежък период, но въпреки това ищцата не успявала да се справи с проблема.

Изложено е в исковата молба, че за увреждащия автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, към момента на настъпване на застрахователното събитие, е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ с ответното дружество, обективирана в полица № ****, валидна до 29.07.2019г. На ****г. ищцата И. предявила претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди пред „ЗД Бул Инс“ АД под №*****., въз основа на която застрахо-вателят образувал преписка по щета № ***** г. С писмо изх. № *****. ответното дружество отказало да изплати обезщетение.

Предвид горното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв., пред-ставляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани със смъртта на брат й М. Г. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа за изплащане на обезщетение от застрахователя 11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Подробни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат М.-пълномощник на ищцата. Претендират се разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си представител -адв. Н.Ш., е подал отговор на исковата молба. Изразено е в последния становище за недопустимост на исковата претенция, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата за предявяването й. Изложено е, че, макар с ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да се разширява кръгът на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, то в процесния случай не се установява изключителна трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат. Ищцата е заживяла самостоятелно в ****, когато брат й М. бил едва на ** г., което опровергава твърденията й, че са израснали в общо домакинство. Освен това, от представените с исковата молба доказа-телства не се установявало настъпило сериозно влошаване на психическото състояние на ищцата. В случай че съдът счете иска за допустим, ответникът оспорва и неговата основателност. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Твърди, че в процесния случай с действията си същият е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като не е шофирал с поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът му е бил оборудван. Наред с горното, починалият И. се е движил със скорост от 93 км/ч в момента на сблъсъка при ограничение от 90 км/ч за управление на МПС в този пътен участък. Освен това, в хода на наказателното производство било установено, че И. е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация 0,17 на хиляда промила в кръвта в комбинация с лекарствени средства „диклофенак“ и „ибупрофен“. Ответникът оспорва предявения иск и по размер. Сочи, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и несъобразен с критерия за обезщетяване на моралните вреди по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, с икономическата и социална действителност, както и с конкретните обстоятелства. Също така излага стано-вище, че размерът на обезщетението следва да се определи по реда на чл. 493а, ал. 4 от КЗ във вр. §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, т.е. за неимуществени вреди, претърпени от лица извън посочените в ал. 3 на с.чл., размерът на дължимото обезщетение се определя съгласно утвърдена с наредба методика, а до влизането в сила на тази наредба това обезщетение възлиза на до 5 000 лв. Тъй като в случая искът е предявен след дата 07.12. 2018г., то размерът на обезщетението може да бъде в рамките до максимално определения от законодателя размер от 5 000 лв.

В срока по чл.

372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищцата е изразила становище за неоснователност на възражението на ответника за недопустимост на исковете поради липса на активна легитимация, съобразно постановките на ТР № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК, както и по отношение на изложеното от него за липса на изградена и съществена дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат. Оспорва се от ищцата, като неоснователно, и възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка се сочи, че управляваният от М. И. автомобил е бил с отворен еърбег, което значело, че при удара водачът е шофирал с поставен предпазен колан, а и при аутопсията не се установяват травми, които да водят до извода, че същият е бил без колан при ПТП. На следващо място, според ищцата, установената в наказателното производство скорост на движение от 93 км/ч при ограничение от 90 км/ч съставлява незначително отклонение и по тази при-чина не се е отразило на настъпване на ПТП. Концентрацията на алкохол в кръвта е била под допустимото и също не се е отразила на състоянието на пострадалия. В конкретния случай пострадалият М. И. не е имал никаква обективна и субективна възможност за реакция, тъй като внезапното и непредвидено навлизане на виновния водач в насрещната лента за движение и последвалият удар са направили невъзможна каквато и да е било реакция от негова страна. Ищцата сочи още, че претендираното обезщетение е адекватно и отговаря на вида и характера на претърпените вреди. Оспорва приложението на правни норми, които ограничават размера на обезщетението до 5 000 лв.

В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълни-телната искова молба, с който ответното застрахователно дружество изцяло поддържа вече заявените възражения. Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адв. Г.- пълномощник на ответника. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от приложеното към настоящото дело н.о.х.д. №1112/2019г. на ПОС, че с влязла в сила на 05.09.2019г. присъда №****г., постановена по това дело, подсъдимият Д. Б. Й. е признат за виновен в това, че на ****г. на главен път ****, област ****, при управление на МПС- лек автомобил „****” с рег.№**** е нарушил правилата за движение - чл.6, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.5, изр.1 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. И., ЕГН **********- престъпление по чл.343, ал.1,б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което същият е осъден на наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.

Не е спорно между страните и се установява от приетото удостоверение за родствени връзки №***г., издадено от Община ***, че ищцата В.Г.И. е сестра на починалия при ПТП М. И.

От заключението на допусната КСМАТЕ, с вещи лица С.М. и д-р М.Б., се установява следния механизъм на ПТП: на ***г. около ***ч. водачът Д. Й. е управлявал лек автомобил „****” по платното за движение на път *** /***- ****/ в посока от запад на изток, а водачът М. И. е управлявал лек автомобил „****” по платното за движение по същият път срещу лекия автомобил „****”. В един момент автомобилът на Й. навлязъл в платното за насрещно движение и настъпил удар в предната лява част на автомобилите. В заключението е определена скоростта на движение на всеки от автомобилите към момента на удара, съотв. 88 км/ч- на лекия автомобил „****” и 87 км/ч- на лекия автомобил ”****”. Посочено е, че в конкретната пътна ситуация водачът на „****” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Същият би имал техническа възможност да стори това, ако се е движил със скорост по-малка от 42 км/ч, но тъй като лекият автомобил „*****” се е движил насрещно, то удар пак би настъпил. Видно от заключението в медицинската му част, причината за смъртта на М. И. е острата кръвозагуба в резултат на тежките счупвания в областта на таза, довели до разкъсване на лявата илиачна артерия, както и травматично разкъсване на слезката и черния дроб, които се дължат на тежък удар в долната половина на корема и таза в предната му част и са получени най-вероятно от деформираните части на купето и волана в резултат на ПТП, станало при високи скорости и на двата участващи в него автомобила. Посочено е от вещото лице д-р Б., че в изследваната медицинска документация липсват описани характерни и специфични травматични увреждания, оставени от предпазен колан по кожата на пострадалия. Изхождайки от получените от И. увреждания, експертът е заключил, че най- вероятно пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан по време на инцидента, като по начина, по който е реализирано ПТП, и предвид причинените травми, ролята на предпазния колан е била сведена до нищожна. Коментирано е още, че ниската концентрация на алкохол в кръвта на М. И. не е оказала влияние върху възможността му своевременно и адекватно да възприеме и да реагира при създадената пътна ситуация, независимо че е бил в комби-нация с лекарствени средства.

Разпечатката съдържа 24 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0991c5dc-011c-44f7-8f31-cdcc7c39de98