Определение № 23326 от 20.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23326 гр. София, 20.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512553 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Ц. Н., ЕГН **********, подадена срещу разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 18334/24.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 34975/2025 г. на СРС, 87 състав, с която е разпоредено С. Ц. Н., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, следните суми: сумата от 27 277,63 лева, представляващи непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2023 г., ведно със законната лихва от 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2443,99 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода 27.06.2024 г. – 26.05.2025 г., сумата от 90,09 лева, представляващи лихва за забава за периода 27.06.2024 г. – 26.05.2025 г., сумата от 137,38 лева, представляващи дължима законна лихва за периода 27.05.2025 г. – 09.06.2025 г., сумата от 598,98 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса, както и сумата от 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение съдът проверява дали е налице редовно от външна страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемо право. Твърди се, че в случая представеното извлечение от счетоводните книги на банката и приложения договор за потребителски кредит не удостоверяват подлежащо на изпълнение парично вземане. Поддържа се, че в извлечението от счетоводните книги не са отразени извършените погашения. Твърди се, че не се разбира как са изчислени размерите на просрочената лихва и на наказателната лихва. Поддържа се, че извлечението не удостоверява неплащането на погасителните вноски по кредита. Поддържа се, че проверката на съда се изразява в това да се провери дали вземането е изискуемо.

Поддържа се, че не са представени доказателства за това банката да е обявила предсрочна изискуемост на кредита. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение, както и да се обезсили издаденият изпълнителен лист.

1

В установения за това срок е постъпил отговор от „Банка ДСК” АД, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката отговоря на изискванията по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Поддържа се, че договорът за кредит от 06.01.2004 г. не е относим към настоящото дело, доколкото се претендират вземания от Договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2023 г.

Твърди се, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди образуване на заповедното производство. Твърди се, че уведомлението е било връчено на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. Предвид изложеното се моли да се остави без уважение частната жалба на С. Ц. Н..

По делото е постъпила и частна жалба от „Банка ДСК” АД, депозирана срещу Определение № 33719/12.008.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 34975/2025 г., с което е спряно изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 34975/2025 г. на СРС, 87 състав. Поддържа се, че неправилно от СРС е прието, че в случая договорът за кредит се основава на неравноправни клаузи. Сочи се, че предвидената еднократна такса от 350 лева е дължима за дейности, предхождащи сключването на договора за кредита, а именно – за разглеждането на искането за отпускане на кредит. Твърди се, че тази такса не е прекомерна и не ощетява потребителя. Поддържа се, че в чл. 10а, ал.

2 ЗПК не се съдържа забрана за начисляване на такси за дейности, предхождащи сключването на договора за кредит. Твърди се, че няма доказателства по делото, от които да се направи извод, че тази такса е била погасена за сметка на главницата по договора за кредит. Сочи се, че в погасителния план се съдържа информация за всички такси и разноски, които са включени при изчислението на ГПР. Предвид изложеното се моли да се отмени определението за спиране на изпълнението по издадената заповед за изпълнение. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от С. Ц. Н., с който се оспорва жалбата на „Банка ДСК” АД. Твърди се, че жалбата е бланкетна, като не са посочени конкретни пороци на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че в случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е насочено срещу надлежна страна, тъй като е сключен договор за застраховка с „Групама Животозастраховане” ЕАД и е настъпило застрахователното събитие, поради което именно застрахователят следва да погаси задълженията. Поддържа се, че правилно е прието от страна на СРС, че е налице вероятност за това ГПР да не е изчислен съобразно законовите изисквания.

Двете частни жалби са процесуално допустими. Подадени са в установените за това срокове, от легитимирани лица, срещу актове, подлежащи на обжалване.

За да се произнесе по жалбите, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 34975/2025 г. на СРС, 87 състав, е образувано въз основа на заявление на „Банка ДСК” АД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Ц. Н.. Със заявлението са претендирани следните суми: сумата от 27 277,63 лева, представляващи непогасена главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, сумата от 2443,99 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода 27.06.2024 г. – 26.05.2025 г., сумата от 90,09 лева, представляващи лихва за забава за периода 27.06.2024 г. – 26.05.2025 г., сумата от 137,38 лева, представляващи дължима законна лихва за периода 27.05.2025 г. – 09.06.2025 г. В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2023 г.

2

Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на банката, документи за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията, както и препис от Договор за кредит за текущо потребление от 27.06.2023 г.

В договора за кредит е посочено, че „Банка ДСК” АД предоставя на С. Ц. Н. кредитна сума в размер на 29 000 лева. Според договора кредитополучателят дължи и еднократна административна такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 350 лева.

В договора за кредит е вписан годишен процент на разходите в размер на 9,88 % и преференциален плаващ годишен лихвен процент от 8,80 %. В договора е посочено, че кредитополучателят получава преференциален лихвен процент, поради това, че ползва пакет „ДСК Флекси 4”. Не се съдържат данни каква е цената за пакет „ДСК Флекси4“.

В погасителния план към договора за кредит е посочено, че общо дължимата сума от кредотополучателя е в размер на 46 904,85 лева, от които 29 000 лева – главница, 14 707,25 лева – лихва, 2139,60 лева – застрахователни премии, такси – 3,60 лева, такси, включени в ГПР – 1054,40 лева. Погасяването на задълженията следва да бъде извършено чрез 120 месечни вноски, с краен падеж на 27.06.2033 г. Видно от погасителния план кредитополучателят дължи месечна такса от 5,87 лева, както и месечна застрахователна премия в размер на 17,83 лева, които се заплащат на датите, на които се дължат и месечните вноски по кредита.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение са приложени двустранно подписани общи условия на „Банка ДСК” АД. Според т. 7.1 от тях ГПР се изчислява въз основа на: 1/ дължимите лихви, 2/ такси за административни дейности по разглеждане на искането за отпускане на кредит, 3/ такси за откриване и поддържане на разплащателната сметка, 4/ такси за допълнителни услуги или платежен пакет, представляващи изпълнение на условие за ползване на преференциална лихва, 5/ възнаграждения, дължими към посредници за сключване на договора, когато кредотополучателят е насочен от посредник.

По делото е представено Индивидуално заявление № L0005872229230627 по групова застраховка „Кредитна защита”, от което е видно, че С. Ц. Н. е сключила на 27.06.2023 г. договор за застраховка с „Групама Животозастраховане” ЕАД, представлявано от „Банка ДСК” АД. В документа е посочено, че месечно дължимата застрахователна премия е в размер на 17,83 лева. Посочено е също така, че застраховката е предложена от И.Д.Ш., чрез която „Банка ДСК“ АД е сключило и Договора за кредит за текущо потребление от 27.06.2023 г.

СРС е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми, като е постановил и да се заплатят разноски за заплатена държавна такса в размер на 598,98 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС производството по разглеждане на частни жалби е пълно въззивно.

Изложените от страната оплаквания имат само ориентировъчен характер.

В случая „Банка ДСК” АД е представило към заявлението за издаване на заповед за изпълнени извлечение то счетоводните книги, което отговаря на минималните изисквания на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Извлечението съдържа данни за броя на 3 вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, общия размер на просрочената сума, общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва, размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Извлечението е подписано от юрисконсулт, който е упълномощен за това с пълномощно с нотариална заверка на подписите на представителите на „Банка ДСК“ АД. Тоест извлечението от счетоводните книги на банката отговаря на изискванията за редовност.

Към заявлението са приложени и документи, от които е видно, че предсрочна изискуемост на търсената главница е била обявена преди иницииране на заповедното производство. Покана за обявяване на предсрочна изискуемост е връчена на С. Ц. Н. от ЧСИ чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК, тъй като адресатът не е бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес. Не са били открити и други лица, които да предадат книжата на адресата. Залепените уведомления са поставени след спазване на изискванията по чл. 47, ал. 1 ГПК, като с изтичане на срока за получаване на книжата от кантората на ЧСИ са настъпили последиците на обявената предсрочна изискуемост. Аргументи в този смисъл се съдържат в Определение № 511/06.03.2024 г. по т.д. № 1538/2023 г. на II Т.О. на ВКС.

Следва обаче да се посочи, че в случая е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу физическо лице, което притежава качеството „потребител” по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По делото няма данни при сключването на договора за кредит С. Ц. Н. да е действала в рамките на търговската или професионалната си дейност. Следователно съдът дължи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно да приложи разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.

По арг. от чл. 419, ал. 3 ГПК съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит задължително трябва да са посочени годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване е пряко свързано с възможността на кредитополучателя потребител да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали е икономическо изгодно сключването на сделката.

Съгласно т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочване на ГПР в договора за кредит, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си.