Решение № 533 от 26.06.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Благоевград, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103159 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „О* ЕИК *, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област С***********, представлявано от Н* И. Г., чрез АДВОКАТСКО СЪДРУЖИЕ „С*представлявано от управителя адвокат Д. Г. - АК Стара Загора срещу: „Д* ЕИК *, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област Благоевград, община Х* град Х* ул. „В*, представлявано от Р*** и Е***.

Твърди се, че на 12.04.2023 год. между страните е сключен договор за ползване на онлайн платформа за търговия „P** по силата на който ищцовото дружество, като собственик на платформата, предоставя на ответника достъп до полазването й при условията на сключения договор, срещу което ответникът в качеството си на Клиент се задължава да заплаща такси отразени в приложение 1 на договора. Твърди се, че в изпълнение на условията на договора, ищцовото дружество е създало персонален акаунт и предоставило достъп на ответника до платформата. Сочи се, че за дължимите съгласно договора такси са издавани надлежни данъчни фактури, редовно осчетоводени при ищеца, за която същият е внесъл дължимия ДДС. Твърди се, че към настоящият момент за ответното дружество е налице задължение за плащане по следните фактури: 1. по фактура

822/28.04.2023 на стойност 588.00 лв. се дължат 588.00 лв.; 2. по фактура 846/23.05.2023 на стойност 588.00 лв. се дължат 588.00 лв. 3. по фактура 872/22.06.2023 на стойност 588.00 лв. се дължат 588.00 лв.; 4. по фактура 899/31.07.2023 на стойност 2208.00 лв. се дължат 2208.00 лв. Твърди се, че предвид факта, че паричното задължение по съответната фактура не е изпълнено в посоченият във приложение 1 падеж ( до 10 дни след издаване на фактурата), при неизпълнение на парично задължение, съгласно чл. 86, изр. първо от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение върху забавените и неплатени суми в размер на законната лихва от деня на забавата, както следва:

1. По фактура 822/28.04.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 08.05.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 121.21 лева;

2. По фактура 846/23.05.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 03.06.2023 г. до 1

15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 116.36 лева;

3. По фактура 872/22.06.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 02.07.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 110.93 лева;

4. По фактура 899/31.07.2023 на стойност 2208.00 лв. за периода от 10.08.2021 г. до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 385.17 лева.

С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 972, 00 лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и два лева) – главница, представляваща сбора от дължимите и незаплатени такси по Договор за ползване на онлайн платформа за търговия „P*” от 12.04.2023 год., отразени във фактури №№ 822/28.04.2023 на стойност 588, 00 лв.; 846/23.05.2023 на стойност 588, 00 лв.;

872/22.06.2023 на стойност 588, 00 лв. и 899/31.07.2023 на стойност 2208, 00 лв., както и сума в размер на 733, 67 лв. (седемстотин тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сбора от обезщетенията за забава по процесиите фактури, считано от падежа на всяка фактура до 15.11.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от 3 972.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира сторените разноски в производството.

В законоустановения срок, ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото приложени към исковата молба писмени документи, а именно: Договор за ползване на онлайн платформа за търговия „P* от 12.04.2023 година, ведно с Приложение 1 към Договор за ползване на Платформата страните по делото са сключили договор за ползване на онлайн платформа за търговия „P*, по силата на който ищцовото дружество, като собственик на платформата, предоставя на ответника достъп до полазването й при условията на сключения договор, срещу което ответникът в качеството си на Клиент се задължава да заплаща такси отразени в приложение 1 на договора.

Въз основа на посочения договор, сключен между страните, ищецът е издал Фактура № 000000899/31.07.2023 година за сумата от 2 208, 00 лева; Фактура № 000000872/22.06.2023 година за сумата от 588, 00 лева; Фактура № 000000846/23.05.2023 година за сумата от 588, 00 лева и Фактура № 000000822/28.04.2023 година за сумата от 588, 00 лева.

Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т., от което се установява, че процесиите 4-ри броя фактури са осчетоводени редовно, като са съставени счетоводни записвания, съгласно изискванията на счетоводното законодателство в счетоводствата на ищеца; не са осчетоводени в счетоводството на ответника. В счетоводството на ищеца няма отразени плащания (частични или пълни) по процесиите по делото фактури. Към момента на проверката, в счетоводството на ищеца салдото по сметка 411 Клиенти, партида 101 „Д* е дебитно, в размер на 3 972, 00 лева, което изразява вземане от ответника с посочената сума, представляваща сбор от фактурните стойности на процесиите 4-ри бороя фактури. Размерът на мораторната лихва за забавено плащане по процесиите фактури, изчислен върху дължимата главница за период от 11-я ден след издаване на фактурана до 15.11.2024г (крайна дата за изчисляване на лихвата по ИМ на ищеца) е за 732, 70 лева, по всяка фактура е, както следва: по фактура 822/28.04.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 09.05.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 121.03 лева; по фактура 846/23.05.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 03.06.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 116.37 лева; по фактура 872/22.06.2023 на стойност 588.00 лв. за периода от 02.07.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 110.93 лева;

2 по фактура 899/31.07.2023 на стойност 2208.00 лв. за периода от 11.08.2023 г. до 15.11.2024г., дължимото обезщетение е в размер на 384. 37 лева. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.05.2025г. вещото лице Т. допълва, че в справка 1 е описала спорните по делото 4 фактури, но съгласно ЗДДС, данъчният кредит се ползва не само в месеца, в който е издадена фактурата, а и в следващите 11, поради което прилага към заключението предоставените й от ответника дневници - продажби ведно със справки - декларации по ДДС за периода от месец април 2023 г. до месец август 2024 г., от които е видно, че процесните по делото фактури не фигурират в дневниците изготвени от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между страните по силата на сключен 12.04.2023 год. договор за ползване на онлайн платформа за търговия „P* правата и задълженията на страните; че ищецът е изпълнил своите задължения, да установи и размера на претендираните суми за главница и лихва.

Ответникът при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже плащане на претенцията на ищеца и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Сключване на описания в исковата молба договор между страните не се оспорва от ответника по делото. Защитната му теза срещу исковете се състои в твърдението му, че процесните фактури не му били изпратени. Ищецът основава претенциите си към ответника на приетите по делото като писмени доказателства договор и фактури, описани по - горе.

Облигационната връзка между страните по описания в исковата молба договор съдът намира за доказана предвид приетия по делото договор, сключен между тях. По отношение на сделката между страните, фактурата съставлява вторично доказателство, тъй като сключването й може да бъде доказано и с първични доказателства - диспозитивни документи, материализиращи насрещните волеизявления на страните. С постановена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС е уеднаквена съществуващата противоречива практика на съдилищата по въпроса - доколко фактура, отразена в търговските книги и осчетоводена от получателя, чрез заверка на съответния счетоводен регистър и приспаднат данъчен кредит, доказва съществуването на задължението на получателя на стоките. В поредица решения на ВКС – решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/ 2009 г., І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г., ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г., ІІ т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г., ІІ т.о., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., ІІ т.о., решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., І т.о. и др. е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, както и, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Дори и в случаите на оспорване на представителната власт на лицата, подписали фактурите от името на купувача и доказване на релевирано възражение, че липсва упълномощаване за получаване на стоките, е прието, че след като фактурата е вписана в дневниците за покупките и за нея е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на ответника – търговец за сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по безсъмнен начин, а не се презумира. В този смисъл са решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д.№ 454/2008 г., ІІ т.о. и решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г., І т.о. на ВКС, като даденото разрешение е приложимо и при частично плащане на отразените във фактурата стоки.

3

В настоящия случай ищецът ангажира първични доказателства за наличие на облигационни отношения между страните, които не са оспорени от ответника в хода на производството, а по отношение приетите по делото като доказателства вторични за един договор писмени доказателства – процесните фактури, макар и неотразени в дневниците на покупки на ответника и макар да не е ползван данъчен кредит по тях, не означават неоснователност на претенцията на ищеца относно месечната такса, която се е задължил с договора, сключен с ответника за участие в „Банер Премиум “ на страниците на „P*” – 490, 00 лева без ДДС за всеки месец от периода на договора или 588, 00 с ДДС. Сочената практика на ВКС касае признание на вземането чрез отразяването на фактурата в счетоводството на получателя, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата. Непризнаването на вземането обаче не е равносилно на несъществуването му. Поради изложените съображения, съдът намира претенциите на ищеца за месечни такси, които ответникът се е задължил с процесния договор да му заплаща за основателна и ще бъде уважена.

Претенцията на ищеца за такса листинг в търговски обект, обективирана във фактурата от 31.07.2023г. в размер на 1 350, 00 лева без ДДС или 1620, 00 лева с ДДС, съдът също намира за основателна, поради горните съображения, касаещи неоспорване на договора, сключен между страните от страна на ответника, респ. неоспорване на тази услуга и съображенията, изложени по – горе по отношение защитата на ответника, касателно съображенията му за отразяването на фактурата в счетоводството на получателя, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата.